беше поверил, предавам ти ги като твои. Ръководи ги с мощната си десница и ги покрий с покрова на крилата си, та всички да възхвалят и да славят името ти — на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!“
И като целуна всички със свято целование, рече: „Благословен е Бог, който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел.“ И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света (869 г.).
Тогава папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните да се съберат заедно със свещи и да пеят над него и да му направят погребение, каквото биха направили на самия папа. И така направиха.
А Методий, неговият брат, замоли папата, казвайки: „Майка ни ни е заклела, който от нас пръв почине, [другият] да го пренесе в братовия му манастир и там да го погребе.“ Прочее папата нареди да го положат в ковчег и да заковат ковчега с железни гвоздеи. И така го държа седем дни, готвейки го за път.
Но римските епископи рекоха на папата: „Понеже, след като е ходил по много земи, Бог го е довел тук и тук е приел душата му, тук подобава и да бъде погребан като всепочитан мъж.“ Папата рече: „Заради неговата светост и обич аз, нарушавайки римския обичай, ще го погреба в моя гроб в църквата на свети апостол Петър.“ А брат му рече: „Тъй като не ме послушахте и не ми го предадохте, нека, ако обичате, да почива в църквата на свети Климент, с чиито мощи е дошъл тук.“ И папата заповяда да направят така.
Тогава епископите се събраха отново заедно с хората, които се готвеха да го изпроводят тържествено, и рекоха: „Да отковем ковчега и да видим да не би да е взето нещо от него.“ Мъчиха се много, но по божие повеление не можаха да отковат ковчега. И така го положиха с ковчега в гроба, от дясната страна на олтара в църквата на свети Климент, където веднага почнаха да стават много чудеса. Като виждаха тези чудеса, римляните все повече се привързваха към неговата светиня и неговото почитание. Изписаха икона над гроба му и започнаха денонощно да палят [кандило] над него, хвалейки Бога, който прославя така ония, които го славят. Нему да бъде слава и чест, и поклонение во веки веков, амин.
Информация за текста
© Хр. Кодов, превод от старобългарски
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Издание: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986.
Превод по преписа на Владислав Граматик (1469).
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11548)
Последна редакция: 2009-05-06 15:00:00
