— Слава на тебе, Джими!
След това вече беше при кадилака. Музиката все още дънеше. Примерно с една китара по-малко, но Джими безстрашно продължаваше да се разпява. Дали това щеше да ги задържи в транс поне няколко секунди повече? Доминик не губи време да разсъждава по въпроса. Отвори багажника, разгърна брезента и извади скъпоценната пушка. Струваше му се голяма като камион. Зареди я. Преметна я на ремъка й пред гърдите си като прерасла огърлица. Натъпка джобовете си с патрони. И хукна.
Беше гледал някакъв филм в една от божествените вечери, когато нямаха концерти, нямаха какво да правят, нямаха дори мацки под ръка и се събираха — двама-трима от „Лавина“ — да хапнат заедно, най- вече да поркат и, понякога, да погледат телевизия. Като нормалните хора. Беше филм с грамаден като канара рус Шварценегер с шведско име. Линдгрен? Лудгрен? Във всеки случай, с пушка като тази беше направил на салата сума ти полицейски коли. Освен това беше успял да подпали страхотен пожар. Но не като този на Джими. Не чак толкова голям.
Доминик се съмняваше, че с тази пушка може да направи същото, но да я носи поне му придаваше сигурност. Зави към изхода за публиката. Точно в този миг музиката най-сетне секна и секунда-две по-късно отекна самотен слаб писък.
Дом нахлу на тревата. Зрителите тъкмо започваха несигурно да се размърдват: може би не точно като пилета без глави, но…
— Сали! — Провикна се той. Не я виждаше.
Сиси Томас се сблъска с него и сляпо се втренчи в пушката.
— Виждала ли си Сали?
— Какво гори?
— Бензиностанцията. Къде е Сали?
— Тук съм! — Сали го хвана за рамото. — И Рони е тук. Какво става?
— Купон! — Засмя се Доминик, но смехът му не беше весел. — Хайде, бързо, докато не са се опомнили.
— Ти ли я запали? — Попита Сиси.
Вместо отговор Дом ги хвана и двете за ръцете и ги задърпа след себе си. Някъде отзад Рон дрезгаво мърмореше, че щял да си счупи краката. Вече седем-осем човека от публиката пищяха. Блеснаха и набраха мощ футболните прожектори.
— Запазете спокойствие, моля! — Конферансието очевидно беше успяло да се освести и да се добере до микрофона. — Доброволците от пожарната команда да се явят незабавно…
— Майната ви! — Доминик избута жените и Рон през изхода. — По-бързо, мътните да ви вземат!
Почти бяха стигнали до кадилака, когато от сградата започнаха да се изсипват певците. Все още изглеждаха замаяни, но не достатъчно, помисли си той с опасение. И Елвис никъде не се виждаше. На Рон рече:
— Пу, ти караш!
Двигателят на колата избръмча. Певците тичаха към тях. Оттекна изстрел и после се понесоха по улицата…
Някой стреля. Доминик показа пушката през прозореца и гръмна наслуки. В светлината на една улична лампа пробляснаха глупашките очилца на Ленън. Пръските кръв по тях приличаха на изумруди.
— Убих Ленън, ще се прочуя! — промърмори Дом, макар да знаеше, че тялото, което беше паднало като парцалена кукла до лампата, само след секунди отново ще се втурне след тях.
Рони взе широко завоя и ето ги, вече летяха по главната улица. В далечината зад тях виковете заглъхваха. Огненото зарево на пожара осветяваше небето в червено.
— Измъкваме се! — изпищя Сали възторжено.
Понесоха се нагоре по хълма. Рон форсира здраво — и точно тогава фаровете изкараха от мрака силуета на грамаден автобус, паркиран напреки на шосето.
— Какво, за бога… — промърмори Дом. Пак започваше да го боли главата. Животинчето впиваше зъби в мозъка му, лакомо както никога до сега.
Рони рязко наби спирачките. Кадилакът леко поднесе, но все пак спря на близо два метра от автобуса. Елвис в белия си костюм бавно слезе по стъпалата.
— Знаех си, че става нещо нередно! — каза и се ухили. На халогенната светлина на фаровете зъбите му изглеждаха заострени като вампирски, а косата му сякаш беше намазана с кръв.
— Че какво му е нередното? — Доминик отвори вратата на колата и се измъкна навън. — Просто заминаваме на почивка.
— Много жалко, че в Рокендрол Рай не ти е харесало! — Елвис поклати глава. — Ти можеш да идеш където си искаш. Ако ти понесе. Тези двамата остават тук.
Сали изхлипа тихо.
Долу откъм градчето се чуваше рев на двигатели. Певците идваха. Нямаше много време, осъзна Доминик, обърса текналата от носа си кръв и се ухили широко:
— Винаги съм те мразил, теб и проклетите ти танцувални обувки! — след което обърна пушката и стреля. Колкото и да го болеше главата, беше му безумно приятно да изпразни и двете дула в гърдите на кмета, право в бялото кожено яке с пайети и ресни.
— Бързо, свали си колана! — нареди на Рони. — Хайде, не се мотай! — приклекна и омота китките на трупа със своя колан. Малко кръв бликна на струйка от едната рана. Колите откъм града приближаваха.
С втория колан Доминик върза и краката на Елвис.
— Помогни ми! — дръпна омекналото тяло встрани от автобуса. — Ама, размърдай се! — имаше усещането, че мозъкът му ще изтече през ушите… ако животинчето въобще му беше оставило мозък.
Елвис простена и се размърда, точно когато го хвърлиха в тревата до табелката „Добре дошли в Рокендрол Рай, Орегон“.
— Качвай се в проклетата кола! — нареди Дом и се изкатери в кабината на автобуса. Ключовете бяха на таблото.
Секунда-две му се струваше, че няма да успее да запали, но двигателят най-сетне избуботи. Той превключи на заден и бавно изтегли препятствието назад върху тревата. В последната секунда завъртя волана, задницата на буса се удари в табелката „НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ“ и я събори.
Рон се туткаше с кадилака и Доминик изруга — преследвачите вече преваляха склона. Най-отпред се носеше „Импалата“ на Елвис, натъпкана с поне десетина певци. Русата брада на Кърт се вееше на кормилото. Още три коли идваха след тях, а сигурно имаше и още, дето бясно да сменят гуми на паркинга…
— Не пали! — изкрещя Рон. — По дяволите проклетата бръкма…
В този момент откъм „Импалата“ стреляха и кадилакът клекна на една страна.
— Насам! — Доминик му махна. — Бързо! — и изтича към вратата. Беше крайно време да провери може ли пушкалото да попилее няколко коли или е било само като на кино.
Сали се гмурна покрай него и във вътрешността на автобуса. Той се прицели и стреля. Откатът за малко да му откъсне рамото, нова струя кръв замъгляваше дясното му око.
„Импалата“ кривна и заора към тревата. Кърт успя да отвори и да скочи навън, после колата избухна в пламъци. Рон се втурна в автобуса.
— Карай! — ревна Доминик и се дръпна едно стъпало по-назад.
Колите намаляваха скорост. Първата спря напреки до кадилака. Джанис и Ричи се измъкнаха отзад. Отпред излезе Джими. Кърт тичаше към тях и размахваше пистолета си. Ленън слезе откъм шофьорското място.
Автобусът се заклати и бавно се заизмъква на пътя. Джон се прицелваше, Доминик презареди пушката… Набираха скорост, но бавно, твърде бавно…
Кърт вдигна пистолета си, погледна за момент към автобуса и стреля. По Ленън.
— За втори път тази вечер! — изкикоти се Дом.
Джими отвори уста, пое си дълбоко дъх и запя. Едната от колите сляпо се зарея към тревата. Две други се сблъскаха.
— … огъня ми… — бяха последните трели, които Дом чу, преди Рони да затвори вратите и най-сетне да се устремят през билото на хълма и напред по разбития чакъл, все по-далеч и по-далеч от Рая на
