старателно ръцете си и рязко се обърна.
Нищо не беше се променило. Огромният кафяв куб стоеше на мястото си и стопроцентово съдържаше ония дивотии, които толкова поразиха въображението му.
— Отвори се! — и кашонът се отвори.
Инструкцията все така си беше разгърната на съдържанието, горното й ъгълче се беше вмъкнало в камерата на единия от странните апарати. Сем внимателно измъкна и двете — апаратът беше направен главно от окуляри, закрепени със сложно преплетени тръбички и пружини. Сем го обърна, на долната страна със същите идиотски букви беше написано „Комплекс от електронен микроскоп и работна масичка“. Той грижливо постави апарата на пода, след което извади всички останали — от „Детски биокалибратор“ до „Витализатор на Джиф“. Подреди прецизно в пет редици разноцветните флакончета с лимфи и банките с всевъзможни хрущяли. После откри, че отвътре стените на кутията са покрити с изключително тънки фолиа с различни конфигурации; достатъчно е да ги натиснеш в края, те мигом се превръщат в триизмерни модели на човешки органи, размерите и очертанията на които могат да се изменят произволно. Ясно, това са форми за телесните части.
Прекрасен асортимент! Ако всичко това има някакво отношение към науката, кутията сигурно представлява огоомна ценност. Или служи за реклама? Или бог знае за какво?… Ако, разбира се, има някакво отношение към науката.
Сем се изтегна на леглото и разтвори книжката на главата „Детска биохимична градина“.
В девет вечерта той клекна пред комплекса от електронен микроскоп и работна масичка, като се захвана да отваря малките шишенца. В девет и четиридесет и шест Сем Вебер построи своя пръв жив организъм.
Разбира се, това беше нищо в сравнение с написаното в Първа книга Моисеева — Битие. Примитивната кафеникава плесен, която в полезрението на микроскопа се разливаше като тесто за палачинка, даде няколко спори и прекрати съществуването си след около двадесет минути. Но всичко това беше дело на Сем! В тази чест той категорично реши да се напие и се дотътри до кухнята, но след една-две глътки възвърна чувството си за божествено могъщество и пак влезе в стаята.
Дивият възторг след създаването на кафявата плесен не го овладя втори път, макар още същата вечер да построи гигантска белтъчна молекула и цяла колония филтриращи бактерии.
На сутринта от малкото бистро, където обикновено закусваше, Сем позвъни в кантората. „Целият ден ще си бъда вкъщи“ — съобщи той на Тина. Тя се изненада, както и Лю Найт, който измъкна слушалката от ръцете й.
— Е, какво, колега, уреждате си практика между съседите? Блекстоун-младши1 остана без практика, към него вече са тръгнали две коли за бърза помощ.
— Добре де — рече Сем, — ще се оправя с тях, когато дойдат.
Беше краят на седмицата, затова реши да си остане вкъщи още един ден. И без това няма да има работа до понеделник, когато „Съмърсет и Оджек“ ще снесат в полога му единственото яйце.
Връщайки се вкъщи, Сем си купи учебник по бактериология за специалисти. Беше забавно да създава и усъвършенства едноклетъчни организми, за класификацията на които учените водят дълги и скучни спорове. Разбира се, ръководството за „Направи човек“ даваше само няколко примера и общи правила, но извличайки подробности от учебника, Сем се почувства пълен господар на положението: той разкриваше тайните на мирозданието както се разтварят стриди!
Тази аналогия го наведе на мисълта да направи няколко стриди. Черупките се получиха не много твърди и на Сем не му стигна куража да дегустира стридите, но без съмнение бяха мекотели от класа черупкови. Ако можеше да усъвършенства техниката за изготвянето им, проблемът с прехраната щеше да бъде окончателно решен.
Ръководството беше написано просто и разбираемо и снабдено с прекрасни илюстрации, които в момента на отварянето на съответната страница ставаха триизмерни. Не се изискваха особени предварителни знания, по-сложните обяснения идваха след по-простите. Само допълнителните забележки бяха не винаги ясни: „Този метод се използва във фанфоплиничните играчки…“, „Когато следващия път ви иоклекират или ви демортонират зъби, помислете за бактериум цианогенум и скромната роля, която те играят…“, „Ако вкъщи разполагате с рубикуларен манекен, можете да пропуснете главата за манекените…“ и т.н.
След като беглият оглед убеди Сем, че нито един от предметите в неговата стая няма дори далечно сходство с рубикуларен манекен, той се почувства в правото си да не прескочи главата за манекените. Усещанията, които изпитва бащата със самодвижещите се играчки на сина си, бяха за Сем вече извървян етап; той искаше да направи повече от това, за което биха могли да мечтаят най-знаменитите биолози през следващите няколко десетилетия. А какво ли го чака занапред?
„Никога не забравяйте, че манекени се правят за една и само за една цел.“
— Няма да забравя — мислено си обеща Сем.
„Независимо дали това са манекени санитари, манекени кроячи, манекени машинописки или дори суневиарни манекени, при конструирането им трябва да се има предвид само една определена операция или един зададен процес. Ако направите манекен, способен да изпълнява повече от една операция, вие извършвате сериозно престъпление и се наказвате с публично назидание…“
„За да се направи елементарен манекен…“
Беше много трудно. Три пъти Сем разглобяваше създадените от него изроди и започваше отново. Едва в неделя по обед манекенът беше готов, по-точно — не съвсем готов. Имаше несъразмерни ръце, при това едната по-дълга от другата, глава без физиономия и туловище. Крака нямаше изобщо. Нито очи, нито уши. Манекенът лежеше на леглото и бълболеше с розовата цепка на устата си, предназначена както за приемане на храна, така и за отделянето й. Той бавно размахваше дългите си ръце, предназначени за една-единствена, още неуточнена операция.
Като го погледна, Сем реши, че понякога животът е отвратителен като помийна яма в летен ден.
Манекенът трябваше да бъде разглобен, но беше прекалено едър за малкия дезасамблатор, с който разглобяваше преди това стридите и другите си миниатюрни творения. А на големия дезасамблатор имаше яркооранжев надпис: „Да се ползва само под непосредственото наблюдение на Пазителя на ценза. Използвайте формула А-76 или направете по-малко устойчив вашия ид.“
Изразът „Формула А-76“ предизвика не повече асоциации от думичката „суневиарен“ и Сем реши, че неговият „ид“ и без това е достатъчно неустойчив, следователно ще трябва да се мине без Пазителя на ценза. Би могло да се предположи, че големият дезасамблатор действа на същите принципи, както и малкият.
Сем закрепи апарата на таблата на леглото, регулира фокуса и превключи бутона.
След пет минути манекенът се превърна в блестяща слизеста маса, която се разтече по леглото.
Проветрявайки стаята си, Сем стигна до извода, че големият дезасамблатор наистина изисква наблюдения от страна на Пазителя на ценза. Или поне на някакъв пазител. Постара се да спаси колкото може повечко части от безкракото същество, макар да се съмняваше, че ще използва отново набора „Направи човек“ в близките петдесет години. И ще стои по-далеч от големия дезасамблатор; дори да беше мушнал манекена в месомелачката и да го превърне на кайма, гледката нямаше да е толкова отвратителна.
Сем заключи вратата подире си и тръгна към бистрото, мислейки си, че трябва да си купи нови чаршафи. Тази нощ ще се наложи да спи на пода.
В понеделник сутринта Сем потъна в документите, изпратени от „Съмърсет и Джек“. При това непрекъснато усещаше върху себе си съсредоточения поглед на Лю и изумения поглед на Тина. Ех, да знаехте! — тържествуваше Сем. Впроем Тина сигурно би казала само „У-ди-ви-телно!“, а Лю Найт би
