твърдеше, че е неин любим. Беше трогната от нещастията на индианците, за които той й разказа. Как можеше да отрича, че белите хора помитаха индианците, живеещи по тези места в продължение на стотици години, унищожаваха и завземаха със сила земите им, отхвърляйки всякакво предложение за мир? Те бяха две воюващи сили, а тя се намираше по средата. Както преди ли? Каква велика любов и невероятни ужаси са я накарали да вземе страната на Сивия орел и на неговия народ срещу своите? Не можеше да събере сили и да го накара да й разкаже.
— Моите хора те мразят и се страхуват най-вече от теб. Защо, Сив орел?
— Аз съм горд и неустрашим воин, Шали. Извършил съм много подвизи, с които съм доказал мъжеството и ранга си. Великият дух е милостив към мен и издига честта ми. Той ме води и ме закриля. Затова името и уменията ми са известни както сред индианците, така и сред белите. Те ме наричат легенда, дявол — голямо зло, което трябва да победят. Смятат, че ако унищожат Уинмди Хота, ще сразят силата и единството на индианците. Но грешат. Ако принудят краката ми да тръгнат по пътеката на духовете, друг воин ще заеме моето място. Тялото ми не е омагьосано, за да избегне смъртта. Само моята находчивост и кураж ме пазят, за да браня Уакантанка. Аз поведох индианците, защото те ми вярват и ми се подчиняват. Но моето място би могъл да заеме някой друг голям боец — каза й той без излишно самохвалство.
Сигурно е вярно, че големият вожд никога не смята себе си за подобие на Бога или пък за безсмъртен, а само за човек, избран да ръководи народа си. Вероятно съпругът й беше такъв човек. Съпругът й… при тази мисъл почувства гордост и уважение. Като си спомни изпълнения със завист и ужас израз на белите войници, тя разбра, че този мъж трябва да притежава безгранична смелост, устойчивост, сила и енергия. Такива качества се изискваха, за да предизвиква уважението и страхопочитанието, които тя забеляза. Нима Алиша Уилямс беше обичала и покорила този легендарен герой? Несъмнено мъжете се страхуваха от него, а жените го желаеха. Тя потисна тържеството си при мисълта, че може би много хора й завиждат. Тя беше жената, която споделяше живота на този изключителен мъж! Колко й се искаше да си припомни живота им заедно… колко й се искаше да знае какво е да… изведнъж се изчерви при тези развратни мисли.
Сивия орел се подсмихна, вдигна брадичката й и очите им се срещнаха — прозрачните зелени се впиха в блестящите черни ириси.
— Чудиш се как е било между нас ли? — запита той, сякаш четеше мислите й. Щом бузите й станаха още по-червени, той се засмя и я упрекна: — Защо се страхуваш да ме попиташ за такива неща?
— Естествено, че съм любопитна да знам как сме живели. Но смятам, че е най-добре да… — спря, тъй като търсеше думи, за да обясни какво изпитва. — Знам, че ти ще ми кажеш истината, Уанмди Хота. Но се боя, че не съм готова за това. Смятам, че е най-добре да караме по-полека.
— Искаш да ме наблюдаваш известно време и със собствените си очи и уши да изучиш по-основно Сивия орел, така ли е? — запита той, за да се увери, че я разбира.
— Ша. Ако искам да се чувствам добре с теб и да се науча отново… да те обичам, това трябва да дойде от самата мен, а не от твоите думи. Те ще ме накарат да се чувствам задължена да се държа тъй, както ти ми описа. Не бих могла да се отпусна, ако знам, че ти очакваш нещо от мен. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
— Не си готова или не желаеш толкова скоро да ми бъдеш жена?
— Съжалявам, Сив орел, но не мога. Още не. Трябва отново да те опозная. Зная, че това положение е толкова трудно за теб, колкото и за мен, но аз не мога просто са стана съпруга на човек, когото не познавам. Моля те, прости ми, разбери ме — умолително го погледна тя.
— Трудно е, Шали. Сърцето ми изживя голяма болка при загубата ти. Жадувам да ти разкрия любовта си. Много съм мислил по този въпрос. Трудно ми е да разбера какво става в главата и в сърцето ти. Няма да е леко да приема отдръпването ти, когато отвътре ме изгаря огън, който само ти можеш да угасиш. Знам, че не ме отхвърляш. Опитваш се да стигнеш до мен. Ще се науча да чакам, докато любовта се разгори и у теб. Ще дойде луна, когато ще ме обичаш и отново ще ме пожелаеш — обеща й той уверено и й се усмихна.
— Да, сигурна съм, че ще стане така — съгласи се тя. — Кажи ми какво трябва да кажа и да направя, когато стигнем в лагера ти.
Дълго обмисляха и подготвяха думите и действията си. Щом всичко беше уговорено, те се качиха на коня и потеглиха. След два часа Сивия орел спря за малко и се вгледа в нея.
— Лагерът е наблизо.
Тя се напрегна от страх и очакване. Принудено се усмихна.
— Моля те, помогни ми да не обидя някого. Най-вече Сияйната стрела.
Той се усмихна нежно.
— Сърцето ти е добро, Шали. С всеки изминат ден ще ти става по-лесно да преодоляваш новото предизвикателство. — Първо я целуна леко, после целувката стана страстна и тя безпомощно прие успокоението, което той й предлагаше. Накрая я притисна още веднъж. — Всичко ще стане както преди, когато Великият дух пожелае. — С това обещание те влязоха в лагера по време на следобедната почивка.
— Къде са всички? — запита тя, оглеждайки конусообразните вигвами, които изглеждаха като изоставени.
— По това време на деня моите хора почиват. Работят в шатрите си. Първо ще видим нашия син.
Без да иска, изтръпна цялата. Синът й… кое беше по-силно — очакването или страха? Как е възможно да забрави толкова важни неща? Господи, помогни ми, молеше се тя, толкова ме е страх.
Спряха пред една шатра и Сивия орел скочи от коня. Извика думи, които тя не разбра. Показа се лице на мъж, а после и на една хубава жена. Изненада и радост се четяха в очите им, докато изричаха неразбираеми, но мили думи. Усмихнаха й се и се разприказваха, младата жена я прегърна нежно. Голяма беше радостта им, че я виждат жива. Поздравленията, пропити с привързаност и уважение, изненадаха Шали.
Гласът на Сивия орел прозвуча тържествено и тя се зачуди какво ли им казва, та те толкова се развълнуваха и разтревожиха. Мъжът и жената се взряха в нея смаяно, а после се заслушаха напрегнато в думите на Сивия орел. Няколко пъти му задаваха въпроси и поклащаха глави, когато той им отвръщаше. Щом се обърнаха към нея, вождът й превеждаше какво казват. Шали се усмихна и благодари за съчувствието и за предложената помощ. Говореха сериозно и тихо. Жената изчезна в платката и се върна с малко момченце с черни плитки и медна кожа. То ококори черните си очи, като я видя.
Спускайки се напред, момченцето избухна в сълзи и смях и обви краката й с ръце. Бърбореше възбудено и щастливо. Вдигна ръце с ясна молба да го вдигне до лицето си. Разтревожена, тя хвърли поглед към сериозното лице на Сивия орел. Той й каза тихо:
— Синът ти иска да те прегърне и да те целуне.
Тя се взря в умоляващото я момченце. То не беше на младата индианска двойка, беше нейният син! Не познаваше собственото си дете! Сълзи изпълниха очите й и тя се подвоуми отчаяно.
— Вдигни го, Шали. Притисни го силно. То има нужда да те прегърне — подкрепи я Сивия орел.
Тя веднага му се подчини и вдигна детето на ръце. Сияйната стрела я гледаше и се усмихваше. Той обви ръчички около врата й и я притисна отчаяно. Сивия орел тихо превеждаше бързия поток от думи, докато детето бършеше сълзите й.
— Казва, че не бива да тъжиш и да се страхуваш. У дома си в безопасност. Кълне се… че ще отмъсти на Сините куртки, които ти сториха това зло.
Шали срещна погледа на Сивия орел, като и двамата знаеха, че отмъщението вече е извършено.
— Моят син? Нашият син? — запита тя невярващо.
— Ша. Нашият син, Шали — измърмори той, силно развълнуван, когато тя прегърна Сияйната стрела.
Тя притисна обляното си със сълзи лице в тъмната главица и притисна здраво телцето му, полюлявайки го успокоително насам-натам. Но утешителните думи прозвучаха на английски. Сияйната стрела вдигна глава и се загледа в майка си. Малката му ръчичка докосна устните й и я запита защо говори на езика на белите. То сбърчи вежди, учудено от израза на лицето й и от отказа й да отговори.
— Ачта? — запита то баща си, усещайки някакъв страшен проблем.
Сивия орел прегърна и двамата и им заговори. Детето ококори очи озадачено, когато баща му обясни:
— Майка ти е ранена, Сияйна стрела. Трябва да си почива и да се храни добре, за да стане същата
