Получи незначителна длъжност във Възпитателната служба. И благодарение на нея успя, възползвайки се от предимствата на своята професия, да привлече царственото внимание на самия Слуга на просветата.
Лууб обаче дори не бе очаквал да се издигне на такива висоти. Но малко късмет, висок професионализъм и неуморна бдителност се оказаха безпогрешно съчетание. Стигаше Модо да полежи три четвърти час на кушетката в кабинета му при първото си посещение, за да открие Лууб какво му е приготвила съдбата — господство над целия свят.
Но какво да прави с господството си? С това безкрайно богатство? С тази власт?
Е, да речем, имаше своята скромна изследователска програма. Тя беше особено интересна и сама по себе си, но ако дадеше благоприятен резултат, щеше да укрепи и осигури още повече властта му. Целителят вече се радваше на десетки дребни радости и придобивки, но честото им повторение дотягаше. Най-важното, което притежаваше, беше Знанието.
Знанието! Особено забраненото… Сега Лууб можеше да му се наслаждава безнаказано. Да сравнява различните Устни предания и на тяхната основа да гради последователна цялост, а благодарение на нея да стане единственият човек в света, който е осведомен за истинските събития в миналото.
Възложи работата на няколко екипа и скоро се сдоби с пикантни сведения като някогашното име на своя роден град, заличено преди много години при въвеждането на системата за номериране, която трябвало да изкорени историческите асоциации, вредни за световната държава. Далеч преди да стане петият град в 47 -ми окръг, той се наричал Австрия и бил прославена столица на Виенската империя. А някогашното име на Столичния остров било Хаванокуба — столица на империя, наложила господството си над всички останали в мъгливата, наситена с войни зора на съвременната епоха.
Вярно, тези успехи изпълваха Целителя с удовлетворение. Дълбоко се съмняваше, че за Гарома би било интересно да узнае, че е израснал не в 20-ти селскостопански район на шести окръг, а в земя, наричала се Канада, една от 48-те републики, образували древните Североамерикански съединени щати. Но за Лууб беше интересно. Всяко късче знания му даваше още власт над съгражданите и можеше да се окаже полезно след време.
Ами че ако Модо беше запознат поне повърхностно с практическото приложение на метода на пренасянето, което изучаваха висшите кръгове в гилдията на Целителите на души, вече можеше да властва лично над света! Да, обаче… Неизбежно беше Гарома да не е нищо повече от творение, предмет в ръцете на Модо. Както и Модо, възползвал се от източниците си на информация, неизбежно трябваше да срещне Лууб и да попадне под негово влияние. Също толкова неминуемо беше Лууб — с особените му знания за възможностите да бъде обработван човешкият разум — да стане единственият независим човек на цялото земно кълбо!
Преливащ от самодоволство, той се изкикоти тихичко, още веднъж приглади с пръсти късата си брадица и влезе в Бюрото за лечебни изследвания.
Завеждащият незабавно го доближи с поклон.
— Не мога да ви съобщя нищо ново.
Махна с ръка към тесните нишички, разделени с прегради, където специалистите ровеха в стари книги или провеждаха експерименти над животни и осъдени престъпници.
— Ясно — кимна Лууб. — Не съм и очаквал особен напредък днес. Постарайте се да не пилеят време. Проблемът има голямо значение.
Събеседникът му вдигна рамене, сякаш за да се извини.
— Характерът на проблема е такъв, че не ни е известно досега да е намирано решение. Всички древни ръкописи, които издирихме, са в плачевно състояние. Но в онези, където се споменава хипнозата, няма разминаване на мненията. Според авторите не съществува начин хипнозата да се прилага успешно при спазване на трите условия, за които вие настоявате: в противоречие с волята на хипнотизирания, в несъгласие с личните му желания и закоренели убеждения, както и при поддържането му в продължително хипнотично състояние без прилагане на допълнителни мерки. Не твърдя, че е невъзможно, но…
— … но е извънредно трудно. Е, работите над проблема отдавна, от три години и половина, обаче ще имате поне още толкова време, ако се наложи. Апаратура, персонал — каквото поискате. А сега желая да обиколя и да погледам с какво се занимават вашите хора. Искам и да им задам няколко въпроса.
Завеждащият се поклони учтиво и тръгна към бюрото си в отсрещния край на залата. А Лууб минаваше от ниша към ниша, без да бърза, наблюдаваше работата, питаше и си отбелязваше преди всичко личните качества на един или друг специалист-психолог.
Вярваше, че подходящият човек би намерил решение на проблема. Само трябваше да намери този човек и да му създаде най-добрите условия. Ще е достатъчно умен и упорит, за да налучка най-правилната насока в изследванията, но и дотолкова лишен от въображение, че да не го стъписа целта, която се изплъзва и на най-блестящите умове от столетия.
И щом проблемът бъде решен, Лууб само с един кратък разговор ще подчини пряко Всеобщия слуга, и то до края на живота му. Така ще се избави от сложните, дълги сеанси на психотерапия, на които бе принуден да подлага Модо… Щом проблемът бъде решен…
В последната ниша младеж с пъпчиво лице седеше зад най-обикновено бюро и внимателно четеше голяма оръфана книга, без да долови, че Лууб е застанал до него. Целителят продължи да го наблюдава мълчаливо още известно време. Какъв жалък и безсмислен живот се падаше на тези млади специалисти! Вече бе изписан на техните набръчкани, наглед еднакви лица. Режимът, измислен от хитроумен властник, не им позволяваше нито една самостоятелна мисъл, те дори не смееха и да мечтаят за онова, което не е официално разрешено.
Но това момче беше най-схватливото от всички. Лууб още дълго се взираше в него с все по-силно любопитство, все по-уверен, че е попаднал на необходимата находка.
— Как върви, Сидоти? — попита накрая.
Младежът се сепна и откъсна поглед от книгата.
— Затворете вратата — помоли той.
Лууб я затвори.
Денят, в който бе установен пълен контрол…
Сидоти, Младши лаборант, Специалист-психолог пета степен, щракна с пръсти пред самото лице на Лууб и си позволи да се потопи в разкошното чувство на абсолютната, безграничната власт — власт, за каквато досега друг не бе и мечтал.
Контрол! Пълен контрол…
Без да се надигне от стола, той щракна още веднъж с пръсти и заповяда:
— Докладвайте!
Очите на Лууб се изцъклиха привично. Тялото му се вцепени. Ръцете увиснаха безволно. Започна да се отчита с лишен от емоции глас.
Забележително!
Слугата на сигурността след няколко часа ще бъде труп, а мястото му ще заеме човек, на когото Сидоти симпатизира.
Блестящ успех!
Експериментът се състоеше от няколко етапа. Първият трябваше да изясни дали е възможно да разпали в душата на Лууб жаждата да отмъсти за своя въображаем брат, а това да подтикне Целителя към действия на такова равнище, което той винаги се стараеше да избягва. След това беше необходимо да наложи на Модо постъпка, която напълно се разминава със собствените му интереси. И накрая да тласне Гарома към мерки срещу Слугата на сигурността в период, когато Всеобщият слуга не преживява никаква душевна криза.
Експериментът протече великолепно. Сидоти бутна малката плочка за домино на име Лууб преди три дни и започнаха да падат множество следващи плочки. И днес, когато Слугата на сигурността бъде удушен, както си седи зад бюрото, ще рухне последната.
Да, по-пълен контрол от това не може и да има.
Разбира се, съзнаваше и другата, по-незначителна причина да избере живота на Слугата на сигурността за основа на своя експеримент. Преди четири години Сидоти го видя да се налива с алкохол пред очите на всички наоколо. Слугите на човечеството не бива да се държат така. Подхожда им простичкият, чист и
