Радостни сълзи се търколиха по бледо й лице, преобразено от вълнението.
Графът я взе в прегръдките си и постави върху челото й една гореща целувка.
— Забрави — каза й с любовна нежност, — забрави преминатите страдания. Забрави всички мъки сега, пред зората на нашето трайно щастие. Ти си свободна сега, ти ми принадлежиш.
Произнасяйки тия думи, Марино хвърли към кардинала въпросителен поглед.
— Сеньорита Фарсети е напълно свободна! — добави духовникът, потвърждавайки думите на Марино.
Но Марино не искаше да напусне стаята преди да отправи едно тържествено предупреждение към горделивата и жестока игуменка и да я заплаши с отмъщението си.
— Ще поискам — произнесе той с твърд глас, обръщайки се към монахинята — вашето осъждане от светия отец. Надявам се, че гласът на вашата съвест ще ви подскаже какво да правите.
При тия думи той се поклони хладно пред гордата игуменка и напусна стаята, водейки под ръка Анунциата. Кардиналът ги последва и ги отведе до колата си.
— Ти вярваш, че си излязъл победител в борбата… — промърмори кларистката, гледайки през прозореца щастливата двойка, която се отдалечаваше. — Пази се, красиви победителю, сражението още не е свършило. Смъртта те дебне в сянката!
26. Бесилката на площад Сан Марко
Горо бе можал да изпълни с успех опасната мисия. Той вече знаеше имената на мистериозните инквизитори.
Но сега бе затворник, окован върху влажната слама в една тъмна килия.
Всяка надежда за бягство бе изключена.
Марино не можеше така скоро да насили вратите на дожовия палат, да проникне в затворите и да освободи своя верен роб.
На следващия ден след затварянето му негърът прие посещението на инквизитора Марко.
Нему се падаше тоя ден да разпитва затворниците в палата. Той се яви внезапно на вратата на килията на роба, придружен от секретаря на инквизицията.
Двамата, както обикновено бяха маскирани.
Инквизиторът заповяда на Горо да стане от леглото си.
Негърът, изтощен от умора и лишения, се опита с едно последно усилие да вдигне тежките вериги, които го приковаваха към стената.
Но силите му изневериха. Той падна назад върху сламата.
— Вярвам, че негодникът се преструва на отслабнал каза тогава инквизиторът. — Повикайте палача да се справи с този разбойник — заповяда той на секретаря си.
Последният изпълни заповедта и скоро се върна с палача, който бе въоръжен с един бич.
Дон Марко даде нова заповед на затворника. Но последният нито се мръдна, нито произнесе някоя дума.
При един знак на инквизитора, палачът пристъпи към своята зловеща работа.
Той пристъпи към негъра, развъртя бича си и обсипа нещастника с градушка от удари.
Горо понасяше всичко безропотно, без да даде някакъв знак на страдание.
Инквизиторът, изненадан от такава твърдост, прекрати наказанието и започна разпита.
— Негоднико — каза той, — признай, че ти досега си имал тайни връзки с пирата Маринели.
Негърът запази своето мълчание.
Той оставаше верен на господаря си до смъртта си.
Отново ударите на бича заплющяха над неговото изтощено тяло.
Но и този път, както предишния никакъв вик на болка, никаква молба не се изтръгна от устата му.
Дон Марко зададе втори въпрос на затворника:
— С какво право си се осмелил да проникнеш в залите, съседни на съда, достъпът до които е забранен под страх от смъртно наказание?
Гордият патриции претърпя ново разочарование. Негърът не отговори нищо.
— Бийте го, докато умре! — заповяда той, пребледнял от гняв. — Този безумец е осъден на смърт за шпионаж и предателство!
Тогава пазачът развъртя за трети път бича си и удря Горо, докато нещастникът изгуби съзнание и сам пазачът се измори.
После инквизиторът и неговите двама другари напуснаха килията, оставайки Горо да лежи върху сламата, червена от кръв.
Много часове изминаха преди осъденият да дойде в съзнание.
Внезапно една ужасна болка го разбуди. Той почувства раните си да се разтварят, да горят като огън.
Боляха го краката, гърдите, лицето.
Тъмничарят в своята сляпа ярост, не бе избирал местата, където да удря.
Негърът събра всичките си сили и успя, като се търколи по сламата да достигне до стомната, поставена наблизо.
Той приближи гърлото й до горящите си устни и ги намокри с горещата и нечиста вода.
После, измъчван от болките, изпадна в неспокоен сън.
Въпреки физическите страдания, мозъкът на негъра работеше усилено.
Ужасното положение, в което нещастникът бе хвърлен, му се представи с цялата си жестокост.
Страдаше при мисълта, че неговият господар, лишен от сведения, не знае за плодоносния резултат от неговата деликатна мисия.
Той вече бе загубен, без никаква надежда за спасение; беше осъден на смърт. Но би умрял доволен, ако би могъл да освободи душата си от една тежка грижа.
Инквизиторите произнесоха тържествено през една от следните нощи присъдата, която се отнасяше до Горо.
Той бе осъден на незабавна смърт.
Тримата съдии, познавайки твърдоглавието на затворника, се бяха отказали да го отведат в стаите на истината и да го разпитват отново: не се надяваха да изтръгнат някакво признание.
Определиха неговата екзекуция да стане през деня. Горо трябваше да бъде обесен публично на площад Сан Марко.
Така инквизиторите се забавляваха да излизат от време на време от мистерията, която ги покриваше, и да показват всемогъщие пред очите на народа.
Великият капитан виждаше най-сетне осъществено обещанието си, което така често бе повтарял на негъра: да го види на бесилката пред палата на дожовете.
Обаче Силвио Зиани не можа да присъствува на наказанието на негъра предател, понеже трябваше да тръгне с нова флота срещу Санта Рока.
Само една личност посрещаше всичко с равнодушие. Това бе Катерина, дожесата.
Новината за арестуването на негъра не бе предизвикала в нея нито радост, нито омраза.
Тя губеше един ценен пратеник, измяната на който използваше.
Не беше ли тя самата предателка от същата степен?
Не беше ли се заклела на незаконнородения, своя девер, да убие мъжа си, да постави Венеция пред краката му, ако той й подари сърцето си?
Робът й бе направил по време на карнавала една ценна услуга, която свидетелствуваше за неговата вярност.
Той бе помогнал на мистериозния кръстоносец и нея да се познаят в тълпата маскирани.
С други думи, тя го познаваше като един ловък служител и още очакваше резултата от последната му мисия.
Мистерията, която покриваше за нейните очи връзките на Марино и Мадлена, оставаше още непроницаема за нея…
В същия ден, когато трябваше да бъде изпълнена екзекуцията на негъра, една от придворните дами се
