засега не ги показваха. Защото, ако и да бяха ясни всички жилки в главите, туй си беше семейна работа, не биваше да се показват кирливите ризи на куцо и сакато, па дори и на по-видните персони.
А в малката стая имаше и птици — бели, червени, сини, жълти. Най-синята имаше черна опашка и бял клюн. Кой ли беше хванал туй чудо?
3
Указът за монстровете или изродите. Съгласно него във всеки град трябваше да донасят или довеждат при коменданта всички изроди, произлезли от човеци, от добитък, от диви животни или птици. Обещана бе плата след огледа. Но малко водеха. Една драгунска вдовица донесе двама младенци, всеки с по две глави, а откъм гърбовете долепени. Ниска плата ли бе определена или по някоя друга причина — но в такава голяма държава повече изроди не се намериха.
И тогаз генерал-прокурорът, господин Ягужински, посъветва да се въведе тарифа за изродите, та платата да е справедлива. Платата стана такава: за човешки изрод по 10 рубли, за изрод от добитък или диво животно по 5, за птичи по 3. Туй важеше за умрелите.
А за живите — човешки по сто рубли, от добитък и диво животно по 15, за птичи изрод по 7. И да не вярват, ако някой ги лъже, че изродите ставали от магия и от лошо око. Та да ги носят в кунщкамората. За науката. Ако някой бъде хванат, че не носи, да му се налага глоба десеторно спрямо платата. А ако изродът умре, да го слагат в шпирт. Ако няма шпирт — да го слагат в препечена водка, а може и в обикновена, и отгоре да опънат говежди мехур. Та да не се разваля.
4
Мнозина взеха да се гледат накриво: няма ли нейде монстър или изрод? Защото за човешки изрод плащаха по сто рубли. Всички взеха да се гледат накриво. Най-много гледаха комендантите и губернаторите.
Срещаха се изроди. Княз Козловски изпрати овне с осем крака; друго овне с три очи и шест крака. Той си пътувал по пътя, гледа — пасе овен, а краката му не може ги разбра човек колко са — шест ли, осем ли, чак му се замержелява пред очите. Рекъл си, че ще да е от водката, и го отминал — после наредил да го хванат; довели овена — осем крака. Заповядал да издирят стопанина му. Отишли в къщата му, там не намерили никого — стопанинът липсвал, по всяка вероятност се бил шмугнал в овеса. Наредил да вземат овена. Получи благоволение и 30 рубли суха пара. Тогаз се научи за тая работа комендантът на Уфа Бахметиев и издири теле, което имаше два монструозни крака. Но за тез крака бяха броени 10 рубли. Нежинският комендант изпрати човешки изрод: един младенец, очите му под носа, ушите под врата, а самият му нос не се знае къде е. Тогава една топчийска вдовица, от улица Тверска, представи младенец, който имаше рибешка опашка. А губернаторът, княз Козловски, все се озърташе за човешки изрод, защото между 100 рубли и 15 рубли разликата беше бая голяма. Но нямаше. Тогаз изпрати две кученца. Кученцата бяха обикновени, но работата беше там, че ги е родила една шейсетгодишна мома. И искаше да получи 200 рубли като за човешки изроди. Все пак му дадоха само 20, защото кученцата не бяха нито добитък, нито дори изроди. И той заръча на всички коменданти — да си отварят очите и тогаз ще получат дял. И бе изпратена в кунщкамората свиня с човешко лице — ако я гледаш отстрани, челото й, на свинята, прилича на човешко. Човешко чело. Но на едни им се струваше, а на други не. Броиха му 10 рубли.
Живите изроди бяха трима: Яков, Фома и Степан. Фома и Степан бяха редки монстрове, но глупаци. Те бяха двупръсти: и на ръцете, и на краката си имаха само по два пръста, като рачешки щипки. Но се оправяха и само с два. Ако някой им подадеше ръка и им кажеше:
— Добър ден! — тогаз монстърът Фома или монстърът Степан стискаха ръката и се покланяха. И двамата бяха млади, единият на седемнайсет, другият на петнайсет години. Беше ги довел един стражар, а те не можеха да кажат кои са и що са, понеже бяха глупаци. На стражаря дадоха 3 рубли. После се обади един майстор, който изработваше разни работи от коруби на костенурки, и каза, че глупаците били негови сестреници, и също поиска плата. Но му рекоха да се маха, защото за недонесение той самият имаше да плаща глоба 1000 рубли.
Пазачът беше стар войник и често вдигаше патърдия. Той идваше по вечерно време, когато нямаше посетители, и се провикваше:
— Двупръсти. Строй се!
И двупръстите се строяваха. На Яков не викаше. Яков беше шестопръст. Той беше умен и го бе продал брат му.
5
Той беше шестопръст и умен и въртеше стопанство. Земята беше износена, изхабена, съвсем изнемощяла, но имаха пчелин, още баща му беше направил кошерите. Направи ги, умря и се отърва от всичко: и от работа, и от данъци, и от ангария. Тогаз данъците и ангарията бяха поети от майката на Яков, шестопръстия. А брат му, Михалко, беше войник, бяха го взели още преди нарвския поход, когато Яков още не даваше ангария, той още не беше се родил. Той бе с петнайсет години по-малък от брат си. И ето че сега изневиделица, след двайсет и две години, в селото дойде някаква команда, разквартирува се, а при Яков се яви един стар войник и рече, че бил Михалко. Майка им го позна.
Той гледаше строго. Когато сядаха на трапезата, броеше залъците на Яков, гледаше го да не изяде твърде много. Имаше си едно наум. Подсвиркваше си. Ходеше на полковия плац, от време на време заминаваше за някъде. Той не падаше много разговорчив. На улицата му викаха не на име, ами:
— Ей, службо!
А ангарията я мъкнеше Яков.
Майка им почна да съхне, лицето й стана едно зелено, очите й — алчни. Тя също взе да брои залъците, кой колко изяжда. А от време на време казваше:
— Барем да вдигаше врява или да налиташе на бой. Другите падат кавгаджии.
Другите наистина падаха кавгаджии. На мнозина им се изпокъсаха мундирите, взеха да се появяват антерии. Петима души липсаха, престанаха да идват на полковия плац. Мнозина се изпожениха, станаха заврени зетьове, намериха си покрив. После взеха да шетат из дворовете, из бахчите. И за късо време командата се разпиля и се разпръсна на всички страни: ако и да правеха бели и често да ставаха войнишки кражби, все пак с кавгаджии може да се живее. А след още някое време полковият плац опустя. Замина занякъде господин капралът и по плаца поникна буйна трева. Там остана само един фелдфебел, ала и той отвори питиепродавница. И не се чу повече нито за Балков полк, нито за самия господин Балк, командира му.
А Михалко тъкмеше някакво прошение. Той знаеше четмо и писмо. И веднъж взе, че замина занякъде си и се върна. Мундирът му се беше износил, той си уши от шаяк кафтан, а маншетите и реверите заши върху шаяка. Шестопръстият ходеше и му беше терсене от братовите погледи. Не познаваше брат си; засега той даваше ангарията, потта и пчелинът бяха негови, негови бяха и пчелите, и медът, и восъкът. А службата знае само да яде. Яков знаеше как се избелва восък на лунна светлина, бяха го научили, а войникът всичко ще съсипе. Веднъж той се умисли, излезе на двора, погледна пчелина, пчелинът беше тъмен, и каза тихо:
— Не се насмогва на тая уста.
Влезе си вкъщи и даде на войника пари за пиене. Войникът ги взе под брой, строго. Парите на Яков бяха скътани на таквоз скришно място, че и майка му не го знаеше. На две места. На едното малко, на другото повечко. За войника вадеше от по-малкото.
А Михалко съставяше молба за характер. И я писа две години, по дума на ден, а бе ходил в града и там един писар му бе стъкмил молбата.
Всемилостивейши царю и господарю,
