чужденци, които искат да си купят от тях каменни статуи, художествени тъкани или рисунки. Удивително е, че скулпторите обработват камъка на ръка, без машини, тъй като към колибите най-често няма ток. Тази подробност от бита не лишава произведенията им от дълбоко въздействие, изящна изработката — ценности, които понякога отсъстват при художници на съвременния индустриален свят. Защото творецът в своето разнообразно изкуство почти винаги отразява нюансите на душата си. В Тенге-ненге изобразителното изкуство се счита религиозно, тъй като показва вярата на художниците в изконни духовни закони на живота — нежността на майчинството, борбата между доброто и злото, загадките на космоса… В стремежа да разбера повече, се проврях между няколко високи дървета и стигнах до ателие на открито. Тук се виждаха десетина великолепно изработени каменни скулптури, отправили взор към небето. Мистичната им вглъбеност ме плени и веднага реших, че искам да пренеса всичките в България. Изкушението ми не можеше да се осъществи — каменните реликви бяха огромни и тежки. Мернах колиба наблизо, но човек не се виждаше. Викнах няколко пъти и от сламената къща излезе бос мъж, около петдесетгодишен, с протрито кепенце на главата. „Аз съм тук“ — каза той на едва разбираем английски и се усмихна. Попитах го кой е скулпторът на тези каменни колоси, а негърът скромно вдигна рамене: „Аз съм…“ Изглеждаше толкова слаб, уморен, безпомощен, че не повярвах; реших, че не ме е разбрал. Продължих да гледам експонатите и да мисля за посланието, което внушават. Мъжът започна да работи върху последната си творба, от което разбрах, че недоверието ме е подвело. Неизвестният африкански Микеланджело се казваше Арту и изобщо нямаше самочувствие от това, че прави изкуство. Попитах го защо каменните човешки глави гледат нагоре, а той обясни, че от небето идва отговорът на въпросите ни. Заради езиковата бариера нямах възможност да разговарям подробно с него, но той също като християните вярваше, че загадките за нашите очи са скрити горе. Едва когато си купих една от неговите малки каменни скулптури — майка, прегърнала дете (подобно иконата на Света Богородица с Младенеца (Умиление), край ушите ми мина като звън на камбанка гласът от съня ми тази сутрин: „Аз съм тук“…
И до днес някои африкански скулптори, подобно тези отпреди десет века на културата Ифе, предпочитат камъка като материал за произведенията си. В древността се е вярвало, че „всеки човек в минали времена е бил създаден от камък“. Такова е било обяснението за произхода в онези места на древна Ойо (Нигерия), където е имало камъни, от които са били изграждани дворци и храмове с каменни скулптури.
Там, където камъкът липсва като природен материал, художниците са правили изображения от глина, тъй като са считали, че
Африканските художници най-често се стремят да отразяват в своите произведения красотата на душата — основна черта в европейското християнско изкуство. Бог е изобразяван в различни човешки образи по прилика с онези в племето, които живеят наоколо. Затова в Африка Христос често е изобразяван като негър. Как иначе би могъл да си го представи човек без телевизор и интернет?
Едва на третия ден научих за възрастна местна пророчица Кинга, при която отивали и бели. Разбрах, че живее в колиба край малко селце, на три часа път пеша от Хараре. По разказите на очевидци и хора, които са я посещавали, тя би трябвало да има пророчески дар. Много хора приемала по различни въпроси и отговаряла, като гледала в дъното на съд с вода, подобен на нашите кратунки. Любопитството ми се разгоря и почти бях решила да отида при нея. Но ме спря отново бариерата на словото — не бих могла да общувам пълноценно с нея. Пък знаех, че духовните дарби не се изучават, не могат да се обясняват — те са загадка свише. По отзивите на хора, посещавали осемдесетгодишната Кинга през последните тридесет години от живота й, тя наистина е харизматична личност, предсказала им е случки, които след това са се сбъднали в техния живот. Предрекла е също важни дати и събития в обществото на Зимбабве.
Анимизмът като вяра е значително по-различен от многобожието на древните гърци и римляни, които са имали отделни богове за любовта, слънцето, войните, справедливостта, виното, плодородието… Библейското откровение на Вечносъществуващия: „Аз изпълвам всяка плът“ отчасти потвърждава, че Неговият дух наистина изпълва цялата видима и невидима вселена, съставена от необозримо множество частици, съставляващи и материалния, и духовния свят. Дали камъните, дърветата, водата имат своя душа, сходна с човешката, местните хора „доказват“ чрез случаи и примери от своя живот. Докато пътувахме към водопада Виктория, над реката, която течеше в подножието на скалист хълм, имаше въжен мост. Преминаването му е тръпка, защото над най-голямата дълбочина той така заплашително се олюлява към водата, че в главата нахлуват черни мисли. В края на моста беше коленичил негър от местното малко селище; до него се виждаше багаж, който трябваше да пренесе над водата. Макиро гледаше реката и се молеше на нейния дух да му помогне в преминаването на другия бряг. Когато бавно, съсредоточено премина, той отново коленичи с лице към водата за благодарност. Тук го попитахме и негърът обясни, че тя (реката) е жива като него, може да помага или да „грабва“ хора. Веднъж преди преминаване той забравил да й се помоли, затова се обърнал във водата, от което едва не загинал… В това вярваха и поселниците отвъд реката…
В моя пътеписен дневник от Африка има важно кратко съобщение за вярата и пътя й към хората. През 2002 г. най-строгият ислямистки режим в Хартум, Судан, награди с титлата „Доктор хонорис кауза“ сестра Калиста Коци, мисионерка от католическия орден на Христос за това, че по време на тежка обширна епидемия е спасила от смърт хиляди судански деца.
В тази истина няма догматика, канони, правила, запазващи Църквата. Такава е великата сила на саможертвата и любовта, която не се изразява с думи.
Информация за текста
© 2009 Мариана Тинчева-Еклесия
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11468]
Последна редакция: 2009-05-02 11:20:00
