но се възпирам — боя се да не ме помислите за прекалено дързък и несдържан. Искам обаче да уверя младите дами, че идвам с желание да им се възхитя. За сега толкова — когато по-добре се опознаем …
Прекъснаха го с покана да седнат на вечеря; момичетата се спогледаха усмихнати. Но не само те извикаха възторзите на мистър Колинс. Той огледа и похвали и входното антре, и трапезарията, и всички предмети в нея; високата му оценка за всяка вещ би разтопила сърцето на мисис Бенит, да не бе смразяващата мисъл, че ги гледа с очите на бъдещ притежател. Вечерята на свой ред бе също високо оценена; и той поиска да му кажат коя от хубавите му братовчедки я е сготвила тъй възхитително. Но мисис Бенит го постави на място, като заяви рязко, че били достатъчно заможни да плащат на добра готвачка и че момичетата й нямали място в кухнята. Той се извини за нетактичността. Поуспокоена, тя го увери, че не се е докачила; ала той продължи да й се извинява още цял четвърт час.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
По време на вечерята мистър Бенит бе неразговорлив; ала щом прислугата се оттегли, сметна, че трябва да поприказва с госта, и затова подхвана тема, в която го очакваше да се разгърне — подхвърли, че е случил с покровителка. Вниманието, проявено от страна на лейди Катрин де Бърг към неговите желания, грижата й за удобствата му изглеждали забележителни. Мистър Бенит бе попаднал в целта. Мистър Колинс обсипа дамата с похвали. Темата придаде на държането му още по-голяма тържественост и с най-сериозно изражение той заяви, че никога досега не бил срещал подобно отношение от благородник — такава непринуденост и такова благоволение, — както от страна на лейди Катрин, останала доволна и харесала и двете проповеди, които вече имал честта да държи пред нея. Тъй също на два пъти го поканила да вечеря в Розингс, а предишната събота вечерта дори пратила да го повикат за четвърти в играта на карти. Мнозина от познатите му смятали лейди Катрин за горделива, но той самият виждал от нея единствено любезност. Разговаряла с него както с всеки друг благородник; нямала нищо против той да дружи с местното общество, разрешавала му да се отлъчва от енорията за седмица-две, за да навести близките си. Дори благоволила да го посъветва да се ожени час по-скоро, ако намери подходяща съпруга; веднъж го посетила в скромния му пасторски дом; одобрила всички промени, които бил извършил, сама предложила някои подобрения — нови долапи в килерите на горния етаж.
— Колко правилно и колко мило — възхити се мисис Бенит, — изглежда ми много приятна жена. Жалко, че повечето благороднички не са като нея. Наблизо ли живеете, сър?
— Градината, в която е скромното ми обиталище, е отделена само с една алея от парка Розингс, резиденцията на нейно благородие.
— Споменахте, че била вдовица, сър; а има ли деца?
— Само една дъщеря, наследница на Розингс и на огромно имущество.
— Ах! — Мисис Бенит поклати глава. — Тя тогава е по-богата от много други девойки. А какво е момичето, хубаво ли е?
— Очарователна. Самата лейди Катрин казва, че от гледна точка на съвършената хубост мис де Бърг превъзхожда и най-красивите от нейния пол; защото лицето й изразява онова, което отличава младите дами от благороден произход. За жалост здравето й е крехко и това й е попречило да се усъвършенствува в някои от изкуствата, които иначе непременно би овладяла; това го зная от дамата, която се грижи за образованието й и живее там. Иначе е много дружелюбна и често благоволява да минава край скромния ми дом с малкия си файтон, теглен от понита.
— Представена ли е вече в двореца? Не съм срещала името й сред придворните дами.
— Здравето за съжаление не й позволява да живее
— Съдите правилно — кимна мистър Бенит — и сте щастлив, че сте надарен да ласкаете без натрапливост. Смея ли да запитам дали тези любезности, за които споменахте, идват като моментно вдъхновение, или са плод на предварително обмисляне?
— Най-често се пораждат от обстоятелствата и макар понякога за развлечение да съчинявам и измислям леки и елегантни комплименти, уместни за по-обикновени случаи, старая се да ги поднасям тъй, сякаш ми хрумват в момента.
Мистър Бенит бе чул, каквото искаше. Братовчед му се бе оказал по-глупав и по-смешен, отколкото беше очаквал; и той продължи да го слуша с дълбок вътрешен присмех, ала съумяваше да си придава сериозно изражение и освен скритите погледи, разменяни с Елизабет, не търсеше друг съучастник в развлечението.
Към пет часа обаче вече наистина едва издържаше, затова с радост отведе госта пак в салона и след като изпиха чая, покани го да почете на дамите. Мистър Колинс прие, подадоха му книга; но щом я отвори (личеше си, че книгата е от разносна библиотека), той се смути, помоли да го извинят и заяви, че по правило не докосвал романи. Кити го изгледа смаяна, а Лидия възкликна удивено. Донесоха други книги и след кратко колебание мистър Колинс избра „Проповедите“ на Фордейс. Лидия се прозя, щом той разлисти тома, а преди да бе прочел и три страници с монотонния си тържествен глас, тя се обади:
— Знаеш ли, мамо, чичо Филипс е решил да освободи Ричард и ако наистина го уволни, полковник Форстър ще го вземе. Сама леля ми го каза в събота. Утре смятам да прескоча до Меритън да видя какво е станало и да разбера кога ще се върне мистър Дени от Лондон.
Двете по-големи сестри смъмриха Лидия да замълчи; но мистър Колинс, засегнат дълбоко, остави книгата и заяви:
— Неведнъж съм установявал, че младите момичета не се интересуват от сериозни книги, макар те да са писани единствено за тяхно добро. Признавам си, това ме удивлява! Защото, знае се — няма за девойката нищо по-полезно от хубавото поучение. Не искам да досаждам на младите си братовчедки.
И като се извърна към мистър Бенит, предложи му да изиграят една табла. Мистър Бенит прие и го увери, че много мъдро е оставил момичетата да се пилеят в празните си забавления. Мисис Бенит и дъщерите й поискаха извинение за постъпката на Лидия и обещаха да не се повтаря, само и само да продължи да им чете; ала мистър Колинс ги увери, че не се сърдел на малката си братовчедка и не бил изтълкувал държането й като умишлена грубост; а после седна край друга масичка с мистър Бенит и се приготви да играе на табла.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Мистър Колинс беше глупав, а този природен недостатък не бе превъзмогнат нито с добро образование, нито със знатен произход; по-голямата част от живота си бе преживял под наставничеството на своя неук и стиснат баща; и макар да беше завършил университет, съблюдавал бе единствено учението, без ла си създаде там ни едно полезно запознанство. Подчинението, в което го бе възпитал баща му, го бе приучило на смирение, но това смирение напоследък влизаше в силен вътрешен сблъсък със самомнението на този глупак, живущ в усамотение, и с голямото самочувствие, породено от бързото и неочаквано преуспяване. Щастливата случайност го бе представила на лейди Катрин де Бърг, когато енорията на Хънсфорд бе останала без пастор; а сега чинопочитанието пред високата й титла, благоговението пред тази благодетелка, примесени с възхищението към собствената му личност, с авторитета му на духовник и с правата му на енорийски пастор се бяха разбъркали в един хаос от горделивост и раболепие, самомнение и смиреност.
Тъй като вече имаше хубав дом и твърде голям доход, решил бе да се жени; стремежът да се помири със семейството от Лонгборн криеше желанието да си намери и съпруга — възнамеряваше да вземе някоя от дъщерите, стига да бяха толкова хубави и тъй сърдечни, каквито ги представяше мълвата. Така смяташе да поправи — не, по-скоро да изкупи това, че се явява наследник на бащиното им имущество; намираше идеята си за чудесна, приемлива и похвална, а тъй също извънредно великодушна и безкористна.
