или даже суневиарни манекени, те винаги са предвидени за извършването на само една единствена операция. Ако направите манекен, способен на повече от една дейност, ще извършите тежко престъпление, което се наказва с публично мъмрене.
За да направите манекен…“
Това беше вече трудно.
Три пъти Сам разваляше чудовищата, които се получаваха, и започваше отново. Чак в неделя следобед манекенът стана готов, и то не напълно…
Поради грешка в дозирането той имаше дълги ръце, едната даже малко по-дълга от другата, лице без черти и туловище за тяло. Нямаше крака, нито очи или уши. Лежеше върху леглото на Сам и издаваше дрезгави звуци през кръглата червена дупка, която имаше вместо уста. Тя трябваше да му служи за приемане на храната и едновременно за изхвърляне на отпадъчните продукти. Манекенът описваше бавни кръгове с дългите си ръце, предназначени за някоя съвсем проста операция, която още не беше измислена.
Разглеждайки творението си, Сам реши, че животът не може да изглежда така отвратително.
Трябваше да го разглоби. Обаче дължината на манекена — деветдесет сантиметра от върха на пръстите на ръцете до твърдата основа на конусообразното му тяло — изключваше възможността да използува малкия дезасамблатор. С този апарат Сам си беше послужил при раздробяването на мидите и другите дребни организми на съставните им части. Върху големия дезасамблатор обаче беше залепен яркожълт етикет: „Да не се използува без прякото наблюдение на контрольор. Употребете формула А76 или предизвикайте неустойчивост на творението си.“
„Формула А76“ имаше същия смисъл за Сам, както и определението „суневиарен манекен“, но той се надяваше, че творението му е вече достатъчно неустойчиво. Трябваше да се справи и без помощта на контрольора. Големият дезасамблатор би трябвало да работи на същия принцип както малкия.
Той закрепи апарата за леглото и нагласи фокуса. После дръпна лоста, вграден в гладката долна повърхност.
След пет минути манекенът се превърна в лепкава маса, разлята върху леглото му.
Големият дезасамблатор изискваше непременно присъствието на контрольора — Сам се убеди напълно в това, докато почистваше стаята си. Той събра, доколкото бе възможно, съставните части на безкракото си създание, въпреки че реши да не използува отново играта през следващите петдесет години. Нямаше да има вече нужда и от дезасамблатора. Щеше да бъде по-малко неприятно за гледане, ако беше наблъскал всичко в машинка за мелене на месо и я пуснеше в действие. Като затвори след себе си вратата с твърдото намерение да отиде да се почерпи, Сам си обеща да си купи на другата сутрин нови чаршафи. Тази нощ трябваше да спи на пода.
Затънал до уши в документацията на „Съмърсет и Оджек“, Сам усещаше любопитните погледи, които Тина и Лю Найт хвърляха към него. „Ако някога узнаеха“, каза си той, тържествувайки вътрешно. Сигурно Тина би се възхитила: „Чудессс-но!“, а Лю би подхвърлил: „Сега пък си играеш на Франкенщайн“.
— Е, малкият — каза Найт, като седна на края на бюрото му, — май увеличаваш почивните дни през седмицата, ако не се лъжа.
Сам си запуши мислено ушите.
— Започнал съм да пиша книга.
— Юридическа? „Банкрутът“ от Сам Уебър.
— Не, книга за младежта. „Лю Найт, селският идиот“.
— Това няма да се разпродаде. Липсва динамизъм в заглавието. Междувпрочем Тина ми каза, че си запланувал нещо за Нова година и че не ще имаш нищо против, ако тя празнува с мене. Аз мисля същото, но да не би да греша? Вече успях да запазя куверти в „Сигал“, където тълпата е по-малобройна, отколкото в заведенията за самообслужване.
— Правете каквото искате.
— Добре — Каза Найт, като си тръгна. — фактически аз спечелих този процес. Бога ми, получих един от най-добрите хонорари. Благодаря за любезността ти.
Разнасяйки пощата, Тина на свой ред се загрижи да узнае дали той е съгласен с новия й ангажимент. Сам я увери, че не трябва да се безпокои. Къде ли е прекарал последните дни? Бил много, много зает. Нещо съвсем ново и особено важно.
Тя сведе очи към него, когато той преглеждаше пощата си: предложения за покупка на оказион на коли с уверение, че те не са минали повече от 400000 км; любезни писъмца, с които му напомняха, че му остава да плати още половината такса за последната година в Юридическия факултет, като същевременно се интересуваха кога възнамерява да погаси дълга си.
Накрая попадна на едно писмо, което не беше нито фактура, нито реклама. Сам изгуби моментално всякакъв интерес към монотонната поредица от молби, които бяха ежедневният му жребий, щом погледът му падна върху пощенския печат „Глънт Сити, Охайо“.
„Уважаеми господине,
В момента у нас, в Глънт Сити, не съществува никаква фирма, чието название да прилича по някакъв начин на «Направи си Човек». Ние не знаем също някое предприятие от подобен род да е изявило намерение да се присъедини към нашата малка община. Нямаме и никакво авеню, което да се нарича Диагонално. Нашите улици по посока север-юг носят имената на индиански племена, а тези на изток- запад — номера, кратни на пет.
Глънт Сити е чисто жилищно градче и ние бихме желали то да си остане такова. Единствено малки търговски предприятия и заведения за обществени услуги са получили разрешение да се настанят в града. Ако имате желание да си построите къща в Глънт Сити и можете да представите доказателства, че дедите ви по майчина и по бащина страна са били бели, християни и англосаксонци по произход чак до петнадесето коляно назад, ще се радваме да ви изпратим допълнителни сведения.
Сега всичко стана съвсем ясно. Сам не можеше да получи никакви материали за допълване на шишенцата и бурканчетата даже и срещу заплащане. Тогава трябваше да ги икономисва, за да ги запази колкото е възможно по-дълго! И преди всичко, никаква употреба на дезасамблатора.
Дали някога, когато Глънт Сити се превърне в крупен индустриален център въпреки нежеланието на сегашните му ограничени жители, фирмата „Направи си Човек“ ще построи там заводите си? Тази пратка не се ли беше изгубила по неизвестните пътища на бъдещето, на един свят с n+1 измерения, за да попадне в пространствено-временния континуум на човечеството? Двата свята би трябвало да имат общ произход, иначе как да се обясни фактът, че упътването беше написано на английски? Какво значение имаше обстоятелството — добро или лошо, — че получателят й стана именно той, Сам Уебър.
Тина го попита за нещо. Сам се изтръгна от неоформените си разсъждения и погледна към фигурата й, която беше чудесно оформена.
— Ако все още искате да прекарам с вас Нова година, мога да кажа на Лю, че майка ми очаква нов пристъп на болестта си и следователно трябва да остана в къщи. Мисля, че след това той ще ви отстъпи евтино резервираната си маса в „Сигал“.
— Благодаря ви много, Тина, но честна дума, не разполагам в момента с много пари. Все пак вие с Лю сте по-подходяща двойка.
Никога Лю Найт не би постъпил така. Той стъпкваше другите с безгрижно удоволствие. Но явно на Тина се харесваше повече човек като Лю.
Преди Лю да се беше заинтересувал от Тина, Сам нямаше конкуренти. Не се отнасяше само до по- добрия професионален успех или до парите. Просто Лю бе решил, че иска Тина. И я бе получил.
Неприятна констатация. Тина не беше нищо особено. Тя не притежаваше нито културата, нито интелекта на Сам. Но тя го привличаше. Беше му приятно да бъде с нея. Тя беше жената, която желаеше.
