както аз знам за какво ще ме помолиш след малко…
— Сър?
— Напълно съзнателно ти си действал според сая в условията на противоречие, което е твърде дълбоко за да бъде разрешено по начин, който да удовлетвори същата тази сая! — адмиралът кисело се усмихна. — Разбираш го, нали?
Дейвис кимна.
— Много добре! В ситуация като тази, лично аз бих нарушил Устава и бих изпратил приятеля си с някоя спасителна капсула или дори с катер — да се спасява както може. Това е теранският начин да действие… само че ти си твърде много кроу в съзнанието си, за да се сетиш за такава възможност. Ако го беше направил, пак щеше да бъдеш разстрелян, само че щеше да си му спасил живота. А сега този кроу ще бъде екзекутиран, независимо от усилията ти…
— С ваше разрешение, сър! — Дейвис рязко измъкна меча.
— Я стига глупости! — скастри го Хамърсмит. — Не ти разрешавам! Точно в момента Барх се намира на борда на един катер и, надявам се, ще има достатъчно ум в главата да разкаже на началниците си някоя смислена история, когато се добере до своя флот!
Дейвис зяпна.
— Вайклид не беше истинското ми име! — поясни адмиралът. — Смяташ ли, че кроу щяха да ми дадат и минимален шанс за измъкване, ако им бях съобщил, че съм Лорънс Хамърсмит, син на главнокомандващия земната армия Нейтън Хамърсмит?
— Но…
— Сега ми предай този меч и се връщай на кораба си! И ако някой път пак ти се прииска да спазиш сая, спомни си, че японците са загубили войната. Ясен ли бях?
Капитан Дейвис се изправи, козирува и излезе от кабинета. Видимо трепереше.
Хамърсмит вдигна меча от бюрото си, прокара ръка по изтърканата от употреба костена дръжка и въздъхна. Навярно никога нямаше да може да върне на собственика му този меч на честта, но пък, кой знае…
— Ще спечелим войната… — промърмори. — Теранският начин е по-добър… — и се загледа в обсипаната със звезди чернота отвъд илюминатора.
Изпитваше остро съжаление за Дейвис — може би капитанът щеше да преодолее шока, а може би не. Тъй или иначе, бе твърде дълбоко повлиян от сая, за да бъде действително полезен на Земята като стратег. Имаше надежда обаче — надежда за кроу. Защото както Кейл бе повлиял на Алекс, така и Алекс му бе повлиял. И щом един кроу можеше два пъти да предприеме действия, противоречащи на сая, то всички кроу рано или късно щяха да се променят. В крайна сметка Япония бе постигнала невероятни успехи СЛЕД като бе загубила войната.
Хамърсмит продължи да зяпа илюминатора. Вместо звездите обаче виждаше цяла орда вбесени военни — и един млад кроу, вдигнал заплашително меча си срещу тях… В сая-предизвикателство. Но типично по терански начин.
Информация за текста
© Елена Павлова
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/216]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:53
