ние спорим за Бога, в чиито ръце е всичко, и нашите сърца. Сега, като говорим, нека ония от вас, които са силни в словото, каквото разберат, да кажат, че е тъй; а което не разбират, да попитат, и ние ще им обясним.“ Юдеите му отговориха, думайки: „И ние признаваме в Писанието и Слово, и Дух. Но кажи ни, кой закон е дал Бог на хората по-напред: Мойсеевия ли, или тоя, който вие държите?“ А философът рече: „Затова ли питате, за да спазвате по-стария закон?“ „Да, отговориха те; защото трябва да се спазва по- първият закон.“ Тогава философът им рече: „Ако искате да спазвате по-стария закон, откажете се съвсем от обрезанието.“ Те възразиха: „Защо говориш така?“ „Кажете ми открито, рече философът: първият закон при обрезанието ли бе даден, или преди обрезанието?“ „Мислим, че при обрезанието“, отговориха те. А той им рече: „След запрещението на Адама и след неговото грехопадение не даде ли Бог на Ноя първия закон, като нарече тоя закон «завет»? Защото Бог му рече: «Ето аз ще поставя моя завет пред тебе и пред твоето потомство, и пред цялата земя», който се състои в три заповеди. И [още рече Бог]: «Яжте като злак тревист всичко, което хвърчи по небето, и всичко, което е на земята, и всичко, което е във водата; само месо с кръвта му [която е] негова душа — него не яжте.» И още: «Който пролее човешка кръв, вместо нея да се пролее неговата кръв.» Защо вие, въпреки това, твърдите, че спазвате първия закон?“ На това евреите му отговориха: „Ние държим първия закон — Мойсеевия; а това, [което ти казваш], Бог не го е нарекъл «закон», а «завет» — както и наредбите на човека в рая нарече «заповед», и наредбите на Авраама нарече другояче: «обрезание», а не «закон». Защото друго е «закон», а друго е «завет». Творецът е нарекъл двете неща различно.“ Философът им отговори: „Аз пък по този въпрос ще ви кажа, че законът се нарича още и «завет». Защото Бог рече на Авраам: «Влагам моя завет във вашата плът», който [завет] той нарече още и «знак», «който ще бъде между мене и тебе.» И към Йеремия той извика: «Чуйте [думите на] тоя завет и кажете на мъжете Юдови и на жителите йерусалимски; и речи им: „Тъй казва Господ Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, който аз заповядах на бащите ви в деня, в който ги изведох от Египетската земя.“»“ Юдеите му отговориха: „Така приемаме и ние, че законът се нарича и завет; но всички ония, които се придържаха към Мойсеевия закон, все угодиха на Бога. Тъй че и ние, придържайки се към него, се надяваме да бъде тъй. А вие, като въздигате друг закон, потъпквате божия закон.“ Философът им рече: „Ние постъпваме добре. Ако Авраам не беше възприел обрезанието, а беше се придържал към [първия], Ноевия закон, не би се нарекъл божий приятел. Също по-късно и Мойсей, след като написа своя закон, не се придържаше вече към предишния закон. Та и ние също постъпваме по техния пример: като получихме от Бога закон, спазваме го, та да пребъдва твърдо божията заповед. Защото, когато Бог даде на Ноя закон, не му каза, че по-късно ще даде друг, а му каза, че [този завет] ще пребъдва вечно във всяка жива душа. Също и по-късно, като даде обет на Авраама, не му извести, че ще даде друг на Мойсея. И защо вие се придържате към [Мойсеевия] закон, когато Бог е възвестил чрез Йезекииля: «Ще го променя и ще ви дам друг.» А Йеремия е казал явно: «Ето идват дни, казва Господ, и ще дам на дома Юдов и на дома Израилев нов завет — не според завета, който дадох на вашите отци в ония дни, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя. Защото те не останаха в моя завет и аз ги възненавидях. Но ето завета, който ще дам на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа моя закон в помишленията им и ще го напиша в сърцата им; и аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат мой народ.» И пак същият Йеремия казва: «Тъй казва Господ: „Спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за вечните божии пътеки, вижте кой е истинският път и тръгнете по него; и ще намерите успокоение за душите си.“
Но те рекоха: няма да вървим. Поставих пазачи над вас [да ви рекат]: „Слушайте гласа на тръбата.“ Но те казаха: няма да слушаме. И тъй, чуйте, народи, и вие, които пасете стадото сред тях.» И веднага след това [добавя]: «Чуй, земьо: ето, аз ще напратя върху тия хора зло, плод на тяхното отвръщане [от мене]; защото те не послушаха моите думи и отхвърлиха моя закон, който им проповядваха пророците.» И не само с тези места мога да ви покажа, че Мойсеевият закон ще престане, а и с много още други ясни доводи от пророците.“ Юдеите му отвърнаха: „Всеки евреин знае истината, че това ще бъде така; но времето за Помазания още не е дошло.“ А философът им рече: „Защо говорите така, когато виждате, че Йерусалим е разорен, че жертвоприношенията са престанали и че се е сбъднало всичко онова, което пророците са предсказали за вас? Малахия казва много ясно: «Моето благоволение не е вече върху вас — казва Господ вседържител; — жертви от вашите ръце не приемам. Защото от изток слънце до запад се слави името ми между народите и на всяко място се принася кадило и чиста жертва на моето име, защото е велико моето име между народите, казва Господ вседържител.»“ А те рекоха: „Ти казваш това; но [според нас] всички племена ще бъдат благословени и обрязани в град Йерусалим.“ Философът отговори: „Защо тогава Мойсей казва: «Ако ме послушате добре и спазвате закона във всичко, пределите ви ще бъдат от Червеното море до Филистимското море и от пустинята до река Ефрат.» А ние, другите народи, ще бъдем благословени в името на Оногова, в когото е благословено и семето Авраамово, който е произлязъл от Йесеевия корен, който е наречен «очакване на народите» и «светлина на цялата земя и на всички острови», и ще бъдем осенени от божията слава, но не според този закон и не на това място. Това пророците го казват много ясно. Захария казва: «Ликувай от радост, дъще Сионова; ето, твоят цар иде при тебе, кротък, възседнал върху осле, син на подяремница.» И продължава: «Тогава ще изтреби оръжието от Ефрема и конете от Йерусалим и ще възвести мир на народите. И владичеството му ще бъде от краищата на земята до крайните предели на вселената.» А Яков казва: «Не ще престане княз от Юда, нито вожд от чреслата му, докато не дойде Онзи, за когото това е запазено; той е упование на народите.» Като виждате, че всичко това се е сбъднало и изпълнило, кого другиго чакате? Даниил, научен от ангела, е казал: «Седемдесет седмици [има] до вожда Христа, което значи четиристотин и деветдесет години, за да се потвърдят виденията и пророчествата.» А как мислите вие: кое е желязното царство, за което говори Даниил в съновидението [на Навуходоносор]?“ „Римското“, отговориха те. Философът отново ги запита: „А камъкът, който се откъсна от планината без човешки ръце, кой е?“ Отговориха му: „Помазаният.“ А след това го запитаха: „Ако признаем въз основа на пророците и на други доводи, че той вече е дошел, както ти казваш, защо и досега още римското царство се държи на власт?“ Философът отговори: „То не се държи вече, а е отминало, както [са отминали] и другите, според видението. Защото нашето царство не е римско, а е Христово, както казва и пророкът: «Ще въздигне Бог небесно царство, което няма да се разруши во веки, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съсипе и ще затрие всички царства, а само то ще стои во веки.» Не стои ли сега това именно царство — християнското царство, което се назовава с Христовото име? Ромеите се покланяха на идолите, а християнските царе — едни от един, други от друг народ и племе — царуват в Христово име, както казва и пророк Исайя, обръщайки се към вас: «Оставихте името си за поругание на моите избраници; вас ще избие Господ, а ония, които му служат, ще ги нарече с ново име, което ще бъде благословено по цялата земя. Защото те ще благославят истинския Бог и ония, които се кълнат на земята, ще се кълнат в небесния Бог.» Не са ли се сбъднали вече предсказанията на всички пророци, изречени явно за Христа?
Исайя предсказва за неговото раждане от девица, казвайки така: «Ето, девица ще зачене в утробата си и ще роди син, и ще нарекат името му Емануил, което ще рече „с нас е Бог.“ А Михей казва: И ти, Витлееме, земя Юдова, никак не си най-малък между Юдовите царства; защото от тебе ще излезе вожд, който пасе моя народ Израил, чийто произход е от памтивека, от вечни дни. Затова той ще ги остави до времето на онази, която има да роди, и тя ще роди.» А Йеремия казва: «Попитайте и вижте: нима роди мъжки пол? Защото велик е оня ден и няма друг подобен нему; ще бъде усилно време за Якова, но той ще се избави от него.» Исайя пък е рекъл: «Преди още да настъпят родилните болки, преди да дойде времето й за раждане, болките изчезнаха и тя роди син.»“
Юдеите подхванаха отново: „Ние сме благословено семе от Сима и сме благословени от нашия отец Ной, а вие не сте.“ Философът им разясни и това, като им рече: „Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго освен възхвала към Бога и никак не се отнася до самия него [т.е. до Сима]. Защото ето как е. [Ной е рекъл]: «Благословен да бъде Господ Бог на Сима», а на Яфета, от когото сме ние, е казал: «Да разпространи Бог Яфета и той да се посели в жилищата Симови.» Така философът им разясни всичко от пророците и от другите книги и не ги остави, докато сами те не казаха: «Така е, както ти казваш.»“
Те пак рекоха: „Защо вие, осланяйки се на човек, се смятате за благословени, когато писанието проклина такива хора?“ Философът ги запита: „Давид прокълнат ли беше, или благословен?“ „Благословен, и то много“, отговориха те. А философът им рече: „Та и ние се осланяме на оногова, на когото [се осланя] и той. Защото той казва в псалмите си: «Човекът, който беше в мир с мене, на когото се уповавах.» А този човек е Христос Бог. А пък който се уповава на обикновен човек, него и ние го смятаме за прокълнат.“
