Мариана Тинчева-Еклесия

„Ето извора, пийте от него и се измивайте…“

(Пътуване в надеждата)

А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда (Дом на милосърдие), която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат…

(Йоан 5: 2–4)

Градчето Лурд в Южна Франция e само на десетина километра от граничната линия с Испания. От древността до днес то е пръснато по хълмовете, където тече река Гав; известно е като „Департамент от високите Пиренеи“ и до средата на XIX век все още с нищо не се отличава от други неголеми планински селища в Пиренеите… На 11 февруари 1858 г. край Масабиелската пещера, близо до левия бряг на реката, няколко деца събират дърва за огрев. В един от високите отвори на скалата пред очите на четиринадесетгодишната Бернадет ненадейно се появява жена в светли дрехи. Момичето е смутено от внезапното си видение и не знае как да го разбере; дори не се осмелява да попита връстниците си дали и те виждат госпожата. В следващите дни децата заедно със свои родители и близки отново отиват до мястото, а непознатата гостенка отново се явява само пред очите на Бернадет, като говори с малко думи. На 25 февруари по време на 9-тото си появяване тя кара момичето да загребе от пръстта под скалата, откъдето бликва вода. Жената кара покорното дете да пие от тази вода, която е все още кална; подтиква го да яде от сухите, горчиви треви; иска от него да коленичи и да целуне земята „заради греховете?“… Девойката изпълнява всички желания на Небесната царица, която съобщава, че от извора под скалата ще потече вода, която ще бъде за измиване от човешките грехове и ще има изцелителна сила за болни!

Както може да се очаква, никой в градчето не вярва на думите на малката. Д-р Дозу, лекар в Лурд, по никакъв начин не успява да си обясни мълвата за явяването на жена над Масабиелската пещера. Той е сигурен, че става въпрос за рядък патологичен случай, затова решава да провери на място какво се случва с момичето по време на странните му видения.

Както и други присъстващи лекарят става свидетел на цялото физическо преобразяване на Бернадет по време на молитвената й среща с Госпожата и описва наблюдението си в медицински доклад. Невярващи и подиграващи се започват да създават суматоха. Заради това властите, които имат грижа за обществения ред в Лурд, се намесват, като викат момичето при прокурора да свидетелства за виденията си. По-късно тя е отведена и при полицейския пристав, който се опитва да й забрани да отива до Масабиелската пещера!… Не става обаче по човешката воля. На 10-ото появяване гостенката се представя: „Аз съм непорочното зачатие.“ На 11-ото тя иска над мястото на пещерата да се издигне параклис. Бернадет съобщава тази поръка на енорийския свещеник Пейрамал, около петдесетгодишен, добродетелен, образован, но рязък и суров човек. Той, макар да вярва в Божието всемогъщество, заедно с други свещеници се съмнява в истинността на твърденията за Светата Дева и нейните обещания. Затова при срещата и разговорите с момичето Пейрамал иска Божие чудо: ако шипковият храст до пещерата разцъфти през зимата, ще бъде издигнат параклисаът! Бог не изпълнява желанието на съмняващия се свещеник. Вместо това Той извършва няколко чудеса, подобни на чудесата в къпалнята Витезда в Йерусалим.

Внезапните изцеления на слепия Луис Буриет и умиращия младенец Юстин Бухохорст са освидетелствани от очевидци и лекари, а д-р Вержес пише: „Това е чудо! Подобни събития са извън човешката наука!“

На 16 юли 1858 г. Светата Дева се появява за 19-и, последен път, за да каже на момичето довиждане. След това хората на Лурд правят път към Масабиелската пещера, за да се отправят натам вярващи в Бога и болни. С освидетелстването на още десетки изцеления през 1882 г. в градчето е основано лекарско бюро за наблюдение и доказване на свръхестествените лечения чрез водата от извора. Тук бързо започват да прииждат болни от цяла Франция; по-късно и от различни страни в Европа; от целия свят.

* * *

15 юли 2008 г., Лурд, 14.30 ч.

Пристигнахме на гарата след двудневно пътуване, уморително от юлските горещини. В Любляна, където нощувахме предишната вечер, към нашата българска група се присъединиха 150 словенци: някои в инвалидни колички, други млади и здрави, които помагаха като доброволци. На три гари в Италия към интернационалната ни група се присъединиха и близо 700 поклонници италианци, пътуващи за Лурд. Международният влак се изпъстри от сини шалчета с щампован медальон, в който се виждаше стилизирана рисунка на пещерата с Дева Мария и Бернадет; беше написано на италиански:

„Изживей юбилея с нас 1858–2008 UNITALSI“.

Първият вагон беше малка пътуваща болница за лежащо болни, някои на командно дишане, други на хемодиализа, трети съвсем немощни или в невъзможност да разговарят поради различни заболявания. Потръпнах от гледката, напомняща ми картината „Лазарет“. Като не знаех словенски или италиански, не можех да попитам болните за тяхната голяма надежда — да предприемат толкова дълго пътуване. Но доброволка словенка, която знаеше отлично английски, ми обясни, че някои от болните не отиват с надежда за изцеление, а за да докажат вярата си в Бога. Така почувствах колко малка е моята вяра спрямо тяхната…

На гарата в Лурд, тази малка столица за Божии чудеса, ни чакаха много от домакините. Вече познавах строгата дисциплина и организация по време на световни християнски празници в Германия, Италия, Франция, но тук недоумявах как „лазаретът“ от първи вагон, десетките хора в инвалидни колички и всички ние, които сме на крака, само за един час бяхме откарани с автобуси и разквартирувани.

В нашата българска група от трийсет и пет човека имаше пет в инвалидни колички с лични придружители; на други десетина заболяванията не се виждаха. Пътуването беше осъществено от международната италианска организация UNITALSI чрез Католическата църква в България. Ръководител беше отец Благовест Вангелов, викарий на апостолическия екзарх монсиньор Христо Пройков. Духовен помощник в групата ни беше отец Сречко Римац, монах от ордена на кармелитите в България.

Очаквах това пътуване с болните близо десет години. Тогава отец Пиер Алкоф от Франция беше на гости на Католическата църква. При една среща в храма „Успение Богородично“ в София той посочи седящите в инвалидни колички и каза:

„Ще помогна всички вие да дойдете в Лурд, където Бог извършва чудеса на изцеления!“ Тогава дълго се молих да посетя Лурд с моите приятели, за да видя как ще бъдат излекувани! Виждах това пътуване близко във времето, но през 2002 г. отец Пиер почина. Отминаха от света и някои от приятелите с увреждания, които силно желаеха да пътуват до Франция…

Докато през декември 2007 г. разбрахме, че до Лурд се организира пътуване за хора в инвалидни колички. Спомних си забравената от мен молитва преди десетина години, която Бог не беше забравил! Но не очаквах желанието ни да се осъществи в юбилейната 150-годишнина от явяването на Дева Мария в градчето.

Българските поклонници бяхме настанени в Дома „Нотр Дам“ (Нашата Майка от Лурд), който побира 900 души. Всичките стаи за сън, столовите, помещенията са приспособени за инвалиди. До всяко легло има стойка за системи, бутон за повикване на медицинския персонал… Под прозорците, само на двайсетина метра тече река Гав, а на отвъдния й бряг е величествената катедрала. Първото, което ми мина през ума, беше, че през 1858 г. свещеникът Пейрамал от Лурд не е подозирал какво ще се случи на това място в следващите години.

В историята на Лурд е записано, че изграждането на величествената горна (висока) базилика е започнало през 1862 г., четири години след чудното появяване, и е била отворена за обществени молитви на 15 август 1871 г. Храмът е в готически стил, изработен от лурдски камък. Той се издига на 70 м височина

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×