почести.
Филмът завършваше със сцена, в която бащата на Махуд стои на колене пред надгробната им плоча, гледа небето и казва:
— Загубих единствения си син и своето бъдеще… Но се гордея с теб, момчето ми! Хай-сая!
В плочата бе вграден мечът, с който Махуд бе извършил харакирито.
— Това е истинска история! — добави Кейл, докато вървяха по улицата към Школата. — Много популярна легенда от началото на колонизацията… Планетата сега се нарича Меч на Честта!
Алекс кимна замислено.
Два месеца по-късно лейтенант Бутра ги събра отново на плаца в един ранен следобед.
— Получихме ново попълнение — каза с натежал от злъч глас. — Очевидно някой станджа там горе е решил, че, след като вече имаме терански червей сред нас, той е все още жив и се обучава добре, бихме могли да се справим с още няколко от същата порода. Преди един час пристигна кораб с ново попълнение кадети…
Алекс се втренчи притеснено в десетината деца, които офицерите извеждаха на плаца. Лесно можеше да разпознае „червеите“ — и тримата носеха следи от побой; единият все още беше облечен в окъсана военна униформа без нашивки.
— Тераните са разпределени в ротата на сержант Такома — продължаваше монотонно Бутра. — От днес нататък те ще се обучават за камикадзе като всички вас и наш дълг е да ги превърнем в достойни пилоти, които да…
Такома строи тримата встрани от ротата и, когато Бутра най-сетне приключи с речите си, нареди:
— Кадет Барх, кадет Дейвис, отведете новите кадети в склада и им подберете необходимото снаряжение. Назначавам ви пряко отговорни за новото попълнение; погрижете се да ги запознаете с реда тук… и внимавайте да не им се случи нещо лошо. По изключение, кадет Барх, — той повиши глас за да го чуят и останалите от ротата, които бяха започнали да роптаят тихо, — ви се позволява да използвате сила и оръжие в защита на кадетите.
— Благодаря, сър! — обади се момчето във военна униформа.
— Свободни сте!
Алекс сковано пристъпи към тераните. Изгаряше от любопитство да научи къде са били заловени, какво става на фронта, какви новини има от Земята. Вместо това каза простичко:
— Хайде, момчета. Вредно е за здравето да стоим тук. Аз съм Алекс, това е Кейл.
Кейл Барх кимна студено. Стискаше здраво дръжката на меча си.
— Вайклид — представи се онзи с униформата и също му кимна официално. — Суа.
— Терънс — промърмори дребничкото момченце със засъхнала кръв по горната устна.
— Никлас — съобщи третият. — Наистина ли ще ни учат за камикадзе? Нас?
— Да, но първо ни промиват мозъците! — Алекс се усмихна. — Хайде. Трябва да се изкъпете, да ви превържат и, разбира се, да ви намерим дрехи. Къде ви хванаха?
Вайклид огледа спътниците си и, докато се насочваха към снабдителния корпус, взе думата:
— Бяхме на евакуационен крайцер. Нападнаха го. Адмиралът ни изстреля в спасителни капсули — ние тримата, заедно с, ъъ, родителите ни и още няколко деца бяхме в една от тях. Плениха ни. За щастие кроу имат достатъчно чест да не обстрелват спасителни капсули.
— Честта е най-важното за кроу! — Изръмжа Кейл.
— Не се засягай! — Вайклид извинително разпери ръце. — Прекарал съм твърде малко време на планети на кроу, суа — той натърти на любезното обръщение — и знам прекалено малко за сая, за да мога да съдя за истината. За мен… за нас… ще бъде чест да изучим поне от части Кодекса.
Кейл поклати глава:
— Кодексът не може да бъде изучен отчасти. Той трябва да бъде разбран.
— Ще направя всичко, което е по силите ми! — кимна Вайклид.
Алекс го погледна любопитно:
— Откъде си?
Момчето се поколеба само за миг:
— Родителите ми бяха агрономи. Дойдохме миналата година, като част от програмата за допълнително тераформиране. А ти защо си тук?
Лъжеше много добре, реши Алекс.
Туурурст бе твърде дълбоко в тила на кроу, за да може да усети с пълна сила войната. И може би точно за това мълниеносното нападение на теранските крайцери предизвика по-скоро паника, отколкото съпротива. При все сая.
Всичко се случи за броени часове. Школата бе вдигната по тревога посред нощ. Електричеството бе изключено и в Т’рурст не се виждаше нито една светлинка. Еднствено сирените виеха с яростна монотонност. Стояха на плаца — едва различими силуети в топлия летен мрак.
— …обект на нападение! — повтори Бутра с тон, в който се смесваха равни дози гняв и безпомощно изумление. — Ротите… за строева служба…
Гласът му бе твърде слаб без микрофона и той бе застанал до най-големите, очевидно се опитваше да им изяснява стратегии за нападение. Какво биха могли да постигнат с няколкото жалки изтребителя, с които разполагаха, на Алекс така и не му стана ясно. Но все пак бе достатъчно близо да чуе, че седем терански крайцера, очевидно отцепила се от основния фронт бойна част, са в орбита около Туурурст, предявили са ултиматум за снабдяване с провизии и са изпепелили едно от малките селища на източния континент за да докажат сериозните си намерения. Бутра се канеше да ги напада… но междувременно в седем сутринта товарните совалки на крайцерите щяха да кацнат на Централния площад за да получат стоката според ултиматума си.
— …тежко въоръжени пехотинци… — продължаваше да се дере лейтенантът. — …нападнем по време на обратния рейс… да останат по стаите си до второ нареждане…
— Няма да имаме друг шанс! — прошепна Вайклид. — Ако не се измъкнем сега, те ще ни…
Такома, който се разхождаше покрай редицата, му скръцна със зъби.
Кейл едва чуто въздъхна. Беше видял заповедта за ликвидация на тераните снощи на бюрото му и точно в момента се разкъсваше между сая-дългът си на кроу от една страна и сая-дългът към приятелите си от друга. Накрая промърмори:
— След половин час в моята стая… предай на останалите!
Събраха се и петимата, точно в уреченото време.
— Караулът се сменя в седем! — започна Кейл, когато Тери затвори вратата. — Бутра е определил изтеглянето на бойната си част към летището за около петнадесет минути преди това. Според разписанието трябва да са дежурни Такома и Брито… уверен съм, че ще отидат да зяпат излитането. Ще атакуваме вратата с учебни гранати. Знаете къде се намира Площадът и, ако имаме късмет, ще се доберем до там преди дори да са се усетили, че ни няма!
— Не е нужно да идваш с нас! — Алекс открито го погледна. — Не знам дори как биха те приели на совалките…
— Не мога да не дойда! — Кейл поклати глава. — Достатъчно е, че предавам сая като ви помагам, нали? Бихте могли да ми направите услугата да ме представите за син на теранка… от Тагратан, например. А по- късно ще се оправяме. Сая не би ви спряла да излъжете, мм?
Момчетата се спогледаха и кимнаха.
— Добре тогава! Сега бегом по стаите! В седем без петнадесет, с гранатите, на изхода!
Алекс остана при него.
— Предател на расата си… — каза. — Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Вече съм го направил! — Кейл сви рамене. — Фактът, че изобщо ви помагам… и освен това…
— Дошла е заповед, нали?
— Проницателен както винаги!
— Разбирам те! — Алекс сериозно кимна. — И съм ти благодарен, че… според сая в тази ситуация би трябвало да си вече мъртъв!
