— Не са твоите приключения, които ни интересуват — подзе Зиани.
— Да бъде. Но заповедите на сеньор и приключенията на Горо са едно, — отвърна негърът. — Десетките целувки на Лорета струват доста зекини.
— Това момиче не ти ли каза нещо за Оргосо?
— Да, нещо мистериозно, велики капитане!
— Говори бързо! Ние очакваме.
— Синьор не знае ли нещо за една сеньора Летиция Маринели? Красивата Лорета каза, че благородният Оргосо бил направил някога някакви изявления по повод на тази сеньорита. Тя се намирала веднъж в палата Карманьола… Горо не знае това, което слугинята е искала да каже с това — продължи негърът, докато Силвио Зиани размени поглед с управителя. — Красивата Лорета не изглеждаше да знае нещо по-точно, тъй като Горо повторно я разпитва…
— Ти трябваше да й предложиш още десет зекини.
— Десет ли, велики капитане? Горо й предложи три пъти повече. Ако тя знаеше това, което Горо я питаше, сигурно щеше да го каже! Благородният Оргосо сигурно е знаел някоя интересна подробност за сеньора Маринели. Велики капитане, не е ли тази сеньора майка на Марино?
— Да. Касае се, без съмнение за майката на незаконнородения! — отговори Зиани.
— Аз не зная — каза Тадео Моро с важния си глас, — къде се измислят всички тия приключения из живота на тази метреса на дожа.
Негърът вдигна рамене.
— Горо не знае повече — каза робът, — но сеньората сигурно е забъркана в някаква мистериозна работа.
— Хайде, негре, остави сеньората спокойно, — каза Силвио Зиани със заповеднически тон. — Сега кажи ни по-скоро какво още си узнал.
— От палата Оргосо Горо се промъкна до този на Фалие — подзе Горо. — Старата сеньора обитава сама това голямо и великолепно жилище.
— Знаем!
— Старата сеньора е болна, много болна.
При тия думи негърът допря пръста си до главата.
— Знаем и това!
— Жироламо Фалие е напуснал лагуните, пътувайки за Франция на собствения си кораб. Синьорът сигурно не знае това!
— За Франция? И е бил придружен от Оргосо?
— Така е, както призна старият слуга от палата, когото Горо подкупи, давайки му пет зекини.
— Защо е отплувал за Франция?
— Горо се пази да каже на капитана!
— Заповядвам ти да го кажеш! — настоя Зиани.
Негърът избухна в саркастичен смях…
— Горо е казал вече достатъчно на великия капитан. Синьор знае как трябва да го възнагради за една добре свършена работа!
— Кесията със зекините ти е спечелена, но говори! Тия благородници са заминали за Франция. Защо?
— Горо вярва, че от амбиция и недоволство. Те не могат да бъдат избрани за дожове и са предпочели да заминат.
— Ти знаеш повече, отколкото казваш, черни негоднико! Говори!
— Те трябва да са постъпили на служба при крал Хенри.
— Как? — извика Тадео Моро и стана изведнъж. — Този френски офицер не е ли един шпионин, изпратен от Фалие и Оргосо?
— Управителят се е измамил — каза негърът. — Не се знае нищо за тяхното пристигане във Венеция.
— Чудно! Какво означава това едновременно появяване на този кораб и на френския благородник? — запита Тадео Моро. — Дали крал Хенри е загубил доброто си разположение към нас?
— За нищо на света, благородни приятелю — каза Силвио Зиани спокойно. — Вярвам, че ние отдаваме на тази случка по-голяма важност, отколкото заслужава! Негърът има право. В нощната тъмнина вие сте се измамили. Ако тия чужди мореплаватели са били действително Фалие и Оргосо, те нямаше да вдигнат така бързо котва. Хайде, черни дяволе! Остави ни сами! Ще те повикам, когато имам нужда — каза той на Горо.
Последният се поклони и изчезна също така безшумно, както бе дошъл. Но той остана до верандата, за да не кара новия си господар да чака в случай, че го повика.
Портежото бе отделено от балкона със стъклена преграда, зад която седяха двамата патриции между растенията и цветята.
Горо се увери, че никой не е в тая зала, доближи се до преградата, прилепи към нея ухото си и можа да чуе разговора, който двамата мъже водеха със снишен глас.
— Докладът на негъра разпръсква моя страх — каза началникът на карабинерите. — Едно нещо само ме безпокои и ме кара да се замисля.
— Какво желаете да кажете? — запита Тадео Моро.
— Тази подробност, която в палата Оргосо е говорена за майката на незаконнородения?
— И какво обезпокоително има в това? — запита Тадео Моро.
— Може би, Гвидо Оргосо, по някаква случайност да е узнал повече, отколкото трябва — каза Зиани загрижен.
— Защо се занимавате с такива мисли? — рече натъртено Моро. — Невъзможно е да се узнае каквото и да е за смъртта на сеньора Маринели.
— Не чу ли как негърът замеси тия две имена: палата Карманьола и Летиция Маринели?
— Той нищо не е разбрал от това замесване, благородни Зиани — отговори управителят.
— Може би тази камериерка е наивна и безобидна девойка, но Горо знае сигурно повече!
— Повтарям ви, че това е невъзможно! — отговори Тадео Моро с толкова снишен глас, че негърът, за да чуе, трябваше да подаде глава през отвора.
— Невъзможно е — продължи управителят. — През нощта, когато Летиция Маринели отиде в палата Карманьола по покана, само шест души се намираха там: Виторио Карманьола и неговата дъщеря, Томасо Дандоло и жена му, Марко Контарини и аз. Синьора Маринели бе седмата.
— Кой й даде отровната чаша? — попита капитанът на карабинерите.
— Дъщерята на Карманьола!
— Познаваше ли тя съдържанието на тази чаша?
— Съвсем не! Тя никога не е подозирала нищо!
— И никой от слугите, никой от домашните на къщата не я откри.
— Никой, мой благородни Зиани. Синьора Маринели, която беше едно притеснение за нас и която вдъхновяваше дожа, благодарение на властта, която упражняваше върху стареца, за неговите народополезни предприятия, изпразни чашата!
— Тя не подозря ли, не подуши ли нищо? — запита началникът на карабинерите, винаги недоверчив.
— Виното бе много хубаво и превъзходният му аромат не издаваше нищо от отровата — каза Тадео Моро. — Синьората го изпи, разговаря още малко с другите дами, после се прибра във вилата си на остров Сан Николо.
— На следния ден — продължи Зиани, — тя се разболя и умря. Ако този дяволски Оргосо се е заинтригувал за този случай и е бил обхванат от подозрения?
— Подозрения ли, благородни Зиани, подозрения ли? Ние нямаме обичай да се страхуваме от сенки! Синьората е мъртва!
— Обаче — каза Зиани, все още обезпокоен, — ако се направи аутопсия на трупа й, може да се намерят още следи от отровата!…
— Ние сме предвидили и това — отговори Тадео Моро със студена и победоносна усмивка. — Пренесена
