Балк.
Шибнаха го десет пъти.
— Глупак — му рекоха, — сега изобщо няма никакъв полк на господин Балк.
И двамата си казаха на разпита каквото имаха да казват, а после показанията им бяха прегледани от когото трябва и се видя, че думите им не си противоречат кой знае колко и че нито майката, нито синът не си променят думите. А онзи рижавият, с косата, сега трудно може да бъде хванат, щото се бе минало много време.
Но тогаз започна голямата промяна, бе наредено всички да се изгонят за многодетно здраве на царя, и майката и синът бяха изгонени. Изведоха ги затворническите надзиратели до караулката и им рекоха:
— Пръждосвайте се!
А синът беше сдъвкал прошението си за характера, цялото го бе изял, за да не го намерят, и да не загази още повече, и не можа да си подаде прошението, и си отиде от град Санктпетерсбурк, както бе дошъл — без характер. Но синът и майката не се срещнаха. Те вървяха по различни пътища и слабееха. Щото на кое се крепи просяшкият занаят? На покорството и на умението да си отваряш очите. Просията прилича на търговията, все едно че продаваш тайно восък. Само че сега продаваха не восък, а покорство и гладка дума на младите, и спъната дума на старите — за да видят, че си толкоз кротък, че чак не можеш да приказваш както трябва. Те продаваха от къща на къща просяшката стока и не изкарваха кой знае колко от нея, защото вървеше евтино. А очите им бяха сведени, и очите им бяха отракани и виждаха през тарабата като през джам. И ръцете им бяха извърнати и слагаха в торбата онуй, което бяха видели очите. Тъй те стигнаха, всеки по свой път, до тяхното село, и край селото се срещнаха, и се запътиха към къщи, без да се гледат.
А пред къщи ги посрещна едно охранено черно куче п взе да лае и да се зъби, зъбите му чак скърцаха. Тогаз от тяхната къща излезе синът на кмета, изтри си устата и ги попита:
— Какво искате?
И махна с ръка:
— Разкарвайте се, разкарвайте се.
И тогаз майката седна под дървото, подпря се на него и вече не стана.
А войникът от полка на господин Балк се огледа наоколо и не позна нито къщата, нито хората, нито пчелина, нито майка си. И пое с военна крачка натам, откъдето беше дошъл.
8
Изродът повика с шестия си пръст писаря от средна ръка и му каза:
— Ела, че ми трябваш.
Зад слона, досами момчето без череп, те се споразумяха. И на другия ден писарят донесе на Яков една молба, дълга, написана по старовремски тертип — за пущане. Писарят беше човек на години, постъпил на служба още по Никоново време.
Всенижайшият раб Яков, Шумилин син, молеше да се смилят над него, злочестия, и бидейки готов да се лиши не само от шестте си пръста, ами и от всичките си нефелни ръце и крака, та чак и от живота си — да му повелят да не стои повече в анатомията, кунщкамора нарицаема. Не може вече клетият да си прекарва дните сред жаби и младенци удавени, и слонове, и той, нижайшият, вече е заприличал на животно покрай животните, а кой знае каква наука от него няма, щото не му е дал господ нито нос като хобот, нито нос под устата, а само едни шест пръста. И срещу туй си пущане той дава пет пъти повече спроти цената си и дорде е жив, ще дири овни осмокраки и къде има теле двуглаво или кон рогат, или змей крилат — той всичкото туй се наема да го докарва без плата и превозът да бъде пак от него.
ТРЕТА ГЛАВА
Седяла ли си край трудна постеля,
била ли си на душевна раздяла?
В пет и половина се зазвъня халтаво и тънко: караулният войник в манифактурата на Апраксин заби камбаната — да тръгват всички на работа. Удариха клепалата в барутните работилници на Брезов и Петербургски остров, удари клепалото на свещоливницата на Виборгска. Станаха за работа и бабичките в Предачната къща.
В пет и половина не беше нито тъмно, нито светло, валеше сив сняг. Файтонджиите започнаха да духат фитилите на фенерите.
В пет и половина в гърлото му заби едно звънче и той умря.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
И не само в кавалерията воюва,
а и в инфантерията храбро марширува.
Сърце ми изгаря, не мога да трая.
Амур нека свърже ни с теб най-накрая.
Тя покрай Ефима още шест си има.
1
Целия ден и цялата нощ той изкара на крак. Очите му гледаха остро, на челото му имаше две бръчки, сякаш направени с шпага, и шпагата си беше препасал, и ордените му бяха по него, и реверите на мундира му стърчаха. Той ходеше като часовник: „Тик-так!“
Крачката му беше точна.
Беше олекнал. Нямаше тлъстини, останало му бе само месо. Приличаше на птица или на шпага: можеше и да литне, можеше и да мушне.
И всичко туй му приличаше досущ на война, както когато нападаха шведите: същата рядка гора и същите невидими врагове, и тайни команди.
Каза на Катерина да даде пари и тя без дума да му рече — само го погледна в лицето, — отвори целия държавен сандък — вземай. От тез пари нищо не остави за себе си, най-много някоя и друга монета да му се беше закътала по джобовете — всичко получиха господата от гвардията. И министрите му препускаха деня и
