Грубо в мозъка

Сега Ким тежеше тридесет и два килограма и спеше по шест часа на нощ по един наложен й цикъл, поддържан със серотонинови инжекции 5 Н.Т.Р. Наоколо й трепкаха, мигаха, дишаха различни многоканални сенситометрични уреди, апаратите за отчитане на обратната биокомуникация, контролните екрани на уредите, отразяващи биоелектрическите процеси — ЕЕГ (електроенцефалограми), електромиограми, електроокулограми, различни многоканални осцилоскопи, измерващи постъпилите от датчика сигнали за умствените дейности.

Сега тя живееше неподвижно в леглото си, ту легнала, ту седнала (чувстваше ли разлика?), останала бе само кожа и кости, хранеше се през вените и със стомашна сонда. Косите й, подрязани късо по хигиенни съображения, бяха загубили огнения си цвят, превърнали се бяха в каска от застинала лава, някаква тъмна кора, прилепнала по костеливия й череп, със следи от вендузите-електроди на енцефалографския и електродинамометричен шлем: там никога вече нямаше да пораснат коси — досущ конфети, инкрустирани завинаги в окосмената кожа. Какво мъчение бе да срещаш сега погледа й — същински извор на празнота, тръпнеща в дълбината на очните кухини, оградени от зловещи синкави сенки… как го терзаеше мисълта, че е потънала незнайно къде. Сега Ким „живееше“, чужда на собственото си тяло и на всичко наоколо й, укрила се дълбоко в своя затвор или бог знае къде, безсилна да владее основните си физиологични реакции, които все още осъществяваха отчасти метаболизма й. Тя вече не знаеше, че сърцето й тупти, че кръвта й тече във вените и артериите й, че червата и пикочният й мехур редовно се изпразват в един съд, подложен под нея. Ужасно бе да гледаш тая набръчкана мумия с потрепващи клепки.

А в главата й вилнееха безспир всички бури на света.

Диф се приближи до леглото с механична походка. Отново извърши всекидневните неща, вчерашните, а сигурно и утрешните.

И пак го обзе онова остро и мъчително чувство, че преживява кошмар сред един обезлюден свят. Но го потисна. Имаше нужда да се вижда с хора, с личности, които сам да си избере, а не да му се натрапят като клиентите или застрахователните агенти. По-късно…

Нахлупи на главата на Ким първия енцефалографски шлем за обратна биокомуникация, намести слушалките за приемане на ответните реакции. Направи първия опит за контакт и в отговор видя на осцилографа познатата му съвършено объркана крива на електромозъчните дейности: бурята чертаеше една безумна диаграма.

— Аз съм Диф — тихо каза той. — Чуй ме, Ким, помъчи се, ако можеш.

Все същата фраза, все същите думи, като парола. Някога, в началото, Диф упорито вярваше, че вътре в своя „locket-in“ Ким чува и разбира… Но то беше още по времето, когато необузданият му гняв подхранваше една безмерна надежда. Сега тези думи бяха само част от поредицата автоматични действия като слагането на каските, разчитането на данните от контролните екрани, завъртането на копчетата. Клепките на Ким не трепнаха нито по-бързо, нито по-бавно.

Диф й нахлузи втора полукръгла матова каска, свързана посредством цяла мрежа разноцветни проводници и съединителни кабели с множество енергетични уреди от едната страна и цяла серия контролни екрани от другата. Натисна копчето за вкарване на инертен газ в кръвоносната система (долу на тила иглата се долепи до здраво прикрепения металически край) и се зае да разчита електроенцефалограмата: никаква промяна. После задвижи скенера (за термография) и го съедини с ангиографията. Екранът на сенситометъра светна и с помощта на миниатюрния синтезиращ компютър върху издутата електроннолъчева тръба се изписа цветното изображение на мозъка на Ким. Минимално разсеяно. Доминираше кървавочервеното, тук-там пулсираха ярки жълтооранжеви петна.

Диф освети екрана на сравнителния модел и той му посочи главните зони на специфичните умствени дейности: зоните на челния лоб, зоните на двигателните ядра, първа, втора и трета единица; запаметяващите зони, ретикуларните пътища за провеждане на възбудата към кортикалните пластове, таламусните ядра и мозъчния ствол, слепоочния лоб, теменния лоб и най-сетне зоната на третото функционално ядро за всякаква умствена дейност (организиране на мисълта), разположено в предчелната област.

Отразеното върху екрана на сравнителния модел нямаше нищо общо с пламтящото бойно поле, изобразено на сенситометъра, с данните от сегашните дейности на объркания мозък на Ким…

След петгодишна упорита практика Диф Билби бе станал опитен техник и можеше да съперничи на онези, които идваха понякога от неврофизиологичните центрове да проверяват апаратите и да изготвят сведенията. Бяха му показали някои неща. Беше чел. Изучавал. Гледал бе видеокасети. Всеки ден присядаше до главата на Ким и включваше чудовищната апаратура.

Умееше да разлага всяка една от трите единици дейности, на чието хармонично взаимодействие се дължеше всяка умствена дейност. Можеше да издекламира наизуст програмата:

ПЪРВА ЕДИНИЦА

Система, регулираща тонуса или мозъчната възбуда — добиване на максимална кортикална възбуда, позволяваща правилното приемане на информация, и селективно организиране на умствените процеси, тъй като мисленето е възможно само благодарение на един вид информационна йерархия (пример: лимбичното образувание играе ролята на селектор и подбира от постоянната информационна вълна онова, което е интересно и ново, тя отстранява „шлаката“ и улеснява „отбраната“ информация, като възбужда до максимум съответните зони на мозъчната кора: ако селективният процес се развива зле, всичко протича еднообразно и напълно дезорганизирано…).

ВТОРА ЕДИНИЦА

Системата на възприемане, добиване и обработка, съхраняване на информацията. Тази единица съдържа високоспециализирани структури: на слуха, зрението и т.н., като всяка от тях комбинира и изгражда динамични функционални формации на базата на получените изолирани, фрагментарни и точни сигнали. В тези зони кодовите и предаващи операции се извършват чрез взаимодействието на различни кортикални пластове. (Пример: 1. Фрагментарна информация за разграничаване сянка (светлина достига до първичната структура на зрението (зрителен модус); 2. Тази информация се обединява в една форма и се противопоставя на една запаметяваща схема, опознава се и се осмисля (модус на зрителното възприятие); 3. В третичната кортикална зона опознатата информация се сблъсква със съвкупността от данни, добити чрез другите сетивни модуси, което поражда словесния символ.) Информацията, плаваща от първичните кортикални зони до вторичните и после до третичните, е „деформирана“, обработена чрез операциите за синтез с нарастваща сложност и в по-голямата си част все още неразбираема. Снижаването на специализацията на тези кортикални зони е в пряка пропорционална зависимост от йерархичното им положение и има за последица това, че първичният зрителен кортекс функционира само със зрителни съобщения, докато във вторичните зони кортексът вече съдържа асоциативни неврони в електробиохимична връзка с модалните системи, предназначени за други дейности — като се знае, че дейността на невроните от вторичната зрителна зона остава специфична: тяхното стимулиране дава само зрителен сетивен ответ. Колкото до третичните зони, те са „пригодни за всичко“. Колкото по-малко е специализирана една функция, толкова е по-способна за всичко, толкова по се стреми към абстрактна, символична композиция, към общото понятие.

ТРЕТА ЕДИНИЦА

Поле, зона, участък, където се организира мисленето чрез процес (или процеси!…) на самоуправление, реагиращи на постъпваща сложна информация, допълнителна безредна информация, намерения, съставяне на планове, програмиране на дейност, контрол над нейното осъществяване, критика, анализ, коригиране и т.н. Тук вече не играе роля автоматизмът, всичко може да бъде постоянно поставяно под съмнение, теглено и претегляно, поправяно, наблюдавано. Тук се ражда свободното действие — несравнимо по-сложно от автоматичното действие или рефлекса. В зоната, заета от тази трета функционална единица на умствената дейност, са налице всички степени за осъществяване: от първичния рефлекс до сложното поведение на третичната зона, в различни анатомични сектори според това, дали се касае за активна или умствена композиция. (Пример: предчелният сектор, съставен предимно от асоциативни клетки, намиращи се във връзка с всички части на мозъка, без специализирана дейност, ще бъде податлив на всякакъв вид обучение… но и на всякакъв вид забравяне, както и на всякакви отклонения, на основата на вредна информация…)