пръстите си пое тържествено модела бижу и го положи на дланта на лявата си ръка.
— В техническо отношение е безупречен — заяви той. — Разполага с допълнително управление, включено към програмиран миникомпютър за саморегулиране, чрез обратна биокомуникация, обезпечаващо контрол над фазите на дължините на мозъчните вълни. Програмиране, съчетано със съзнателно възприемане на отклонения парадоксален сън. Достъп до различните банки за учебни програми, исторически прегледи, художествени филми и т.н. С възможност за препрограмиране по всяко време чрез особен вид запаметяване, пряко запечатано във вашата памет. Казано не тъй сложно, достатъчно е да си спомните някоя програма и наум да пожелаете да я видите, и селекцията се извършва тутакси. По същия начин се осъществява селекцията при всяка още неизлъчена оригинална програма посредством нашия 6-и канал, който ежедневно информира за предаванията, излъчвани по петте други канала. И тъй самоуправление чрез предварителен хипнотичен запис на хода на вашето видеоприемане. Неограничена свобода да приемате и избирате програма, когато си пожелаете. Възможности за непрекъснато четиричасово приемане в обективно време, ако предпочитате това. По всичките пет канала, разбира се. Гаранцията е десет години.
— Наистина е съвършен — призна Мюриъл Тодоба. — Предполагам, че гаранционните разходи ще се уреждат от моята разплащателна банка.
— Да, госпожо, така е.
— Може ли да ми го включите още сега, моля?
Даниел сви вежди. Отпусна ръка и върна обратно бижуто в калъфката му.
— Госпожо Тодоба… Боя се, че няма да мога… Това не влиза в кръга на задълженията ми. Много съжалявам. Мога да ви обясня действието на апарата, но само толкова. Нали разбирате, свързано е с гаранцията, която предлагаме, а тя обхваща не само възможните технически аномалии при апарата, които всъщност са изключени, но в случай на злополука предлага обезпечение за вас и вашето семейство…
— Аз нямам семейство, господин Монклеман. Сама решавам кое ще ми е полезно и кое не…
— Законът, госпожо Тодоба; съжалявам много, но в момента действа закон, изготвен от нашите ръководители и юристи по настояване на Всесветското християнство, според който се следи за зачитането на човешката личност въобще и на самия себе си в частност. Знам, че не изповядвате тази религия, но вие живеете в обществена система, където тя е суверенна… макар че от либерализъм се допускат и други изповедания и вярвания. „Том-Фил“ държи да спазва този закон. Трябва да дойде невротехник и да се увери, че сте психически напълно здрава. Не се и съмнявам, че сте в такова състояние, но това са изискванията. Веднага ще предупредя невротехника, когото познавам лично. Ще дойде при вас тая вечер или най-късно утре.
Жената не отвърна нищо. Отчаяната й гримаса скоро се замени от прелъстително изражение на лицето и някакъв особен блясък във виолетовите й очи.
Сърцето на Даниел подскочи.
— Разберете ме — каза той не тъй строго. — Този М.З.П. е само един приемник и нищо повече, едно звено между излъчения сноп и вашия мозък. Ако мога така да се изразя, мозъкът ви играе ролята на истински видео-екран. Но трябва да бъде подготвен, пригоден, програмиран за различните селективни функции, които му предстоят да изпълнява; това трябва да се извърши след сенситометричен преглед на мозъчната кора и ЕЕГ. Предварително ще ви бъде зададен хипнотичен код и осигурена подходяща настройка на зоните за хващане на каналите, за самото видеоприемане и възможност да се ползват запаметяващите банки, за които ви споменах преди малко. Трябва например да посочим и да „обучим“ определени групи клетки от мозъчната кора, способни да се възбуждат взаимно, така че да образуват заедно определени вериги и схеми, които впоследствие ще се подчиняват на кодирания сигнал на вашето желание и ще се преобразуват. Ще трябва да научим тези клетки да се асоциират с клетките от запаметената схема. Най- добрата асоциация ще се осъществи, ако е предизвикана от първичен емоционален заряд. Например по- ясно си спомняме онова, което ни е причинило болка, страх и т.н. Нашият невротехник ще работи именно над емоционалната зависимост. Не е сложно за един добър специалист, но и не за всеки е достъпно. А тази работа заслужава да бъде свършена отлично, за да се насладите напълно на вашия приемник. (Пленителна усмивка.) Не мислите ли?
— Вече съм носила приемник от второ поколение и съм подлагана на запаметяващо кодиране… Наистина ли няма никакъв начин, скъпи господине?
Скъпият господин се поизви в креслото си. Забеляза уж случайно полуразтворения пеньоар, помисли, че може би се мами, после изведнъж реши, че е успял. Но за всеки случай продължи:
— Кодирането ще бъде друго. Ако ви включа апарата в сегашното му състояние, вие ще можете да хващате най-много 5-а мрежа и няма да сте в състояние да приемате видеоизлъчванията по ваше желание. Вашето вътрешно визуално възприемане би представяло нещата като в един променлив свят поради факта, че импулсите, приемани хаотично и непрекъснато от вашия мозък в будно състояние, не ще могат да постигнат най-дълбоко асоциативните възможности, нищо не е подготвено за това — освен може би фазата на 5-а мрежа. Вашите асоциации няма да бъдат под действието на обратния контрол на запаметяващата зона от мозъчната кора, а ще бъдат случайни, като при обикновените сънища. Истинският отклонен парадоксален сън внася ред при това възприемане, като предлага програма, изградена от асоциации, която никак не пречи на цикъла на дълбокия сън, бил той предизвикан или не. Предаването на ОПС поставя на мястото му всичко, което обикновеният сън е разбъркал.
— Но аз бих могла да виждам 5-а мрежа — прошепна Мюриъл Тодоба. — Макар и не добре.
— Нямам право да…
— Утре, преди идването на невротехника, ще махна апарата.
— Той ще познае.
— Но ако му кажете като на ваш познат…
— Не знам дали…
— Знаете ли, вие сте много красив мъж, господин Монклеман.
От няколко минути си мислеше, че е спечелил. В девет десети от случаите този номер минаваше. Знаеше, че и Дидие Ларзан го чакаха приятни мигове на следния ден, стига да поискаше, а той щеше да поиска: Мюриъл Тодоба бе точно по вкуса му. Всъщност така и не разбра как се бе озовала на коленете му и в кой миг се бе свлякъл пеньоарът й, но бе изненадан от едрите й натежали гърди. Тя се усмихваше, подпря се на коленете му, изправи се бавно. Едно кафеникаво зърно погали бузата му. Изхлузи бикините си с леко движение в ханша. По загорялата й кожа се проточваше тъничка бяла нишка, следа от операция на апендикса.
Все пак като че ли предпочиташе кръглото задниче на момичето от „Преродените в бога“. Матилд също имаше белег от операция на апендикса, а тези асоциации не водеха до нищо добро. Той последва клиентката си до канапето, разкопчавайки пътьом панталона си.
Не беше нищо сензационно, Даниел бе преживял къде по-хубави неща… Обаче жена като Мюриъл Тодоба навярно умееше да бъде и по-щедра, когато поискаше, когато се отдаваше истински в любовта, а не за да плати незаконните услуги на някакъв си продавач на приемници ОПС. Задоволи се само да държи бедрата си разтворени. А и очите… Повъртя се малко в кръста, точно колкото бе нужно, за да не изглежда съвсем потърпевша… Даниел свърши по-скоро с облекчение, отколкото с наслаждение. Очевидно седмото небе бе заоблачено и доста ниско…
Провал. Дидие Ларзан навярно щеше да се справи по-добре, много е възможно: Дидие Ларзан с неговата муцуна на роден прелъстител бе способен да разтрепери дори статуя.
Докато Даниел се закопчаваше, клиентката се изправи отново, прибра бикините си и облече пеньоара. От полюляването на гърдите й при тези движения у Даниел отново пламна желание. Мигновено като светкавица. На лицето й се бе върнала любезната усмивка и без да каже нищо, тя изчезна някъде навътре. Даниел почака, седнал благопристойно на табуретката. Почувства се донякъде смешен, измамен, със своя омекнал, лепкав член като гол охлюв, свил се дълбоко в гащетата му. Погледна дали по панталона му няма петна, затърси из джоба си пакета цигари, колкото да дене някъде ръцете си, намери ги и запали една „Голд Рой“.
Мюриъл Тодоба се появи отново. Навярно бе взела душ или се бе потопила за малко в басейна: мокрите й коси бяха вдигнати и омотани набързо в жълта кърпа. Беше сложила подходяща мини рокля, прилепнала тук-там по влажното й тяло.
— Ще бъдете ли така добър да ми поставите този апарат? — запита тя.
