Гордост и предразсъдъци

— А после, след вашия бал — додаде тя, — ще ги накарам и те да устроят бал. Ще кажа на полковник Форстър, че ще се посрами, ако откаже.

След това мисис Бенит и дъщерите й си тръгнаха, а Елизабет веднага се качи при Джейн, като остави двете дами и мистър Дарси да обсъждат държането на близките й, а и нейното собствено; но и най- остроумните забележки на мис Бингли за хубавите очи не склониха мистър Дарси да се присъедини в присмеха над Елизабет.

ГЛАВА ДЕСЕТА

Денят премина почти както предишния. Мисис Хърст и мис Бингли посветиха няколко часа от сутринта на болната, която се поправяше, макар и бавно; а в късния следобед Елизабет слезе при тях в салона. Но масата за карти тази вечер остана в ъгъла. Мистър Дарси пишеше писмо, а мис Бингли, седнала наблизо, го наблюдаваше усърдно и непрестанно го отвличаше с молби да поздрави сестра си. Мистър Хърст и мистър Бингли играеха пикет, мисис Хърст следеше играта.

Елизабет бродираше и се забавляваше с диалога между Дарси и неговата събеседница. От неспирните похвали на дамата — ту за краснописа, ту за равните редове, ту за дължината на писмото, — без да се смущава от начина, по който се приемаха ласкателствата й, се получаваше особен разговор, който затвърдяваше напълно представата й за двамата събеседници.

— Колко ли ще се зарадва мис Дарси, като получи това писмо!

Той не отвърна.

— Пишете с необичайна бързина.

— Грешите. Аз пиша твърде бавно.

— Представям си колко много писма сте принуден да пишете на година! А също и делови! За мен това би било ужасно досадно!

— В такъв случай, слава богу, че на мен, а не на вас се е паднала тази тежка орис.

— Моля, кажете на сестра си, че копнея, да я видя.

— Веднъж вече й го написах по ваша молба.

— Имам чувството, че перото ви не е хубаво. Дайте да го подостря. Много умея да подострям пера.

— Благодаря, предпочитам сам да си ги остря.

— Как успявате да пишете толкова равно?

Той замълча.

— Пишете на сестра си, че с радост научавам за напредъка й в арфата и, моля ви, съобщете и, че съм в истински възторг от великолепната й скица за картина — намирам я далеч по-прелестна от скицата на мис Грантли.

— Позволявате ли ми да предам тези ваши възторзи в следващото писмо? Тук не ми остана място да ги опиша съответно.

— О! Не се безпокойте. Нали ще я видя през януари. Кажете, мистър Дарси, винаги ли й пишете такива дълги интересни писма?

— Обикновено ги пиша дълги; а дали са интересни, това не аз бих могъл да преценя.

— Смятам, че оня, който може да пише дълги писма с такава лекота, умее и да пише интересно.

— С това не правиш комплимент на Дарси, Каролайн — усмихна се брат й, — защото той не пише с лекота. Прекалено много се рови за най-точната дума. Така ли е, Дарси?

— Аз пиша по различен начин от тебе.

— Ах! — възкликна мис Бингли. — Чарлс пише ужасно небрежно. Думите му най-често са изписани едва до половина, а пък останалото е цялото оплескано с мастило.

— Мислите ми текат с такава скорост, че просто не ми стига време да ги изразявам — затова и писмата ми често не разкриват ни една моя мисъл на адресанта.

— Тази ваша скромност, мистър Бингли, сразява всеки укор — подхвърли Елизабет.

— Няма нищо по-измамно от привидната скромност — заяви Дарси. — Зад нея обикновено се крие незачитане на чуждото мнение, а понякога — самохвалство.

— А как би назовал тези мои смирени слова?

— Скрито самохвалство — защото ти в същност се гордееш с нескопосаното си писане, отдаваш го единствено на бързата си мисъл и небрежния краснопис, нещо, което, ако не за похвално, смяташ поне за интересно. Човек, който върши всичко с голяма лекота, тъй се възхищава от тази си способност, че дори не се и замисля доколко стореното е несъвършено. Сутринта, когато заяви на мисис Бенит, че решиш ли да напуснеш Недърфийлд, ще го сториш в пет минути, изрече го като панегирик, като комплимент към самия себе си; но мога ли да зная какво чак толкова възхитително има в подобна привързаност, която те кара да изоставиш важни недовършени дела и не е от полза нито за тебе, нито за който да било друг?

— А, стига — изохка Бингли, — това е вече прекалено — да ти припомнят вечер глупостите, които си изприказвал сутринта. И въпреки това, кълна се, аз вярвах в думите си и вярвам в казаното и сега. Та, както виждаш, не заемам поза на човек, който действува необмислено и прибързано само за да се хареса на дамите.

— Че си вярваш, не се и съмнявам; но никак не съм убеден, че ще заминеш с такава бързина. Постъпката ти ще зависи от случая точно толкова, колкото действията на всеки друг; ако, да предположим, когато вече си възседнал коня, някой приятел ти се примоли: „Бингли, я хайде остани още няколко дни“, ти вероятно ще останеш, най-вероятно е да не тръгнеш — и след още две думи ще си готов да стоиш и цял месец.

— С това сега само доказахте, че мистър Бингли не се съобразява със собствените си желания — намеси се Елизабет. — Сега го похвалихте много повече, отколкото успя да се похвали сам.

— Безкрайно съм ви благодарен, гдето превърнахте думите на моя приятел в комплимент за добродушния ми нрав — усмихна й се Бингли. — За жалост изтълкувахте ги погрешно; той би си съставил далеч по-добро мнение за мен, ако рязко откажех и препуснех коня в галоп.

— Нима твърдоглавието да тръгнете на всяка цена ще смили мистър Дарси да опрости прибързаното ви решение?

— Да си призная, и аз не знам — Дарси сам да си каже.

— Карате ме да отговарям за мнения, които вие ми вменявате; неща, които никога не съм изричал. Добре, да предположим, че обстоятелствата са такива, каквито ги представяте — не забравяйте, мис Бенит, приятелят, по чието настояване той уж би трябвало да промени решението си и да остане още малко, само е пожелал това, поискал го е, без да изтъкне ни един довод в подкрепа на желанието си.

— С две думи, да склониш бързо, отзивчиво, пред молбата на някой приятел, за вас е по-скоро недостатък, така ли?

— Да склониш, без да си убеден, че трябва да го сториш, не показва кой знае колко здрав разум у ни един от двамата.

— Вие, мистър Дарси, изглежда, не вярвате много в приятелството и в другарските чувства. Обичта към молителя често подтиква човека да изпълни с удоволствие някое желание, без да изисква доводи. Нямам пред вид случай като този, с който си послужихте за мистър Бингли. Хайде да почакаме за нещо подходящо и тогава да разискваме постъпката му. Но в обикновените, ежедневни взаимоотношения, когато единият приятел поиска от другия да промени решението си за някоя дреболия, ще си развалите ли мнението за този човек само защото се е съобразил с желанието, без да чака да бъде убеждаван?

— Мисля, че преди да продължим, би трябвало да определим по-ясно какво значение се отдава на тази молба, както и колко искрено е приятелството между двамата.

— На всяка цена — провикна се Бингли, — нека изясним всички подробности, като не забравим да уточним и съответната им височина и обем; то би могло да се окаже най-същественото в спора, мис Бенит, много по-важно, отколкото предполагате. Уверявам ви — ако Дарси не беше много по-висок и по-едър от мен, едва ли щях да се съобразявам с него. Да си призная, не познавам по-страшно същество от нашия Дарси — в дадени обстоятелства и при дадена обстановка; и най-вече в собствения му дом, в късен неделен следобед, когато се чуди какво да прави.

Мистър Дарси се усмихна, ала на Елизабет й се стори, че се е пообидил, и сдържа смеха си. Мис Бингли