Едва Сазим бе привършил разказа си, когато колата спря пред манастира на кларистките.
Един папски лакей скочи от седалището и съобщи на вратарката, която стоеше още до решетката:
— Негово превъзходителство кардинал Белермен!
Същевременно лакеят отвори вратичката на колата. Двамата мъже слязоха. Първият бе духовникът, вторият — Маринели.
Те преминаха през широко отворената врата и тръгнаха през двора на манастира.
Монахинята и лакеят им направиха дълбоки поклони. После вратарката тръгна на свой ред и отърча да предупреди игуменката за посещението на кардинала.
През това време Марино благодари с нисък глас на придружаващия го за голямата добрина, която му бе засвидетелствувал.
— Желанието на светия отец е заповед за мен. Мой дълг е да го изпълня буквално! — отговори духовникът, вървящ величествено край Маринели. — Нашата цел е вече почти постигната — добави той.
В този момент монахинята се завърна и помоли покорно двамата знатни посетители да благоволят да я последват в апартамента на игуменката.
Игуменката бе пребледняла при съобщението за това внезапно посещение. Изглеждаше за момент разочарована.
Кардинал Белармин беше действително най-могъщият и най-високият по чин от всички кардинали. Той минаваше в Рим като любим съветник на папата.
Тя предусети, че Марино е поискал намесата на духовната власт.
Но тя събра цялата си енергия, превъзмогна временната си слабост и посрещна посетителите със същото ледено спокойствие, онова гордо държание, което я характеризираше.
— Каква голяма и неочаквана чест за нашия дом, Превъзходителство… — каза тя, поздравявайки кардинала е един уважителен жест на ръката.
— Сами ли сме и далеч от всяко дръзко ухо, благочестива сестро? — попита той, без да отговори на поздрава на игуменката.
— Негово превъзходителство може да говори без страх! — отговори игуменката.
Тогава кардиналът изложи на монахинята целта на посещението си.
— Вие разбирате без съмнение, благочестива сестро — каза той, — причините на моето идване и присъствието на граф Санта Рока.
— Този чужденец — заяви тя — се осмели да проникне в тия свещени места и да ми отправи искания, които аз трябваше да отклоня.
Без да отговори на това оплакване, кардиналът започна своя разпит:
— Намира ли се във вашия манастир някоя госпожица Анунциата Фарсети? — попита той.
— Да, Превъзходителство. Тази госпожица влезе в ордена Санта Клара.
В този момент Марино прекъсна кардинала и изясни казаните думи от игуменката. Той забеляза, че сеньорита Фарсети не е още приета в числото на послушничките на ордена.
— Зная, господин графе — започна тогава кардиналът, — че госпожицата е доведена измамнически в този манастир. Светият отец е разгневен от тази срамна постъпка. Той ме натовари да проуча вашето оплакване, господин графе. Може ли, уважаема игуменке, да ми дадете някои обяснение по този повод?
— Сеньорита Фарсети — отговори игуменката със спокойствие — се представи в това свещено място, обзета от дълбока тъга. Тя започна да негодува срещу нашите правила, държеше се като безумна, така че ние бяхме принудени да я затворим в една уединена килия.
По предложение на Маринели, кардиналът пожела да изслуша и двете страни.
Той помоли игуменката да пусне Анунциата от нейната килия, за да може да се яви пред него.
Маринели направи втора забележка, с която направи много деликатно, даже критично положението ма кларистката.
Той попита смело кардинала, дали игуменките са натоварени да проявяват строгост към лицата, които още не са взели расото, нито даже са приети като послушнички.
Игуменката, гордата сеньора с монашеско облекло, почервеня от гняв и затрепери.
— Лошият дух е обхванал това момиче! — извика тя, измервайки с поглед Марино, който стоеше прав, неподвижен, със скръстени ръце, с гневен поглед. — Този чужденец е неин любовник. Той я е погубил. И нейната гибел е неизбежна, ако той я види отново.
— Вашето усърдие е излишно, уважаема игуменке! — подзе кардинал Белармин, с приятен, тих глас. — Ние нямаме никакво право върху сеньоритата, тъп като тя не е взела расото.
Той замълча за момент. После стана и заяви тържествено:
— Ние ще я предадем в ръцете на граф Санта Рока — каза той. — Неговото желание ще бъде изпълнено. Ние ще благословим техния брак.
— Този чужденец няма вече никакво право! — произнесе игуменката, давайки свобода на гнева си. — Този граф не може вече да се ожени, понеже Висшият съвет на Венеция го е обявил вън от закона и неговите часове са преброени.
— Светият отец — продължи кардиналът със спокойствие — знае всички нещастия, които са сполетели благородника. Нямаме право, сестро, да се произнасяме върху неща, които не са ни понятни. Конфликтът, който е възникнал между граф Санта Рока и някои членове на сената на Венеция, трябва да ни остане чужд.
Игуменката бе съвършено унижена.
Тя пребледня като смъртница и хвана с треперещата си ръка облегалото на един близък стол, като че ли щеше да се повали.
Напразно се бе надявала, че ще може да очерни Марино пред очите на кардинала.
Нейните усилия бяха сломени от великодушието на висшия духовник.
Тя разбра, вече късно, че държеше едно оръжие с две остриета, което заплашваше да нарани нея самата.
Внезапно се разнесоха стъпки във вестибюла. И въздишки…
Духовникът погледна към вратата.
В същия момент прислужващата сестра отвори и Анунциата се появи на прага, бледа, натъжена, с очи, потънали в сълзи.
При вида на кардинала, нещастната падна на колене и издигна бавно очи към духовника, искаща с няма молитва неговата закрила.
Кардинал Белармин не можа да скрие дълбокото си вълнение при вида на тази сърцераздирателна скръб.
— Имайте милост към моята нещастна съдба! — изплака най-сетне тя. — Освободете ме от моя карцер. Тази безмилостна жена — и тя посочи с ръка игуменката — ме държи от много дни затворена в една влажна килия, като че ли съм извършила някакво престъпление…
Кардиналът я улови нежно за ръката и й помогна да стане.
— Вашето желание ще бъде изпълнено. Съвземете се сеньора! — каза той с приятен глас.
После се обърна важно към игуменката, която трепереше от ярост и отчаяние, и я упрекна със строг тон за нейното фалшиво усърдие и лоши обноски.
— Тази ли е вашата дейност? — й каза той. — Вие сте сгрешили, сестро, от заслепение. Вас ви е обладала зла сила, която трябва да прогоните.
Игуменката не отговори на думите на кардинала. Тя гледаше втренчено пред себе си…
— Господин граф Санта Рока — каза тогава кардиналът, обръщайки се към Марино, ням, но не безчувствен свидетел на тази сцена, — поставям под ваше покровителство сеньорита Анунциата Фарсети, която вие желаете така буйно.
При тия думи бедната венецианка затрепери.
Тя забеляза за пръв път Марино, който досега бе стоял на страна, близо до стената.
Една трогателна сцена се разигра между двамата влюбени.
Анунциата се спусна към любимия си, когото бе намерила по такъв неочакван начин.
Цялата й тъга, всичките й мъки като че ли изчезнаха.
