залата, където сътрапезниците се готвеха да се сбогуват с техния гост.
— Кой е там? — извика капитанът на карабинерите разсърден.
— Извинете, господарю — отговори един слуга.
— Какъв е този шум? — попита великия капитан, докато другарите му отправиха погледите си към вратата.
— Гондолиерът Пиетро е заловил един и ни го води тук! Негърът крещи и вика да го пуснат веднага при вас!
Силвио Зиани напредна към завесата и я оттегли настрана.
Двама слуги държаха здраво един човек с черна кожа. Д’Артенай потрепера, като го видя.
Това беше Горо, негърът на Маринели! Как е можал да слезе от кораба на сушата?
Сенаторите образуваха кръг около д’Артенай. Бяха забелязали, че той побледня.
— Въведете този юнак! — заповяда Силвио Зиани.
— Ах! Великият капитан — извика Горо, който въртеше безпокойно очите си.
После, обръщайки се към лакеите, които го дърпаха, каза:
— Оставете Горо, свободен Горо има важна мисия при господаря!
Негърът успя да се изтръгне от ръцете, които го държаха, и се хвърли на колене пред Силвио Зиани, прекланяйки глава.
— Нека великият капитан изслуша Горо — извика той. — Горо има важно нещо за господаря!
— Кой дявол те носи! Не си ли ти Горо, избягалият роб от палата на дожовете? — попита капитанът на карабинерите.
— Горо е в краката на великия капитан. Горо се е върнал.
— Не знаеш ли, че те чака бесилка?
Горо хвърли към Силвио Зиани заплашителен поглед.
— Не, него не го чака бесилка — каза той. — Първо ще има по-важна работа, велики капитане!
Д’Артенай за момент имаше намерение да забие сабята си в гърдите на негъра. Но той разбра, че трябва да се владее и да не оставя да го обзема гневът.
Ако предателят го забележеше и го наименуваше, той би бил загубен, безпомощен всред неприятелите си.
Но Горо изглежда не бе видял д’Артенай.
— Хайде, говори негоднико! Какво важно известие ми носиш? — попита Зиани, докато управителят се приближи до него и му прошепна бързо няколко думи на ухото.
— Едно известие — каза робът, — което ще зарадва капитана и което ще бъде също полезно за Горо. Но Горо е изморен, разкървавен, гладен, жаден, Горо иска да пие. Той има голяма жажда.
Д’Артенай наблюдаваше с нямо учудване тоя негър, чиято дива природа се бе събудила след няколкомесечно кротуване.
Горо бързо отиде до масата и изпразни бързо няколко чаши.
— Сега е по-добре — викаше той след всяка глътка и потъркваше с ръка корема си.
— Стига, разбойнико! Ела да те разпитам! — заповяда Зиани. — Ти си избягал от палата на дожовете и се чудя как полицаите не са те убили!
Горо избухна в своя сардоничен смях.
— Това би било голяма загуба за великия капитан — каза той.
— Е, твоето известие? Виждаш, че го очаквам!
— Не така бързо, велики капитане — отговори Горо с дяволит и същевременно превъзходен тон. Ако негърът предаде своето известие без условие, сеньорът ще го изслуша докрай, после Горо ще отиде на бесилката!
— Ти я заслужаваш, робе. Не ме изкарвай из нетърпение!
Горо погледна благородниците, които го окръжаваха. Бялото на очите му създаваше голям контраст с черното му лице и му даваше зловещ изглед.
— Известието се отнася само за великия капитан, — каза той.
— Ние ще ви напуснем — обади се тогава управителят и се обърна към Силвио Зиани, за да се сбогува.
После прошепна тихо на ухото му:
— Вярвам, че този чужденец е добра плячка! Ще го придружим!
— Довиждане, благородни сеньори! — каза великият капитан, поздравявайки приятелите си. Утре сутрин ние ще дойдем на кораба ви, капитан д’Артенай!
Силвио Зиани и негърът, който се страхуваше да не го чуят, останаха сами.
— Осведомете се добре за неговата личност! — каза великият капитан на ухото на Фоскари, когато последният излизаше.
40. Горо негърът
Със своите блестящи очи негърът проследи внимателно тия, които си излизаха, и когато завесата се спусна зад тях, той падна на колене пред началника на карабинерите.
— Великият капитан трябва да вземе Горо на негова служба! — извика той.
— Стани клетнико, и не бъди така дързък. Нямам доверие в тебе. Ти имаш лице на негодник!
— Горо е във властта на сеньора.
— Защо мислиш, че трябва да те взема на моя служба?
— Великият капитан ще вземе Горо на служба и Горо ще работи за тоя, който му дава хляб.
— Ти си един проклет негодник. Зная отдавна способностите ти, но зная също, че никога не трябва да се доверяваме на хора от твоя род. Те са префинени дяволи.
— Великият капитан ще направи един опит!
— На следния ден ти ще предадеш този, на когото служиш на оня, който ти даде повече. Познавам ви, проклети роби. За една зекина вие продавате вашия господар и му се надсмивате.
— Горо моли благородния сеньор да го подложи на изпитание, да направи с него един опит.
— Това изисква размишление — каза сухо Зиани. — Хайде, твоето известие!
— Горо се надява, че е донесъл на великия капитан не само едно известие, а още няколко. Първото това: Горо се върнал във Венеция.
— Е, аз го виждам?
— Горо беше в Тулон!
— Зная и това. Ти беше избягал от моите полицаи, хитра лисицо!
— О, Горо им изигра една хубава игра.
— Ти си един голям дърдорко. Ти беше преминал на служба при Маринели.
— Великият капитан е зле осведомен! Горо беше подкупен от Маринели.
При тия думи негърът извади една кама, направи бързо движение с нея и я прибра в пояса си.
— Марино беше по-ловък и по-силен от Горо. Горо отстъпи и прие неговите зекини!
— Ти, значи, си получавал злато едновременно от две страни.
— Това не е справедливо. Горо ще върне на сеньор парите, които някога са му платили в палата на дожовете.
— Това е добре. Ти знаеш да играеш ролята на честен човек! Обаче, твоето известие?
— Горо беше на служба при Маринели, но сега всичко е свършено. Той е седнал на една пейка върху галерата, където трябва да остане през целия си живот!
— И какво направи ти?
— Горо избяга. Той се върна във Венеция! Това е всичко.
— Кажи известието, обеснико, твоето известие!
— Но с какъв тон ми говори великият капитан? Горо е дошъл да му довери, че е отново в града и търси един нов господар.
— Кога пристигна във Венеция?
— Преди няколко часа, Горо имаше щастието да срещне по-скоро, отколкото се надяваше, един от своите приятели на име Пиетро.
