— Да! — Кейл нервно докосна дръжката на меча. — Обмислях и такъв вариант… само че по този начин не бих могъл да спася твоя живот, мой кръвни братко! Пък и, както сая промени теб, така и теранската ти философия промени мен… Не мога да стоя бездействен и да си направя харакири само защото се получава противоречие между верността ми към расата и към приятелите!
— Все едно си правиш харакири, щом идваш с нас!
— О, не е същото! Знам, че ще ми бъде невероятно трудно във Федерацията! Може би дори ще изгубя вкуса си към живота… въпрос на сая. Отхвърлен от своите, веднъж защото съм избрал страната на Тера и втори път защото съм нарушил сая, презиран от тераните, защото не съм теранец И заради сая… Но точно сега това няма значение! Вие, тераните, — той нарочно подчерта разликата, — имате прекрасния навик рядко да мислите за бъдещето. Сегашният момент винаги е по-важен за вас!
Алекс кимна, макар точно от наблягането върху тази граница в устата му да загорча.
В седем без петнадесет бяха в актовата зала до входа. Двете роти на завършващите школата преминаха покрай тях в строй и се насочиха към летището.
— Нима Бутра не осъзнава, че нищо не са в състояние да постигнат? — попита тихо Вайклид.
— Не могат да направят кой знае какво, не и с тридесетина учебни изтребителя, бракувани от военните… — съгласи се Алекс. — Но те са длъжни да опитат!
— Добре де, — възрази Терънс, — в крайна сметка нашите искат само малко храна и вода… и ще ги оставят на мира! Нито ще разрушат планетата, нито биха могли да я окупират, някоя кроу-бойна част ще довтаса след броени часове!
— Всеки един терански свят, — подчерта Алекс, — не би предприел нищо срещу нашествениците при тези условия, вярно е. Но тук сме при кроу!
— Хай-сая! — подигравателно изсумтя Ник.
Щом пилотите се отдалечиха достатъчно, Кейл даде знак. Петимата се втурнаха напред с гранатите в ръце… и вместо върху двама пазачи на портата, връхлетяха върху цяла дузина. Бутра се бе оказал по-умен (или може би Такома?), отколкото очакваха.
Кейл се възхити на хладнокръвието на приятелите си. Вероятно в дните веднага след пристигането им, те щяха да реагират по съвсем друг, теранско-непредсказуем начин. Сега обаче хвърлиха гранатите по план и продължиха да тичат напред през облаците смрадлив дим.
— Копеле проклето! — чу се викът на Ник.
След това излязоха от димната завеса и се понесоха с пълна скорост по улицата към Центъра.
Вайклид — сух и гъвкав като змия — бързо набра преднина. Терънс бе почти рамо до рамо с него и Кейл вложи всичките си умения за да не изостане. Дробовете му се разкъсваха за въздух — но бе твърдо убеден, че по петите му се носят поне двама-трима от пазачите… а те все пак бяха въоръжени. Макар и само с невронни камшици в най-лошия случай.
Завиха стремително и се измъкнаха на главния булевард. Площадът бе на една ръка разстояние, совалките вече кацаха. Вайклид задъхан спря до ресторантчето за вуу.
— Сега вече не могат да ни хванат! — изръмжа със задоволство.
— Пехотинците… Совалките товарят вече… — Терънс се облегна на стената. — По дяволите, чувствам се като…
Кейл се огледа. Ник тъкмо пристигаше.
— Къде е Алекс?
Момчетата като един обърнаха глави. Откъм пресечката се чуха викове.
— По дяволите! — Кейл несъзнателно използва теранската ругатня.
Изтичаха до ъгъла, само за да видят Такома, Брито и Стуан, които се опитваха да удържат яростно съпротивляващият се Алекс. Към тримата сержанти на бегом се приближаваха и останалите пазачи.
Кейл измъкна меча си.
— Остави го! — Вайклид го стисна за рамото. — Нямаме време да се разправяме с…
Наистина нямаха време. Совалките щяха да останат на площада не повече от няколко минути — колкото пехотинците да нахвърлят вътре пакетите с провизии, нито секунда повече от минимално необходимото време.
— Хайде! — нетърпеливо подвикна Терънс.
Кейл яростно се отърси и се втурна напред. Изрева:
— Хай сая!
Такома и Брито изненадано вдигнаха глави.
— И ти ли? — изсъска Стуан.
Кейл връхлетя върху него с меча си и му отсече ръката с мощен удар.
Такома инстинктивно пусна Алекс и сграбчи камшика си.
Момчето това и чакаше. Ритна Брито в слабините и се отскубна. Останалите пазачи бяха само на стотина метра от тях.
Кейл стрелна с поглед Алекс, преглътна и изръмжа:
— Изчезвай!
— Но…
— Изчезвай, казах! Ще се оправя!
Такома замахна с камшика и Кейл мълниеносно го удари с меча през коленете. Сержантът падна.
— Аз… — опита се да възрази Алекс.
— Изчезвай! — изкрещя Кейл вбесено.
За щастие, Вайклид бе дошъл, хвана приятеля му за ръката и го помъкна към ъгъла.
Кейл въздъхна удовлетворено, завъртя бавно меча и приклекна в традиционната бойна поза на Предизвикателството.
— Хай сая! — прошепна, преди пазачите да го връхлетят.
Капитан Дейвис замълча за момент, после отрони с отслабнал и странно изтънял глас:
— Не го видях повече… Вайклид ме натика в совалката, излетяхме, тераните приеха боя с изтребителите и ги направиха на каша, но една совалка беше загубена, също и един от крайцерите, суматохата беше страшна, нас ни настаниха в един трюм… после се върнахме в редовната бойна част, от която крайцерите се бяха отцепили… заведоха ни на Зад Хълмовете… Постъпих в Армейския корпус… обучавах се за пилот… И ето ме тук! — след секунда добави. — Сър! — сякаш изведнъж се бе сетил къде всъщност се намира и се бе изстръгнал от вледеняващия транс на спомените си.
Адмирал Хамърсмит измери с поглед своя подчинен. Дейвис седеше в креслото изтощен до крайност — и с изражение на непокорно неподчинение върху гладко избръснатото си лице.
— Кейл Барх… — адмиралът изсумтя. — Това не беше ли името на пленения камикадзе?
— Да, сър!
— И ти не можеш да го разстреляш, защото някога си ти е помогнал да се измъкнеш от Туурурст, така ли?
— Да, сър!
Хамърсмит уморено поклати глава:
— Знаеш ли, че японците са загубили войната?
— Моля, сър?
— Загубили са войната, казвам. Втората световна, мисля, че беше. И вероятно точно заради техния проклет самурайски кодекс на честта!
Дейвис не каза нищо.
— Това очевидно е въпросният меч на камикадзето? — адмиралът с неприязън погледна древното оръжие.
— Да, сър. Тъй като е военопленник… и защото ми е кръвен брат…
— Знаеш ли какво, Дейвис, ти си глупак!
— Сър?
— Сега вече съм напълно уверен, че ще спечелим войната… и че кроу ще я загубят безславно. Ще ти кажа и защо. Ти си спазил сая, такава, каквато я разбираш, когато си отказал да изпълниш моята заповед за разстрел на военопленника и си се явил в кабинета ми. Знаел си последствията от това свое действие,
