нито на тържествата по венчавката на дожа в морето, нито на избора на нов управител. Някаква буря се повдига — продължи той с нисък си глас. — Спомняте ли си за изпуснатия вик тая вечер на площада Сан Марко, в момента, когато главата на астролога падна?
— Разбирам — каза великият капитан. — Вие вярвате, че има заговор.
— Съберете всички тия факти и извадете заключение!
— Почакайте! Имам една идея — извика Силвио Зиани, хвърляйки поглед към негъра, който стоеше прав настрана от него. — Ние можем да проникнем в тази мистерия. Ще подложим твоята вярност на изпитание, черни негоднико!
— Горо очаква заповедите на великия капитан! — отговори робът, хвърляйки към двамата патриции недоверчив поглед и приближавайки се към тях. Сеньор може да каже, че има хитър слуга!
— Добре. Ще те видим на дело! Ще ни покажеш дали наистина си хитър, или само ни хвърляш прах в очите!
— Какво ще правите, Зиани? — попита Тадео Моро, хвърляйки изпитателен поглед върху черния.
— Знаеш ли палатите на фамилиите Фалие и Оргосо? — попита капитанът на карабинерите, обръщайки се към Горо и същевременно стискайки ръката на приятеля си, за да го утеши.
— Горо познава от основите до върховете всички палати на Венеция — отговори негърът.
— Добре — каза Зиани, — постарай се да узнаеш в домовете на Фалие и Оргосо къде са заминали тия млади благородници и какви са техните намерения! Ако ми донесеш точни и пълни исканите сведения, аз ти обещавам един подарък от сто зекини!
— Сто зекини? Тогава Горо ще може да даде една част, за да им развърже езиците! — каза негърът. — Довиждане, господарю! Преди сутринта Горо ще е изпълнил поръчката!
При тия думи негърът напусна залата безшумно.
— Може ли да се вярва на този човек? — попита Тадео Моро, когато остана сам със Силвио Зиани.
— Да, той ми даде доказателство за това! Ако му плащаме добре, той ще ни направи услуги — каза капитанът на карабинерите.
— Вие сте достатъчно умен да го демаскирате, ако той се опита да ви мами! — рече Тадео Моро.
— Кажете по-добре — подзе капитанът, — че от резултата от неговата мисия ще узнаем какво можем да очакваме от него. Вярвам, че сме намерили един добър шпионин. Ако е толкова сръчен, колкото обещава да бъде, сигурен съм, че чрез него ще мога да узная всичко, което желая.
— Мисля да му дадем една втора мисия! — каза управителят на Сан Марко.
— Вижте, изложете ми вашето желание! — прекъсна го великият капитан.
— Това ще бъде един добър начин да проверим верността на този негър! — подзе Тадео Моро.
— Любопитен съм да ви чуя!
— Вие знаете, че въпреки хилядите слуги и шпиони, които имахме в тълпата, не узнахме кой извика името на Бертучио! А пък тази работа е по-важна, отколкото изглежда. Струва ми се, че истинското име на лъжемонаха или астролога не е било тайна за всички!
— Аз бях също изненадан при този зов — каза Зиани. — Склонен съм да вярвам, че прислужникът на бившия дож има съучастници във Венеция!
— Трябва да узнаем кои са те и да ги арестуваме тайно — обади се управителят.
— Съветът на тримата трябва да ги издири — каза енергично Силвио Зиани.
— Това бе гласът на някоя жена! — каза управителят. — Но викът бе така креслив, че никой от шпионите не е установил от къде се е разнесъл.
— Стори ми се, че той иде откъм църквата Сан Марко!
— Може би негърът ще открие това, което нашите шпиони и лакеи не можаха да сторят.
— Имате право. Трябва да пуснем негъра. Горко на тая жена, ако я открие. Щом се завърне, ще го натоварим с новата работа.
Тадео Моро се приготви да се сбогува.
— Останете и почакайте, докато нашият копой се завърне — му каза великият капитан. — Седнете тук до мен… или по-добре, да отидем върху балкона да подишаме чистия нощен въздух.
Силвио Зиани отведе важния управител на Сан Марко, с разкошна пурпурна мантия, под верандата, която бе украсена с редки растения с широки листа и надвесена над Големия канал.
Червените кълба, висящи по мраморните колони, които окръжаваха балкона, къпеха с тяхната приятна светлина клончетата на палмите-джуджета, на разкошните алоени растения и на тъмно зеления бръшлян.
Двамата властни патриции седнаха всред този екзотичен и фантастичен декор. Те разговаряха с нисък глас, така че никой не можеше да чуе нито дума от разговора им.
Понякога тъжна баркарола на минаващ гондолиер се разнасяше, понякога звуците на венецианска китара разнасяха своята мелодия заедно с шумоленето на водите.
Внезапно силуетът на Горо изпъкна зад тях. Той се движеше съвършено тихо. Двамата благородници го забелязаха едва когато дойде съвсем близо до тях.
— Кой ти позволи да дойдеш на този балкон, без да ми известят за тебе? — попита Силвио Зиани, ставайки изведнъж.
Негърът се засмя със своя сардоничен смях.
— Велики капитане, слугите са внимателни, твърде внимателни… но не достатъчно за Горо! Той е по- хитър от тях и се промъкна без да видят!
— Ходи ли в палатите?
Негърът направи утвърдителен знак и лицето му засия.
— И какво узна?
— Не много нещо, велики капитане, но достатъчно, за да заслужи стоте зекини!
— Каква ненаситна алчност проявяваш!
Негърът сви рамене.
— Ненаситен и сребролюбив е светът — каза със своя дразнещ смях Горо, — такива са и християните, и езичниците!
— Вижда се, че този роб познава света — каза Тадео Моро със студена усмивка, първата може би, която се явяваше върху устните му.
— Разкажи ни какво си открил — каза Силвио Зиани, който се отпусна бавно върху стола си.
— Горо отиде първо в палата Оргосо — каза негърът. — Горо е едно грозно и черно същество с къдрава коса, с…
— Защо е това цялото въведение? — попита Зиани изненадан.
— Горо иска да покаже на сеньор какво е силата на златото, — каза той. — Горо е грозен, но когато хубавата слугиня от палата Оргосо видя зекините, блестящи и звънливи, тя не намери Горо така отвратителен, както изглежда.
— Хайде, на въпроса! — каза строго Зиани. — Какво научи от нея?
— Е, добре. Горо е узнал, че Гвидо Оргосо не е забравил още смъртта на своя брат Анибал! Горо вярва, че Съветът на тримата… — негърът при тия думи не можа да се овладее от ужас и се оплете. — Горо вярва, че Съветът на тримата е взел живота на благородния Анибал.
Казвайки това, Горо вдигна ръка, за да означи, че Анибал Оргосо е бил обесен.
— Продължи — каза Зиани с нетърпение. — Ти говориш много дълго!
— Горо е длъжен да даде на сеньор всички подробности. Всяко нещо има свой ред. И така, красивата Лорета мисли, че Гвидо Оргосо не ще се върне вече във Венеция. Вече в неговия палат мишките тичат по масите и из шкафовете.
— И къде е отишъл?
— Това любезната Лорета не можа да каже, въпреки че Горо й даде десет зекини. Нейната малка уста, когато се отвори, не е по-голяма от една зекина! Десет пъти Горо я побеждава със златото и можа да я целуне!
— После ти отиде в палата на Фалие, нали?
— О, о! Не така бързо, велики капитане. Горо още не е свършил с красивата Лорета!
— Ще ни проглушиш ушите с твоите любовни истории, негре — каза Зиани.
— Ако сеньор не желае да слуша Горо, тогава Горо ще мълчи — каза негърът.
