влоши дотолкова, че да трябва да си извади паспорт и замине в чужбина. Залъгах го нещо и се отдалечих от опасното му присъствие — нищо чудно той самият да беше под наблюдение.
Последната грешка и последното змиеубийство, което извърших беше убийство с косачка. Съвсем неволно стана, докато косях избуялата трева в задния двор и един млад кротал надигна рогоноса глава между глухарчетата и маргаритите. Без да се замисля нито за миг за последиците, дадох газ напред и въртящите се ножове свършиха мръсната работа. Пак се бях отървал, но не изпитвах радост или облекчение, знаех, че това беше последната грешка и възмездието щеше да дойде без предупреждение. Знаех, че това беше началото на едно тъмно усойно рептилно повдигане и наплив, подмолна и повсеместна вълна, жилав и мускулест прилив, който бавно, но неумолимо щеше да превземе юга — алея след алея, ров след ров, канал след канал, къща след къща, душа след душа. Знаех, но не можех нищо да кажа или направя. Дори да исках, не можех нищо да кажа, бях изгубил вече гласа си. Дори да исках, не можех никъде да избягам. Ставите ми бяха вече втърдени от артрита и глождещата влага. А срещу това, което се надигаше, косачката нямаше да е достойно оръжие.
Съскането на съседите се просмуква през затворените прозорци…
Ако никога не получиш това писмо на листа от стар календар, който всеки ден от седмицата предлага илюстрации на влечуги с латински имена, ако никога не го получиш, а го намериш тук на масата, на която го пиша всеки ден от седмицата, защото не съм успял да изляза да го пусна за тебе, защото вратата е била заключена или твърде далече, защото кой знае защо, ако никога не получиш това писмо, а ме намериш тук възнак с лице, изпохапано от змии, ако се случи така, а не някакво по-добро разрешение, знай, че никога не съм искал сам да дойда тук на юг, сам да карам старините си в рая, сам да уча пискливия език на съскането и страха, ненавистта към ближния и тихото пъплене, сам да срещна оплетените кълбета на змиите и ромбовете по сухите им кожи.
Ако се случи така, пази се.
Информация за текста
© 2004 Валентин Тодоров
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/881]
Последна редакция: 2006-08-06 15:30:53
