След това те поставиха друг въпрос, казвайки: „А защо вие, християните, отричате обрезанието, когато Христос не го отрече, а го изпълни според закона?“ Философът отговори: „Онзи, който едно време рече на Авраама: «Това да бъде завет между мене и тебе», той, като дойде, изпълни тоя завет, който завет обаче трая от Авраама до самия него; но той не нареди тоя завет да продължава по-нататък, а ни даде кръщението.“ Те възразиха: „А защо тогава други хора преди това угодиха на Бога, макар че не носеха Христовия знак, а Авраамовия?“ Философът отговори: „Защото никой от тях не е имал две жени, а само Авраам; затова Бог обряза краекожието му, като с това [му] постави граница, която той да не прекрача по- нататък, и посочи първия брак на Авраама за пример на другите, та и те да вървят по него. Същото направи и с Якова, като повреди жилата на бедрото му, защото беше взел четири жени. Той разбра причината, поради която [Бог] му стори това, и затуй Бог му нарече името «Израил», сиреч «ум, който вижда Бога»; защото след това вече той не се докосна до жена. А Авраам не разбра това.“
Юдеите отново го запитаха: „Защо вие, като се покланяте на идоли, смятате, че угаждате на Бога.“ Философът отговори: „Научете се най-напред да различавате имената — що е образ и що е идол. И като разберете, не нападайте християните. Защото във вашия език има десет названия за такова изображение. Ще ви попитам аз: Скинията, която Мойсей видя на планината и донесе долу на земята, не беше ли образ? И не беше ли образ на тоя образ онова точно подобие, което той изкусно направи от дървени сглобки и кожи и вълна, и с изящни херувими? И щом като я направи по тоя начин, да кажем ли, че вие отдавате почит на дървото и на кожите, и на вълната, а не на Бога, който тогава посочи тоя образ? Същото е и със Соломоновия храм, понеже и той имаше изображения на херувими и на ангели и образи на много други неща. Та така също и ние, християните, правим изображения на божите угодници и им отдаваме подобаваща почит, като отделяме добрите от демонските изображения. Така и Писанието порицава едни, които принасят своите синове и дъщери в жертва на бесовете, и призовава върху тях божия гняв, а възхвалява други, които жертвуват своите синове и дъщери.“
Юдеите пак рекоха: „Не се ли противите на Бога, като ядете свинско и заешко месо?“ Той им отговори: „Първият закон нарежда: «Яжте всичко като злак тревист»; защото «за чистите всичко е чисто, а на осквернените и съвестта им е осквернена». Също и в Битието Бог казва: «Ето, всичко е твърде добро»; само заради вашето лакомство обаче той е забранил някои неща. Рекъл е [Бог] още: «Яде Яков и се насити, а се отрече [от Бога] възлюбления.» И пак: «Седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.»“
От многото [прения] ние, като ги съкратихме, изложихме тук само малко — колкото за знание; а който иска да подири тези беседи, както са, в пълнота, ще ги намери в съчиненията му, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Там ще види силата на словото, [дадена му] по божия благодат, насочена като огнен пламък срещу противниците.
Хазарският каган и началствуващите мъже, като изслушаха всички тези негови приятни и подобаващи слова, рекоха му: „Ти си изпратен тук от Бога за наше назидание. Като си изучил с негова помощ цялото Писание, ти ни разясни всичко поред и наслади до насита всички ни с медоточивите думи на Светото писание. Макар че сме хора неуки, ние вярваме, че ти си от Бога. Но ако искаш повече да успокоиш нашите души, поправи ни във всичко чрез примери и ни обясни поред онова, което те питаме.“ И така се разотидоха да си починат.
Като се събраха на другия ден, хазарите му рекоха: „Покажи ни, почтени мъжо, с примери и с разяснения онази вяра, която е най-добра от всички.“ Философът им отговори: „Двама съпрузи били на голяма чест и много обичани от някой си цар. Но като съгрешили, царят ги изпъдил и ги изгонил вън от земята. Те живели дълги години там и родили деца в нищета. Децата се събирали заедно и се съвещавали по какъв начин биха могли да се върнат отново в предишното си положение. Едно от тях давало един съвет, друго — друг, а трето — още по-друг. Кой съвет би трябвало да се държи? Нали най-добрият?“ А те рекоха: „Защо говориш тъй? Всеки счита своя съвет за по-добър от другия. Затова и юдеите смятат своя за най- добър, сарацините — също, а другите — друг. Кажи ни тогава, кое от тези мнения да смятаме за най-добро?“ Философът им отговори: „Огънят изпитва златото и среброто, а човек с разума си отделя лъжата от истината. Кажете ми: от какво стана първото грехопадение? Не е ли от виждането на сладкия плод и от желанието за [добиване на] божественост?“ „Така е“, отговориха те. А философът продължи: „Ако някой, като е ял много мед или е пил студена вода, получи някаква болест и дойде лекар, та му каже: «Яж още много мед, и ще оздравееш», или на оногова, който е пил студена вода, каже: «Напий се със студена вода и стой гол на студа, и ще оздравееш», а след това друг лекар му каже не така, а му препоръча обратното лекуване — вместо мед да пие горчиво и да пости или вместо студено [препоръча] топло и горещо — кой от двамата лекува по-изкусно?“ Всички отговориха: „Онзи, който препоръчва обратно лекуване; затова и похотните страсти на този живот трябва да се умъртвяват с горчивина, а гордостта — със смирение. Различните [болки] трябва да се лекуват с обратното [средство]. И у нас също казват: «Дърво, което отначало ражда трънки, отпосле дава сладък плод.»“ Тогава философът им рече: „Добре отговорихте. Така и Христовият закон отначало показва суровостта на богоугодния живот, но сетне във вечните жилища принася стократен плод.“
Един от тези съветници, който познаваше добре сарацинското злоучение, запита философа: „Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа, като казва, че от девица, Мойсеева сестра, се е родил велик пророк, който и мъртви е възкресявал, и с голяма сила е лекувал всякакви болести.“ Философът му отговори: „Нека да отсъди каганът: Кажи ми: ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила? Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество. Как може тогава Мохамед да бъде пророк, щом се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила.“ Мнозина от тях извикаха: „Каквото е казал Даниил, казал го е по божие вдъхновение. А за Мохамеда всички знаем, че е лъжец и пагубник за нашето спасение; всичките си великолепни заблуди е изрекъл за зло и за срамотия.“
Тогава първият съветник между тях каза на сарацинските си приятели: „Този гостенин с божия помощ повали на земята цялата юдейска гордост, а вашата захвърли отвъд реката като скверна.“ А след това се обърна и към всички люде: „Както е дал Бог на християнския цар власт над всички народи и съвършена мъдрост, така им е дал и [истинската] вяра, без която никой не може да живее вечен живот. Слава на Бога во веки!“ И всички рекоха: „Амин!“
А философът, просълзен, се обърна към всички: „Братя и отци, приятели и чеда! Ето, Бог даде пълно разбиране и достоен отговор на всичко. Ако има още някой, който да се противи, нека дойде да ни обори или да бъде оборен. Прочее, който е съгласен с това, нека се покръсти в името на света Троица. А който не иска — аз нямам вина за това; но той ще види в съдния ден, когато «Старият по дни» ще седне на престола да съди като Бог всички народи.“ Те [хазарските управници] отговориха: „Ние не сме врагове на себе си; но нареждаме [това да стане] постепенно: да се покръсти доброволно кой когато иска — от днес нататък. А който от вас се кланя на запад или се моли по еврейски обичай, или пък следва сарацинската вяра, той ще получи от нас смъртно наказание.“ И така се разотидоха радостни.
Тогава около двеста души от тях се покръстиха, като се отказаха от поганските мерзости и от беззаконните женитби. А каганът написа до царя такова писмо: „Ти, господарю, ни изпрати такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската вяра е свята. Като се убедихме, че тя е истинската вяра, ние наредихме всички да се покръстят доброволно, като се надяваме и ние да направим същото. Всички ние сме приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, където поискаш.“
Като изпращаше философа, каганът му даваше много дарове; но той не прие, а само каза: „Дай ми колкото имаш тук гръцки пленници; то ми е по-скъпо от всички дарове.“ Събраха до двеста души и му ги предадоха. И той радостен тръгна по своя път.
Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаждата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше [горчива] като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, [Константин] рече на брата си Методий: „Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде сега и на нас утеха.“ Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха и прославиха Бога, който прави такива добрини на своите раби.
В Херсон, като вечеряха с архиепископа, философът му рече: „Благослови ме, отче, както би ме благословил баща ми.“ Когато някои го запитаха насаме: „Защо направи това?“, философът отговори: „Наистина, той утре ще се пресели от нас при Бога и ще ни напусне.“ Така и стана: думите му се сбъднаха.
