Рокендрола.
Доминик видя, че Джими му маха. Краката му се подкосяваха. Подпря се на най-близката седалка и опипом се отпусна на нея.
— Добре ли си? — загрижено попита Сали.
Колкото по-далеч отиваш от този град, толкова по-малко те има. — каза в главата му Джими Морисън.
— Не, не съм добре — отвърна Дом. Вече не го болеше глава, но пък имаше чувството, че тялото му е натежало над тон. — Но поне поехме по пътя.
Беше се борил и беше победил. Кармен вече беше свободна и вървеше по своя път. Беше му време и той да потърси своя.
— Една последна целувка? — примоли се и докато вкусваше сладките устни на Сали, се зачуди къде ли ще се озове след като напусне най-сетне Рая на Рокендрола — и ще почива ли в мир. Надяваше се да е изкупил греховете си.
— Рони, спри! — чуваше гласа на Сали като през памук. — Той изчезва… той умира! Трябва да го свалим!
— Не, не спирай! — прошепна Дом. — Ти не знам, но аз искам да бъда свободен. Настъпи газта, друже, и забрави за спирачката! И късмет!
Унасяше се и бръмченето на двигателя постепенно заглъхна… Последната му мисъл беше за Кармен в обятията на Томи.
После боботенето се усили.
Информация за текста
© Елена Павлова
Източник: http://bukvite.com
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1885]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:54
