и приказки за градове отвъд Империята, които той е видял в младините си. Учи наставницата и на практическа медицина — така необходима на хората, далече от медицински знания… За съжаление първият лекар на Плевен умира само четири години след венчилото си с Анастасия Димитрова, като оставя добър спомен сред хората на града.
Няма запазени сведения каква е участта на момчето, оставено от дядо Гънчо под закрилата на учителката. Би могло да се предположи, че отраснало, детето е намерило своя път да се върне в Бохот при родителите си… или е заминало в друг град… или е останало в Плевен… Ала в историческата памет на града няма известен мъж с име Гънчо, родственик на наставницата. Освен дядо Гънчо — по образ и нрав еднакъв със светците.
Когато Анастасия Димитрова отново остава сама, тя наедно със своите ученички обикаля селата край града; издирва будни момичета, убеждава родителите им да ги пуснат в пансиона на новопостреното женско училище, издигнато с волни пожертвования и мъчнотии едва през 1870 година.
Невежеството отстъпва бавно. На отделни личности са били нужни много духовни сили и вяра в бъдещето, за да се откъснат от окръжаващото ги настояще. Ученичките на Анастасия Димитрова — Параскева Нейкова в Ловеч, Цвята Кръстенякова във Враца, Пелагия в Свищов — също изпитват тежестта и силата на просветителското време през Възраждането. Мъката, недоверието към новото образование преживява и Анастасия Тошева, завърнала се от Русия в Заара през 1857 година и отворила класно училище за момичета… Но огънят на първото светско девическо училище в Пленен е пръснал добри искри, за да се запалят от тях нови огньове.
В тежките месеци на обсадата на Плевен по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) Анастасия Димитрова, вече прехвърлила шейсетте, обхожда улиците на града, с милосърдието си помага на ранените войници, на бедствуващите от глад и студ… А когато заглъхва последният залп на Епопеята, тя търси под руините на Плевен оцелели деца, тъй потребни за живота на Нова България.
Какви са подбудите на старицата Анастасия, току встъпила в осемдесетте си години, да замине през 1894 година за Ерусалим — можем само да гадаем. Пред отказа й да приеме монашеско име в калоферския манастир стои мотивът, че „зидовете на светата обител не пълнят душата ми с човеколюбие“… Твърде възможно е желанието й да е свързано с почитта към незабравимата майка Евгения, приела монашеско име няколко дни преди смъртта си в Плевен. Или чувството за самота, неизменно съпътствуващо възрастния човек? Или желание да намери покой… Плевенската старица в Ерусалим иска да се върне при свои хора на родна земя, но жизнените сили я напускат бързо и тя остава зад зидовете на руския девически манастир, приела монашеско име Анна.
В писмото си от 1896 година до родолюбивия плевенски гражданин Й. Ю. — автор на статията в сп. СВЕТЛИНА (кн. II, 1897 г.) Анастасия Димитрова пише за архиерейската майка Евгения, за благоподобния епископ Агапий, Райно Попович, Ботьо Петков — чиито памет и дела не трябва да бъдат забравени от историята, от народа. За себе си наставницата разказва малко — както подобава на хора, изпълнили дълга си пред обществото с усета, че все още малко са дали, за да бъдат сред незабравимите.
Нека преди времето и ветровете да заличат напълно името й върху камъка, останал в двора на руския девически манастир в Ерусалим, поколението ни го запомни и пренесе в грядущето.
Информация за текста
© 1990 Мариана Тинчева-Еклесия
Източник: http://bezmonitor.com/, 1 март 2009
Издание:
Издателство „Иван Вазов“, София, 1990
Художник: Мариана Генова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10566]
Последна редакция: 2009-03-01 23:02:39
1
Метохът е ИМОТ на манастир с жилища за монаси в друго населено място, което носи името на съответния манастир.
2
Главнокомандуващ руската армия при първото идване на русите в Плевенския край.
3
Мютевелия (тур.) — управител.
4
Вакъф (тур.) — завещан имот с благотворителни функции.
5
Хрисовул — царски документ.
6
Акинджия (тур.) — конник.
7
Епископ — еднозначно с владика.
8
Фенер — квартал в Цариград, където е патриаршията на гръцкото духовенство.
9
Протосингел — православен монах, помощник на митрополита.
10
Пинакида — дъсчица, намазана с восък, върху който се пише.
11
Автентично с архивите на Райно Попович.
