изтърсил някаква просташка шега. Нещо като: „Ха-ха! Самият Франкенщайн-младши!“ Лю по-скоро би разработил някакъв метод за откопирване на съдържанието в набора „Направи човек“ и би го разпродал. Не, Сем е друг човек, той ще се заеме с по-интересни неща. В тази дяволия се крият големи възможности!
— Ей, колега — Лю приседна на крайчеца на бюрото му, — за какво ви притрябва изведнъж тази отпуска? Разбира се, човек с вашите доходи не би могъл да бъде доволен, но е под достойнството на един дипломиран адвокат да събира по къщите абонаменти…
Сем искаше да си запуши ушите, да не чува този глас като стържене на шмиргел.
— Пиша книга.
— Юридическа ли? Сем Вебер, „За банкрута“.
— Не, юношеска. „Лю Найт, полуумният неандерталец.“
— Не върви. Заглавието не е привлекателно. Трябва нещо като „Херцози, гангстери и горили“, това търси публиката! Между другото Тина ми каза за някаква уговорка относно новогодишната вечер; тя е сигурна, че няма да възразите, ако аз отида вместо вас. И на мен ми се струва, че няма да имате нищо против, но може и да се заблуждавам. Имайте предвид и факта, че вече съм поръчал маса в ресторант „Сигал“, където все пак има по-малко хора, отколкото в някое кафене.
— Нямам нищо против.
— Прекрасно — рече Найт с нескрито задоволство. — Между другото спечелих онова дело. Хонорарът е солиден. Благодаря за вниманието.
Докато разнасяше пощата, Тина също поиска да си изясни, не възразява ли Сем срещу нейните новогодишни планове. Не, не възразява. Къде е пропаднал повече от два дни? Бил е зает, много зает. Нещо съвсем ново! И адски важно!
Тя го разглеждаше внимателно, докато той сортираше предложенията за продажба на стари автомобили с гаранция от учтивите напомняния, че все още не е заплатил за последния курс на обучение в юридическия институт. Накрая стигна до писмото, което не беше нито обявление, нито полица. Сърцето на Сем буквално примря, когато видя клеймото „Глент сити, Охайо“.
„Драги господине!
В Глент сити няма нито една компания с название «Направи човек» или с друго, макар и далеч сходно, нито пък знаем за аналогична организация, желаеща да се установи в нашия регион. В града също няма и улица с название «Диагонална» — нашите улици в посока от север към юг носят названията на индиански племена, а тези с посока изток-запад са номерирани с числа, кратни на пет.
В Глент сити няма абсолютно никакви промишлени предприятия и ние сме решени да го запазим такъв.
Броят на търговските и обслужващите предприятия в нашето градче е минимален. Застрояването в Глент сити е строго ограничено. Ако желаете да се заселите при нас и докажете, че вашите предци са били бели християни и от англо-саксонски произход до петнадесето коляно, ще бъдем радостни да ви предоставим допълнителна информация.
Томас Х. ПЛЕНТАДЖЕНЕТ, кмет
П.С. Извън града се строи летище за лични самолети, витлови и реактивни.“
Всичко е ясно. Не може да получи никакви допълнителни препарати, дори ако имаше един-два сланка да ги плати. Ще трябва да се отнася грижливо с наличния материал и да го пести.
Дали компанията „Направи човек“ ще разгърне в далечното бъдеще свое производство в Глент сити и въпреки ограниченията на кметството градът ще стане индустриален център? Или кубичната кутия се е мушнала в нашето пространство и време от някакво друго измерение, от друга ера на съвсем друга планета? Впрочем това е малко вероятно, все пак съпровождащият текст е написан на английски. И какъв е бил умисълът, добър или лош, та точно Сем Вебер получи този набор?
Сем трудно се откъсна от своите абстрактни разсъждения, за да чуе съвсем конкретните идеи на Тина:
— Тъй че ако вие все още настоявате да бъда с вас на Нова година, бих могла да кажа на Лю, че мама очаква остра криза — тя има камъни в жлъчката — и е наложително да си остана вкъщи. Тогава, струва ми се, ще можете евтино да откупите от него масата в „Сигал“.
— Огромни благодарности, Тина, но честно казано, сега нямам излишни пари. Пък и ако трябва да бъда откровен, Лю е значително по-подходящ кавалер за вас.
„Лю Найт никога не би постъпил така. Лю Найт винаги с удоволствие би ти скършил врата. И въпреки това Тина е по-подходяща за него.“
Мислеше си за същото и вечерта, докато преглеждаше главата „Копирайте себе си и своите приятели“. Не би било лошо да откопира Тнна.
„Едната за мен, втората за Лю.“
Но вероятността за ужасна грешка е голяма. Създаденият манекен беше несъвършен — ръце с различна дължина. Сем изтръпна, като си представи как по живота крачи една уродлива Тина, която той, разбира се, не би се решил да унищожи.
Освен това книжката предупреждаваше: „Макар вашият двойник да прилича физически на вас като две капки вода, той не е получил необходимото възпитание и не се променя постепенно; той няма да притежава вашата умствена уравновесеност, ще му е трудно да се справя с нетипични ситуации, ще е заплашен от неврози. Само професионален карнупликатор, като използва прецизна техника, може да изготви точно копие и на характера. Създаденото от вас копие ще може да живее и дори да има потомство, но никога няма да бъде признато за член на обществото, отговорен за своите действия.“
Добре де, дотолкова може да се рискува. Ако новата Тина бъде мъничко неуравновесена, това едва ли ще прави впечатление, дори в известен смисъл е желателно.
Почука се. Беше хазайката. Сем застана така, че да закрива кашона.
— Цяла седмица стаята ви беше заключена, господин Вебер, затова не е почиствана. Решихме, че не бива да ви притесняваме.
— Да. — Сем направи крачка напред и затвори вратата след себе си. — Имам една много важна правна работа.
— Тъй ли!
В това възклицание той усети убийствено любопитство, затова промени темата.
— По какъв повод сте в такова пищно оперяване, мисис Липанти. Нова година ли ще посрещате?
С чувство на особено достойнство тя оправи черната си плисирана пола.
— Да. Сестра ми и нейният съпруг пристигнаха днес от Спрингфийлд и ще прекараме вечерта празнично. Само дето… момичето, което обеща да се грижи за детето им, току-що ни съобщи по телефона, че не се чувства добре. Тъй че не можем да излезем, ако някой не се съгласи… Исках да кажа, ако не намерим кой да се погрижи тази вечер… Който си няма компания и не би възразил…
Съобразявайки, че молбата е вече казана, тя се смути и млъкна.
Всъщност, тъй де, тази вечер той е свободен. Хазайката прояви изключителна любезност и започна да повтаря като грамофонна плоча: „Не се притеснявайте, мога да забавя наема някой и друг ден…“ Но защо, дявол да го вземе, се получава така, че всеки от няколкото милиарда жители на Земята се опитва да стовари на главата на Сем Вебер някаква неприятност?
И тогава той си спомни за глава четвърта — за децата и другите малки човечета. Откак разглоби несполучливия манекен, Сем използваше инструкцията само като гимнастика за ума. Не беше подготвен за възможните фантастични грешки, които могат да се случат при направата на малки човечета. Но копирането на деца вероятно не представлява трудност.
Този път обаче той се закле в името на всички богове, за които бе чувал, че в никакъв случай няма да се занимава с разглобяване! В големия град, особено пък нощем, винаги можеш да се избавиш от творенията си по някакъв друг начин. Все нешо ще измисли.
— С удоволствие бих прекарал няколко часа с детето.
