Пиеха бира, пикаеха и постоянно се караха, а Смартли ги гледаше от клетката си…
Накрая някак неусетно, но не и без липса на логика… и егоизъм, решиха да го убият. Бе единственият компромисен вариант, с който щяха да спасят собствените си задници, а в същото време не рискуваха да пратят един мислещ и разсъждаващ Смартли в галактиката и после да берат плодовете на собствената си глупост!.
Бе началото на месеца и трябваше да се сложи отново субстанцията, която притъпяваше вълчите инстинкти на експеримента им. Смятаха да „дообработят“ течността така, че да се превърне в смъртоносна, но после при евентуланата аутопсия да не бъде открита.
За първи път целия този разговор го проведоха в една съседна стая, като през цялото време следяха Смартли през стъклото.
Имаха навика всяка вечер да го извеждат на разходка, за да се „облекчи“. Около лабораторията имаше огромен парк и смятаха точно там да свършат работата. Никой нямаше да ги види, всичко щеше да стане по тъмно и най-важното щеше да е далеч от видокамерите, които постоянно записваха всяко едно движение вътре в сградата…
Смартли четеше някаква книга и си „водеше“ бележки, когато се приближиха до него. Бил се опита да говори и да се държи естествено, въпреки, че спринцовката като нажежена го пареше в джоба му—
— Хайде, авер да отидем да изпразним мехурите! Стига си се тъпкал с култура!
— Само да довърша този ред.
— Какво е Смартли?! — Чарли се опитваше да види през решетките.
— Английска граматика!
— Охо, what a surprise2! Направо съм шашнат!
Смартли не каза нищо. С бавни и малко неумели движения изписа нещо на къс хартия, постави го в устата си и се доближи до решетката, така че Чарли и Бил да можеха да му сложат нашийника. После щом изщрака отключващия механизъм на клетката, гъвкаво скочи на пода и се остави да бъде воден към изхода.
Бе още доста хладно за една априлска вечер и двамата мъже зъзнеха. Смартли не обръщаше внимание на температурата, само козината му беше леко настръхнала в сравнение с друг път.
Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние от входа, Бил бръкна в джоба си и напипа спринцовката. Хвърли поглед на Чарли, леко му кимна с глава и после каза на животното—
— Аверче трябва пак да сложим ваксината. Няма как знаеш, правила.
— Знам, знам, Били — Смартли беше ниско приклекнал на задните си лапи — освен това ти пипаш дори по-леко от каките от лабораторията.
— Ей, страшен си — Бил се усмихна смутено и измъкна спринцовката — хайде обърни се.
— Ей сега. Преди това искам да ви дам нещо — и изплю от устата си късчето хартия.
Чарли се наведе и вдигна олигавената книжка с едната си свободна ръка. Беше намачкана и на топка.
— Какво е това?!
— Малка изненада — каза Смартли — за после…
— Добре, добре. Когато се върнем в лабораторията ще го прочета. Сега да сложим инжекцийката, а?! — Бил искаше да приключи колкото се може по-скоро.
— Играем пак на покер, а аверче?! — козината на Смартли бе вече съвсем настръхнала.
— Какво?! — Бил погледна към Чарли, после към иглата в ръката си.
— Ами пак се опитваш да ме бъзикаш! Лъжец — ревна Смартли и в същия момент с един огромен скок измъкна дръжката на нашийника си от ръцете на Чарли и се шмугна в тъмния храсталак.
За момент останаха като попарени. После гняв и изненада изпълниха телата им. Бил ревна с пълно гърло—
— Простак. Копелето се измъкна!
— Ами да беше го държал ти, като си толкова умен!
— Стига си дрънкал, какво ще правим сега?!
— Отиди и вземи два фенера, пушките и отиваме да го търсим. Не може да се измъкне от параметъра на градината. Трябва да го пипнем преди да са дошли другите, че ако Смартли се раздрънка… ще го…
— Ще го… и двамата, знам, но вместо да даваш заповеди ела и помогни!
— Мама му стара… мама му стара…
И двамата хукнаха към лабораторията…
Вече два часа обикаляха в градината. Няколко пъти им се беше сторило, че дочуват шумолене на съчки зад гърба си, но светлината на фенерите им не беше открила нищо. Вече се намираха в най-задънената част на парка. След малко знаеха, че щеше да се наложи, ако не открият скоро Смартли да предупредят охраната… и съответно цялата история да се размирише толкова силно, че щяха да им трябват противогази… и нова работа, естествено.
Бил го болеше бузата ужасно, там където го беше шибнала клонката. Чарли премести пушката в другата си ръка и бръкна да извади носна кърпа, че носа му от студа течеше като пролетна река. Докато ровичкаше усети нещо още влажно в дланта си. Измъкна полека хартиената топка. Беше листчето, което му беше дал Смартли. Опита се полека да го развие и насочи светлината на фенера към него.
— Какво има пък сега?! — Бил вече почти крещеше. Бяха му изгорели батериите на търпимостта.
— Листчето, хартията, която ми даде Смартли… Има нещо написано.
— Какво по дяволите е драскал?!
— Не знам, не се вижда много… олигавено е… написано е с латиница… ngry…
— Какво пелтечиш?! Дай да видя — Бил се приближи и освети и той парчето — Това първото едно „ A“ или едно „ U“ е?!
— Де да знам. Струва ми се, че е имало още някаква буква отпреде — Чарли се взираше внимателно — какво четеше преди да го изведем?!
— Май каза английска граматика — Бил потръпна от студ — нали си цар на английския, а, да те видим!
— Мама му стара, Били… Ако е „А“… сме го загазили, здравата! — Чарли се озърна внимателно.
— Защо, какво значи?! — усети, че и него го погва страхът.
— Ами… ами на английски Angry3 значи… значи ядосан…
— Боже, сигурен ли си?! Копелето трябва да ни е адски ядосано… Значи ни е чул?! — Бил вече трепереше здраво не само от студ.
— Света Дево, Били… Забравих да ти кажа… Не се сетих, че… аз го научих и да чете от устните на хората — Чарли беше на ръба да ревне.
— Скапано копеле… Мама ти стара! Ти само си виновен, не можа ли да го учиш на някоя простотия, ами и да чете дори по устните… И на Брайлово писмо ли го научи?! Дръвник! Ще те убия! — Били беснееше като за световно.
— Били, тихо… Чу ли това?!
— Какво, какво става?!
— Били, стори ми се че чух шум от… — тишината ги погълна в прегръдката си. Чарли се наведе към листчето отново.
— Да се махаме, Чарли преди да е късно… Чарли…
Чарли държеше в ръка все още късчето хартия. По лицето му беше изписан невероятен страх и той пелтечеше нещо под носа си.
— Чарли, какво ти става?! — Бил видя бялото лице на колегата си.
— Не е Angry… Били, ще ми се да е било Angry…
— Какво?!
— Не е било едно „А“… било е едно „U“… и е имало още една буква…отпреде…
— Ще ми кажеш ли най-сетне какво става?! — Бил вече нищо не разбираше от страх, студ и ужас.
— Били… Думата е HUNGRY4… — изпелтечи най-сетне Чарли и ужасно и яростно вълче ръмжене потвърди познанията му по английски език и граматика…