на подрастващите.
Как всяка година установявали, че огромното мнозинство смята властващия в момента на проверката за крепяща всичко фигура, която поддържа благоденствието на хората, за главната движеща сила на всекидневието.
Как имало незначително малцинство — средно по пет процента, — което успешно се съпротивявало на идеологическата обработка и със съзряването на тези хора било необходимо внимателното им наблюдение като потенциални източници на недоволство.
Как с идването на власт на Гарома и неговия Слуга на просветата Модо преди 25 години започна нова ера на интензивно промиване на мозъци сред широките маси, което си бе поставило далеч по-амбициозни цели.
Най-възрастният млъкна, поклони се, отстъпи крачка назад и се сля с множеството.
Дойде ред на Помощник-слугата на просветата. Обърна се с лице към Гарома и изреди тези цели — пълен контрол за разлика от остарялото примирение на някогашната администрация с онези 95 процента. След това се впусна да разсъждава за новите мащабни механизми в насаждането на страх, за ускорените методи на психометрична профилактика в ранен етап от развитието, с чиято помощ целите бяха постигнати. Благодарение на всички тези методи, разработени под „мъдрото ръководство на безпогрешния вдъхновител Гарома, Всеобщия слуга“, проведената няколко години по-късно проверка показа, че делът на умствено независими юноши е спаднал до един процент.
Присъстващите в залата боготворяха всяко дихание, излизащо от гърдите на техния Слуга.
Помощник-слугата отбеляза, че след това напредъкът се забавил. С новите възпитателни методи било обхванато мнозинството от най-надарените деца, но все още имало неразбиваемо ядро от изключително ценни кръшкачи, психически несретници, чието неумение да се приспособят към средата си водела до невъзможност да се съгласят с преобладаващите възгледи, независимо от характера на тези убеждения. За още няколко години мъчителна работа се родила такава методика на възпитанието, която позволила дори на окаяниците да се влеят в обществото, чиято основна особеност е обожествяването на Гарома. И след още няколко години контролните проверки показали, че делът на носителите на отрицателни реакции започнал да клони към нула — 0, 016%, 0, 007%, 0, 0002%.
И ето че настъпи настоящата година. Какво се случи?
Помощник-слугата на просветата помълча и си пое дъх.
Преди пет седмици завърши поредният випуск младежи, минали през Единната просветна система. Проведе се обичайната проверка по цялата планета. Последваха сравнения и повторна проверка. Резултатът беше поразителен — нула процента отрицателни реакции сред зрелостниците, и то до последния дробен знак! Контролът стана пълен и всеобхватен.
В залата заехтяха спонтанни овации, в които се включи и самият Гарома. После той се наведе напред и бащински, както се пипа любима вещ, положи ръка върху главата на Модо. Когато видяха, че на шефа им е оказана такава необичайна чест, присъстващите избухнаха в одобрителни крясъци.
Гарома се възползва от врявата и тихо попита Модо:
— А доколко са осведомени масите? Какво им казваш?
Едрото лице на Модо с изпъкнали скули се обърна към Гарома.
— Казвам им, че това е празник. Пускам им прах в очите по въпроса за постигането на пълен контрол над всичко, което заобикаля хората, чиято главна цел е добруването на цялото човечество. Само колкото е нужно, за да си втълпят, че е нещо, което допада на техния Слуга, и да се радват заедно с него.
— На собственото си поробване… Наистина ми допада.
Гарома задълго се отдаде на наслаждението от неограниченото си господство. Но накрая във вкуса се промъкна и кислоч, той си припомни нещо и заяви решително:
— След обяда искам да се заема с проблема, засягащ Слугата на сигурността. Веднага, щом си тръгнем оттук.
Слугата на просветата кимна.
— Хрумнаха ми някои мисли. Както сам разбирате, малко е оплетено. Да вземем например въпроса кой ще го наследи на поста.
— Така си е. Както винаги. Може и да почакаме още малко годинки. Ако успеем да потвърдим резултатите от проверката и да насочим методите си също към хората на по-зряла възраст, ще получим възможността да пристъпим към пълна ликвидация на Службата за сигурност.
— Може би. Само че е значително по-трудно да променим закостенелите убеждения. И винаги ще имаме нужда от Службата за сигурност на по-висшите равнища в държавния апарат. Но аз ще направя всичко по силите си. Всичко.
Гарома кимна и доволно се облегна на трона. Модо неизменно правеше всичко по силите си. Особено приятно беше това, че поемаше най-досадната, неблагодарната работа. Гарома небрежно вдигна ръка.
Ръкоплясканията и приветствените викове секнаха. Напред пристъпи още един отговорен служител от Просветата и започна да изрежда подробности за избирателната проверка.
Церемонията продължаваше по реда си.
Денят, в който бе установен пълен контрол!
Модо, Слугата на просветата, облеченият в парцали Учител на човечеството, разтърка своето измъчено от главоболие чело с едрите си, добре гледани пръсти, и си позволи да се потопи в разкошното чувство на абсолютната, безграничната власт — власт, за каквато досега друг не бе и мечтал.
Пълен контрол! Пълен…
Все пак оставаше проблемът кой ще замени Слугата на сигурността. Гарома ще настоява да му бъде подсказано решение, щом се върнат в Колибата на служенето. А това решение все не се избистряше. Всеки от двамата Помощник-слуги на сигурността можеше да се справи успешно с работата, само че имаше друго затруднение.
Важното е, че не се знае кой от двамата би поддържал по-изострени страховете на Гарома, които Модо му бе внушил през последните тридесет години.
Според Модо това беше единствената роля, отредена за Слугата на сигурността — непрекъснато да дразни и без това погълнатото от страха подсъзнание на Всеобщия слуга, и то до такава степен, че да настъпва периодично повтаряща се криза. И след това чрез смяната на човека, около когото се натрупват всички тези опасения, временно да бъде отслабено напрежението.
Модо се усмихна. Положението малко напомняше за риболова. Отначало хвърляш въдичката още веднъж, унищожавайки поредния Слуга на сигурността, после спокойно и равномерно въртиш макарата няколко години, като ненатрапчиво пускаш намеци за все по-явните намерения на наследника му. Само че изобщо не си струва да издърпаш рибата на брега. Необходимо е да я размотаваш насам-натам, както е налапала кукичката, за да бъде постоянно под твой контрол.
Усмивката на Слугата на просветата беше привично незабележима за околните. Научи се на тази усмивка още на млади години.
Да измъкне рибата на брега ли? Това би означавало лично да стане Всеобщ слуга. Но нима ще се намери умен човек, който да задоволи жаждата си за власт по толкова идиотски начин?
Не, оставяше това на своите колеги, окичилите се с вехти дрехи високопоставени сановници в Колибата на служенето, които неуморно плетяха своите интриги и заговори, обединяваха се в разни фракцийки и контрафракцийки. Слугата на промишлеността, Слугата на селското стопанство, Слугата на науката и другите неимоверно наперени от собственото си значение глупаци.
Да бъдеш Всеобщ слуга означаваше да станеш мишена на заговори, епицентър на твърде напрегнато внимание. Всеки надарен човек в това общество рано или късно стигаше до прозрението, ако ще и смътно, че властта е единствената смислена цел в живота. А Всеобщият слуга е въплъщението на самата власт.
Как пък не. Несравнимо по-добре е да те смятат за дребна риба, чиито колене омекват под бремето на отговорностите, далеч надхвърлящи твоите способности. Нима не чу предостатъчно пренебрежителни подмятания зад гърба си?
„… административната играчка на Гарома…“
„… постелка за обувките на Гарома…“
„… нищожество за изпълнение на задачи, от които Всеобщият слуга се гнуси…“
