— Колко далеч е лагерът ти? — запита Шати, чувствайки, че трябва да каже нещо, за да прекъсне привличането, което и двамата чувстваха.
— На два дни езда. Трябва да вървим бавно, още си слаба. Имаш нужда от много почивка и грижи. Хайде, Шали, да тръгваме.
Тя направи няколко крачки, но краката й се разтрепериха, като че щяха да се огънат. Той я прихвана, вдигна я в силна и странно вълнуваща прегръдка. Леко, сякаш носеше пухкаво облаче, той тръгна към петнистия жребец.
— Мога да вървя — опита се да възрази тя. Навсякъде, където я докоснеше, тялото й пламваше.
Изчерви се, когато той я загледа.
— Дори и краката ти да бяха по-силни, бих предпочел да те нося. — Сивия орел спря пред великолепното животно и пусна краката й на земята. Щом той пъргаво се метна върху гърба му, тя инстинктивно се хвана за гривата на жребеца, за да не падне. Вождът я вдигна да седне пред него и се пошегува:
— Не ти ли казах, че още си слаба? Но гордостта ти се възвърна. Бях забравил как лицето ти пламва като огън, а гордостта ти се извисява колкото моята.
Кожата й стана тъмночервена, а това още повече го разсмя.
— Защо ми се подиграваш? — укори го тя.
— Не ти се подигравам, Тревисти очи. Сърцето ми пее, че отново си при мен. Трябваше да знам, че Великият дух няма да позволи никаква зла сила да те открадне от мен. Отново си моя, както трябва да бъде.
— Говориш така, сякаш наистина съм твоя! — запротестира тя, борейки се вътрешно с чувствата, които бушуваха в ума и тялото й.
— Някога притежавах сърцето ти, моля се това отново да стане. А дотогава моята любов е достатъчна за двама ни.
Когато Шали потъна в отбранително мълчание, вождът се обърна към мъжа и жената, които бяха спасили живота й и се бяха грижили за нея. Тя се заслуша в мелодичния глас, чиито думи не можеше да разбере. Вдигна глава и каза:
— Ще им благодариш ли от мое име задето ме спасиха и се грижеха за мен?
Той се усмихна.
— Ша, Пи Ци Иста — отвърна на сиукски.
— Какво? — неразбиращо запита жената.
Той се разсмя и поясни:
— Да, Тревисти очи. Хубаво е, че не си се променила много. Ще им предам тези любезни думи. А по- късно отново ще те науча на тях.
Тя се усмихна и му благодари. Преди да разбере какво казва, заяви чистосърдечно:
— Не мога да ти опиша колко се радвам, че говориш моя език. Щеше да бъде ужасно, ако не можехме да общуваме.
Това отново го развесели.
— Това ми умение беше първият начин да разбера за любовта ти към мен — успя да й каже през смях.
— Не те разбирам — промърмори тя с любопитство.
— Дълго време ти не знаеше, че аз говоря езика на белите. Разказа ми много тайни за Шали и за любовта й към Сивия орел — пошегува се той, а черните му очи заиграха палаво.
Думите му я накараха да се почувства още по-нещастна.
— Тогава защо аз не знаех, че говориш английски? — залита, объркана от реакцията му.
Невинният й въпрос му подейства странно. Шали усети, че той се стяга, казвайки с равен тон:
— За това ще говорим по-късно. Трябва да тръгваме.
Сивия орел сякаш надяна някаква маска. Шали не можеше да проникне зад застиналия израз и полупритворените му очи. Явно той не искаше да отговори точно на този въпрос. Защо? Какво се криеше зад него? Защо внезапно сложи непроницаема маска върху лицето си? Някакво подозрение мина през ума й, но то се задържа само за миг.
Когато тръгнаха, тя запита:
— Защо не отговаряш на въпроса ми?
Той я погледна.
— Много неща се случиха тогава, ще ти е трудно да ги разбереш, докато не ти разкажа всичко. Първо трябва да събереш сили и да оцениш любовта ми, след като не можеш да си я спомниш. Когато му дойде времето, ще ти разправя всичко, което искаш да знаеш.
Ще не ще, тя трябваше да се облегне на силното му тяло и да почива. Замисли се дълбоко. Какво ли ще й е трудно да разбере? Какви спомени се страхуваше той да съживи в паметта й? Защо трябваше да докаже любовта си, преди да разкрие миналото им? Спомни си какво разказваха за тая пустош и за индианците, които живееха в нея, замисли се върху факта, че е бяла, а той индианец.
Изправи гръб и запита:
— Не сме се срещнали като приятели, нали?
Шокиран от точното й попадение, той не успя да овладее чувствата си и промяната в израза си достатъчно бързо, за да не ги забележи тя.
— Като… врагове ли се срещнахме? — не можеше да не запита, забелязвайки виновния му вид.
Ако сега я излъжеше, тя щеше да разбере. Той не можеше да рискува да хвърля съмнения върху честта си и истината.
— Да, Шали, ние се срещнахме като врагове. Но любовта ни преодоля различията ни, тя беше по-силна от омразата на белите към мен, тъй като подобни чувства никога не са виреели в сърцето ми. Дори сега, когато ти не си спомняш за мен, аз не тая омраза — довери й той, докосвайки гърдите, където сърцето й препускаше като лудо.
Мислите на Шали трескаво търсеха истината в първите му думи. Но последните също не останаха незабелязани. Вождът хвана брадичката й и я принуди да го погледне.
— Нали и ти не ме мразиш? — нежно поиска да узнае. Застиналата му маска падна, а под нея той се бореше със страха от отговора й.
— Естествено, че не те мразя — каза Шали, поемайки дълбоко въздух. Той не смееше да диша, изтръпнал да не би тя да каже друго. — Когато се срещнахме за първи път, ти мразеше ли ме? — смело запита младата жена.
— Не. Но силно се съпротивлявах на копнежа, който ти събуждаше в сърцето и тялото ми. Преди теб аз не познавах любовта на жена. Не разбирах странния начин, по който ме караше да се чувствам, или пък мислите, които предизвикваше. Борех се срещу слабостта, която изпитвах към теб, моя враг, тъй като не я разбирах. Но дойде мигът, в който Великият дух отвори очите ми и ми разкри тези неща. Оттогава до ден днешен аз не съм обичал друга жена. Великият дух ми показа, че любовта ми към теб няма да ме сломи, нито пък ще отслабне. Тя ми донесе голяма радост и щастие. Обичах те повече, отколкото бих могъл да ти го обясня с думи, Шали. Когато се страхувах, че си умряла, то беше защото ти си като въздухът, който дишам, като храната, която ми дава сили и като сърцето, което ми дава живот. Не ме карай да говоря за тези първи дни, когато се плашех от любовта и желанието си към теб.
— Смяташ, че ще те намразя, ако науча истината, така ли?
Той вдигна нагоре разтревожен поглед и трудно си пое въздух.
— Да, Шали. Ако не ме обичаш, не би могла да разбереш тези моменти — довери й той неохотно.
— Тогава не повтаряй тези мъчителни събития. Ако сме се срещнали като врагове, а после сме се влюбили един в друг, тогава значи и двамата много сме се променили. Трябва да открия човекът, който си сега — покажи ми него. В такъв случай ти ще си единственият мъж, който ще получи любовта ми повторно — предложи му тя, чувствайки, че не може да постъпи другояче.
Той стисна очи и издиша шумно въздуха. Шали се остави да я прегърне, тъй като, изглежда, той се нуждаеше от този малък жест на близост и разбиране. Разбиране ли? Думата отекна в главата й като гръмотевица преди буря. Тя стараеше ли се да го разбере? Или мислеше само за собствените си чувства? Ако това, което той казваше, бе истина, а тя не можеше да докаже обратното, сигурно и той страда.
