Той се подсмихна.
— Ти си моя съпруга, познавам цялото ти тяло.
Шали отново се изчерви. Постепенно започна да усеща осезателна промяна в тона му.
— Но ти не вярваш на грешката им, нали?
Той въздъхна и поклати глава.
— Нищо не съм казал. Желаех те и те обичах. Исках Шали за своя жена, а не Алиша за робиня. Любовта и желанието затвориха устата ми, за да отрека грешката им. Само Бялата стрела знае, че ти не си Шали.
— Бялата стрела ли? Човекът, който ти е приятел и го чувстваш като брат?
— Да. Той е твой кода. Истината няма да излезе от устните му. Не бива да казваш това на никого, Шали. Честта и щастието на Шали, Сияйната стрела и Сивия орел ще изчезнат, ако съобщиш на някого.
— Ти се ожени за мен, знаейки, че не съм Шали? — упорстваше тя.
— Ша. Любовта не различава цвета на кожата или пък омразата под нея. Човек не може да живее без сърце, ти беше и си моето сърце.
Какъв беше този мъж, който я обичаше така дълбоко, който е рискувал и жертвал толкова много, за да я има?
— Ти каза, че сме се запознали като врагове. Разкажи ми как се срещнахме.
Разбра, че не му се иска да й каже, но той нерешително започна.
— Белите, които дойдоха по нашите земи и те доведоха, построиха дървен форт. Те мразеха мен и моя народ. Убиваха индианци за удоволствие. Когато минавах близо до вашето укрепление, трима бели ме заловиха и надянаха примка на врата ми. Заведоха ме във форта, за да ме бичуват, а по-късно и да ме убият. Ти имаше чисто и добро сърце. Докато те ме бичуваха и ми се подиграваха, ти взе една пушка и не им позволи повече да вършат жестокости. Докато ме държаха като пленник, ти тайно ми носеше храна и вода, мажеше с лекарство раните от бича им. Още този ден се влюбих в теб и те пожелах. Но сърцето ми беше пълно с гняв, затова си забранявах такива чувства.
— Това са ти направили моите хора? Чичо Тед? Джо? И другите?
— Кода Кени си беше тръгнал от форта много луни преди това слънце. Човекът, когото наричаш свой чичо, беше на лов в гората. Той не можеше да ги спре — те бяха много, а той — един. Той не се противопостави на желанието им да ме убият.
— Лъжеш! Чичо Тед никога не би убил невинен човек! Защо ми разказваш такива жестоки неща? — изкрещя тя смаяна.
— Чуй ме, Шали! Той не ме измъчваше, но и не ме освободи — добави Сивия орел, за да смекчи болката й, която й причини. — Той не беше съгласен с жестокостта им, но нямаше силата да ги спре. Беше добър човек.
Думите му я поуспокоиха, тя се отпусна и се заслуша.
— Те гласуваха да ме убият, както бяха убили и други.
Когато проумя значението на казаното, тя запита:
— Аз ли те освободих?
Той се усмихна.
— Ти щеше да го направиш, преди да ме убият, но Бялата стрела ми помогна да избягам. По-късно аз те плених.
— Била съм твоя пленница? — извика тя.
— В продължение на много луни, докато Черния облак не потвърди, че ти си негова дъщеря. Тогава ние се събрахме. Ти живя в неговия лагер в продължение на много луни. Смелата мечка те обичаше и искаше да живее с теб. Бихме се и аз те спечелих. Затова Чела се е отнасяла лошо с теб, любовта на Смелата мечка към теб е все още жива в душата му. Ние имаме само по една жена. Когато той те загуби, аз му дадох Чела. И двамата мъже, които тя някога е желала, обичаха теб.
Това действително обясняваше поведението на Смелата мечка и на Чела.
— Ти наистина ли си се бил заради мен?
— Можех ли да те дам току-така. Пет зими бяхме щастливи. Но много бели хора и Сини куртки надойдоха в нашите земи. Те се страхуват от името и силата на Сивия орел. Опитаха се да убият тебе и да откраднат сина ни, за да ме унищожат. Бях принуден да разменя живота си срещу живота на нашия син. Победата на Сините куртки причини опасна гордост в сърцата им. Надхитрих ги и избягах от форта. Но теб те нямаше и аз се уплаших да не си умряла. Скърбих по теб много луни. Но ти си жива и сега си пак при мен.
— Ти не искаше да ми кажеш как сме се срещнали, защото се боеше как ще го възприема ли?
— Ша. Любовта идва лесно и бързо, но не и хармонията и разбирателството.
Шали се замисли. Разтърси я сърцераздирателна мисъл: нейните хора бяха мъртви, те бяха измъчвали жестоко Сивия орел, тя е единствената оцеляла, която той е пленил. Дали това означава…
Господи, как не искаше да задава следващия въпрос, но беше необходимо.
— Какво стана с чичо Тед и останалите?
— Бяха убити при едно нападение — отстъпи той на натиска й.
— От Оглала? — запита тя, молейки се той да каже не.
— Ша — чу отговора, от който се страхуваше.
Силна болка я разтърси. Значи това е била голямата тайна, която той се страхуваше да й каже. Тя се е омъжила за човека, който е избил нейните хора? Как? Защо? Тя седна, мъчейки се да поема въздух и да мисли ясно.
— Ние бяхме във война, Шали — добави той ненужно.
— Как съм могла да се омъжа за човек, който е избил моите хора? — разсъждаваше тя.
— Ти си забравила жестокостите на твоите хора. Не си спомняш каква борба беше да се обичаме и да живеем в мир — побърза да обясни той, а после разказа много ужасяващи истории.
— Стига! — извика тя, закривайки уши, за да не чува.
— Пет зими бяхме щастливи. Дали една година тежи повече от пет? — запита той, след като тя отдръпна ръцете си.
— Моля те, не искам да слушам повече — помоли тя тъжно. Скръбни сълзи се стичаха от изпълнените й с божа очи.
— Трябва да чуеш и за хубавите луни, които последваха лошите — настояваше той. Бързо заговори за много щастливи случки, но тя се съпротивляваше на думите му.
Когато стигна до раждането на сина им, спря да плаче. Техният син? Наложи си да го изслуша.
Сивия орел продължи да разказва, докато остана без дъх. Стигна до деня на изчезването й.
— Пет години в любов и мир, Шали. Не затваряй сърцето си за тях.
— Не биваше да ми казваш тези ужасни неща. Най-добре беше да останат забравени. Може би ще мога да ги проумея и да простя след известно време, но да ги изслушам наведнъж, че тази една година тежи много повече от останалите пет — каза тя с мъка.
— Ти попита. Не можех да ти кажа друго. Ако те бях излъгал, ти никога повече нямаше да ми вярваш. Доколкото усещам и знам, ти ме обичаше — наблегна той.
Тя се взря в него, виждайки го в съвсем различна светлина.
— Така ли?
Думите и видът й го пронизаха в сърцето като копия, наранявайки го дълбоко и болезнено.
— Ако кажа да, няма да ми повярваш. Права си, трябваше да те излъжа. — С това заключение той стана и я остави. Отиде в гората и дълго се бави там.
Седеше край огъня, който беше стъкнал. Широкият му гръб беше обърнат към нея, когато каза:
— Оглала нападна вашето укрепление, Шали. Никого не съм убивал там, аз се върнах при теб.
Тя гледаше тези силни рамене и черна като нощта коса. Проблемът се състоеше в това, че тя си припомни много неща, които нейните хора казваха и направиха. Когато ги свързваше с неговите думи, тя не знаеше какво да мисли и чувства. Отплата? Справедливост? Самозащита? Оцеляване? Намесени бяха толкова много неща. Забравила ли беше зверствата на белите, пред които индианските избледняваха по значение и бруталност? Сигурно толкова силно са се обичали, че нищо друго не е имало значение? Любовта е била по-силна от омразата? Щастието е било повече от трагедията? Остри болки започнаха да пронизват главата й. От тях чувствата й се притъпиха. Тя облегна челото на коленете си и изстена.
