— Почини си, Шали. Този ден беше тежък за теб. Предстоят ни заедно много слънца и луни, за да разговаряме. Дори да си забравила всичко останало, помни, че те обичам. Ще се моля някога и ти да можеш да ми отговориш с любов.
— Ще се опитам, Сив орел, това е всичко, което мога да ти обещая засега — отвърна му тя честно. — Има толкова неща, които не разбирам и не си спомням. Загубата на пет години от живота ми е ужасна.
— Не мога да искам нищо повече. Спи. Аз ще те пазя. Изненадващо, но сънят дойде скоро при нея. Когато през нощта застудя, тя инстинктивно се обърна към топлото му тяло и се сви до него. Сивия орел се усмихна на себе си, ръцете му я обгърнаха нежно. Тя споделяше топлината и любовта му, въпреки че не го съзнаваше. Не след дълго спокойният сън споходи разведрения му дух и пеещо сърце. Екстазът се беше върнал при него и той дръзновено щеше да го грабне…
ГЛАВА СЕДМА
Шали се разбуди от веселото чуруликане на птиците в близките дървета. Свежият утринен въздух хапеше лицето й. Тя се примъкна още по-близо до тялото, което излъчваше магнетична топлина в постелята. Бързо отвори очи, осъзнала, че ръката й гали твърдата гладка плът на широките гърди. Отдръпна се уплашено. Току до нея се усмихваше бронзовото лице на Сивия орел. Тя се отпусна и се усмихна.
— Изплаши ме. За миг не знаех къде съм — призна Шали.
Но щом се усети, че е в обятията на вълнуващия непознат мъж, тя неохотно се отдръпна.
— Беше ти студено. Дадох ти малко топлина — съобщи й той, за да успокои смущението, което забеляза в зелените й очи.
— Благодаря. Днес ли ще стигнем до лагера ти? — запита тя, за да разпръсне опияняващата атмосфера, която се създаваше между тях.
— Смятам, че днес е най-добре да останем на лагер тук. Има много неща, за които трябва да поприказваме, преди да се приберем вкъщи. Нужен ти е още един ден, за да приемеш живота, който не си спомняш. Не искам да разстройваш нашия син — рече той, припомняйки й, че й предстои още едно изпитание.
— Какво да сторя? Мога да се правя, че го познавам и го обичам, но не мога да говоря с него. Аз ще му бъда тъй чужда, както и той на мен. Каза, че съм интелигентна, но в никой случай не мога да науча вашия език само за един ден. Какво ще му кажеш? — загрижено го запита, представяйки си болката на едно малко дете, което се изправя срещу майка си, която най-неочаквано не може да го познае сред другите деца.
— Ще ти разкажа за него. Ще ти го посоча и ще ти кажа как е името му на Оглала. Ще му кажа, че все още си слаба и че трябва дълго да си почиваш сама. Той може да остане в шатрата на Говорещата скала и Малкото цвете. След като шокът мина, той ще се радва на играта да учи майка си да говори отново. Ще му кажа, че раната ти е отнела думите.
Когато той спомена още две непознати имена, тя отново изпита тревога.
— Никого няма да позная! Не знам вашите обичаи, нито как приготвяте храната си. Ще се чувствам като някакво бебе!
— Не се разстройвай, Шали. Докато се оправиш, другите ще се грижат за теб. Те ще те научат на всичко, което е необходимо да знаеш — окуражи я той.
— Твоят народ харесваше ли ме? — изведнъж запита тя.
— Ша. Да — преведе думата той.
— Ша означава да. Поне знам една дума — обяви тя гневно. — Трябва да ме научиш колкото е възможно повече — го помоли съвсем сериозно.
— Ваете чедаке — промърмори нежно.
— Какво значи това? — веднага попита тя, мислейки, че са започнали урока.
— Обичам те — повтори той развълнувано.
— Ваете чедаке, Уиякпа Уанхинпе — повтори тя след него. — Правилно ли го казах?
— Ваете чедаке, Уанмди Хота — закачи я той.
— Кой месец сме? — Тя отново промени темата.
— Във форта Сините куртки го наричат април. — Сивия орел нарочно наблегна на това.
— Април… 1782 година… звучи невъзможно. Липсват цели пет години.
— Когато Великият дух пожелае, ще ти ги върне.
Тя го погледна сериозно в очите и запита:
— Наистина ли, Уанмди Хота?
— Ша. Уилханмна ми довери.
— Уилханмна ли? — повтори тя въпросително.
— Сън. Нито веднъж видението не ми подсказа, че си мъртва. Всеки път, когато те сънувах, ти ми се усмихваше и протягаше ръце към мен. Надеждата ми бе слаба — ти ме викаше да те търся, но аз бях твърде тъжен, за да разбера посланието — обясни той.
— Но сънищата не винаги се сбъдват, Уанмди Хота — възрази тя, повтаряйки името му при всеки възможен случай.
— Сбъдват се, когато Великият дух ги изпраща като вест.
— Как правиш разлика между видение и сън?
— Не го правя често, тъй като съобщението беше, че си жива. След като не успяхме да те открием, нито теб, нито някаква следа от теб, аз изгубих надежда. Смелата мечка проводил пратеници до мен и до баща ти, но мъжете били убити от белите ловци. Когато вторият пратеник дойде в лагера ми, сърцето ми щеше да се пръсне от радост.
— Баща ми ли? Баща ми е мъртъв. Не разбирам.
— Ти си принцеса Шали, дъщеря на вожда Черен облак на племето Черна стъпка. Това е селото, което напуснахме при последното слънце. Воинът, който те е намерил, е негов син — започна той невероятния разказ.
— Те смятат, че аз съм индианка? Мъжът, който спаси живота ми, вярва, че аз съм му сестра? Защо?
— Това е дълга история, Шали. Ти не си сестра на Смелата мечка. Черния облак няма синове, а Смелата мечка остана без родители. Черния облак го избра за свой син и за следващ вожд, когато той беше на две зими и родителите му умряха.
— Но ти току-що каза, че аз съм дъщеря на Черния облак — възрази тя объркано.
Той й разказа как веднъж Черния облак заловил бяло момиче на име Джени със зелени очи и огнена коса и се влюбил в него. Родила им се дъщеря, но белите я откраднали след две години.
— Когато дойде в нашите земи, ти носеше белега на Черния облак. Той призна, че си негова дъщеря. Така Сивия орел можа да се ожени за Алиша Уилямс. Хората не виждаха в твое лице бял враг, а виждаха Шали, дъщерята на вожда, част от народа на сиуксите. Черния облак не дойде до леглото ти, когато боледуваше, тъй като и той не е получил вестта за раняването ти, точно както и аз.
— Бях права! Сметнали са ме за някоя друга. Ти нямаше да можеш да се ожениш за мен, ако те не бяха сбъркали, нали? — запита с любопитство тя.
— Не. Не, но щях да те заловя като моя пленница и щях тайно да те любя. Но със Шали аз можех да се събера — завърши той сухо, пропускайки много подробности, които нямаше нужда тя още да знае.
— За какъв белег говориш? — хвана се тя за предишните му думи.
Той посочи ханша й и заяви:
— Там на тялото ти има един знак, който показва, че ти си Шали. Племето Черна стъпка белязва децата си, за да се знае името на детето и племето, в случай че то бъде отвлечено.
— Какъв белег? Аз нямам белег там — отрече тя.
Той се премести към края на завивката и на земята изрисува полумесец и две звезди.
— Това е знакът върху ръката на Черния облак и върху тялото на Шали.
— Не е възможно! Нямам такава рисунка върху кожата си.
— Имаш. Виж със собствените си очи — предложи той.
Тя опипа мястото, което той спомена. Имаше нещо, може би белег.
— Откъде знаеш? — глупаво запита тя.
