ме научиш как. Помогни ми — помоли го тя сериозно.
— Добре, Таопи Чинстина — обеща той весело.
— Това моето име ли е? — започна тя да учи.
— Означава Мъничка. Шали е името ти. Достатъчно силна ли се чувстваш, за да се видиш с Бягащия вълк? Беше му мъчно за загубата ти. За него ти също си дъщеря.
— Как да произнеса името му? — запита тя.
— Сунтакса Ки-ин-янгки-яри — отвърна той бодро.
— Всичко това значи само Бягащ вълк? — запита тя слисана чудейки се как някога ще научи толкова объркан гърлен език.
Той се подсмихна.
— Означава Този-който-тича-като-вълк. Скоро ще го изговаряш бързо и лесно — уверено я поощри той.
Тя го повтори няколко пъти и всеки път ставаше по-леко. Усмихна му се.
— Той знае ли, че вече не мога да говоря Оглала?
— Казах му. Объркан е. Срамува се, че не те е защитил, докато аз съм бил в лагера Сисетон. Иска да се увери с очите си, че си тук и че си добре.
— Защо се чувства отговорен? Никой не може да го вини заради злото на други хора — бели или индианци — каза тя с недоумяващо вдигнати вежди.
— Успехът, лукавството и смелостта на Сините куртки изгарят гордостта му. Той е вожд, той трябва да се грижи за теб и да те закриля. Позволил е на Сините куртки да те ранят и да откраднат сина ни — спокойно обясни той.
— Но ние вече сме в безопасност, вие спасихте и двама ни. Трябва да е доволен и много горд с теб — меко му възрази тя.
— Той е горд, че съм се справил с белите войници и се радва, че си намерена. Но той самият те търси много луни и сметна, че си умряла. Гордостта му страда от грешката му.
— Мисля, че разбирам — промърмори замислена тя. Мъжете са такива горди и твърдоглави същества. Защо смятат, че всичко зависи от куража и ума им? Едно нападение е акт на насилие, а не безчестие. Или може би Шали не разбираше нещо важно?
— Ще доведа Бягащия вълк да те види — каза Сивия орел, ставайки бързо.
— Чакай! — забързано извика тя. — Първо трябва да се оправя.
— Да се оправиш ли? — запита той объркан.
— Да измия лицето си, да се среша и да се преоблека. Изглеждам ужасно — заключи тя, оглеждайки мръсната и скъсана дреха. — Сигурно имам дрехи тук? — внезапно запита.
Той се засмя.
— Ша. Там — каза, посочвайки мястото, на което висяха закачени дрехи. — Ку-уа — викна й той да я последва. — Мни — предложи й той дреха от еленова кожа. Потърси, докато намери четката й, направена от рог на бодливо прасе и две кожени лентички за плитките й. Избра роклята, в която я харесваше най- много и чифт мокасини и й ги подаде.
Тя се усмихна и му благодари. Но изглеждаше смутена и той я погледна въпросително.
— Още нещо?
Тя се изчерви, после сведе очи.
— Искам… да съм сама, докато се мия и обличам — смирено обясни тя.
Той се разсмя от сърце.
— Нямаш нужда от помощта ми? — пошегува се весело.
Погледът й светна и тя поклати глава.
— Ще те изчакам, докато се приготвиш, после ще доведа баща си. — Усмихна й се и я погали по поруменялата буза, после излезе и закри отвора след себе си.
Шали виждаше сянката му. Знаеше, че той ще остане там, докато тя се приготви. Бързо се съблече, изми се основно и сложи чистите дрехи. Като забеляза колко красива и мека е роклята, тя разцъфна от гордост, спомняйки си думите му, че е много сръчна в шиенето. Нахлузи мокасините на босите си крака и ги завърза здраво. Среса дългата си кестенява коса и я заплете в хубави плитки, завързвайки краищата им с кожените шнурчета. Огледа украсената лента за коса, преди да я върже на главата си и я обърна така, че да отива на дрехата й. Ако това изключително облекло беше обичайно за Шали, тя не си спомняше.
— Готова съм, Уанмди Хота — повика го през стената на вигвама.
Сивия орел влезе да я разгледа от глава до пети, преди да въведе баща си. Очите му блеснаха от възхищение. Усмихна се и пое дълбоко дъх.
— Красива си, Шали. Сърцето ми пее от гордост и любов.
Той пристъпи напред и бързо като тигър и я сграбчи в обятията си. Устните му поеха нейните и вкусиха от сладостта им. Изненадана, тя се отпусна в прегръдката му, сетивата й полудяха от допира. Целувката й изглеждаше безкрайно дълга и я омая. Сивия орел се отдръпна назад и огледа лицето й. Тя потрепери и вдигна поглед към него.
Той внезапно изтрезня, забелязал страха й. Бавно и неохотно я пусна.
— Красотата ти ме кара да се забравям — побърза да извини порива си. Страхувам се, че скоро търпението ми ще се изчерпи. Толкова голяма любов и жажда трудно се укротяват — призна й той с пленителна усмивка.
Смутена от мощните вълни, които заплашваха да я отнесат в непознато и разбушувано море, тя преглътна и остана безмълвна. Колко силно и опасно я привличаше този мъж! Беше прав — със всеки ден щеше да става по-трудно да отрича усещанията, които будеше у нея!
— Твоят поглед и мълчанието ти ми подсказват, че се съпротивляваш на чувствата, които изпълват сърцето и тялото ми, когато те докосвам. Толкова ли съм… — Той затърси подходящата дума на английски, която да изрази опасението му. — Толкова ли съм ти отвратителен, Шали? Би ли предпочела да не си моя жена?
Тя се смути от въпроса, на който се боеше да отговори.
— Не, Уанмди Хота, не си ми отвратителен. Ти си най-хубавият и най-вълнуващият мъж, който съм срещала някога. Но когато ме погледнеш по този начин или ме докоснеш, изпитвам чувства, които ме смущават и плашат, тъй като не ги разбирам. Знам, че имаме син, но си спомням толкова малко за… любовта. Същото ли е, което чувствам, когато ме целуваш и ме притискаш до себе си? — искрено го запита тя.
— Моя невинна и красива Шали, как копнея да съживя онова, което беше между нас. Една мощна сила ни сближи преди години, същата сила сега отново те тегли към мен. Не се страхувай и не отхвърляй чувствата, които събуждам у теб.
— За да се изгради нашата връзка е необходимо време, Уанмди Хота. Сигурна съм, че тя не ни е свързала още първия ден, нали? Когато съм готова за нея, това трябва да идва от сърцето ми, а не от думите ти. Разбираш ли?
— Ша. Моля те само, пусни чувствата си на свобода, не им се съпротивлявай. Аз помня нашата любов, но никога не съм преживявал такава битка. Сърцето ми копнее за бърза победа, но не на толкова висока цена.
Думите му бяха ясно — ясни и задължаващи. Тя се усмихна. Погали го по лицето.
— Няма друг като теб, Уанмди Хота. Все повече се убеждавам колко лесно е човек да те обича. Ако и двамата много го искаме, победата ти няма да закъснее.
Той се засмя весело.
— Така да бъде, любов моя. Така ще бъде.
Целуна я леко по устните и излезе. Шали въздъхна учудена от болезненото желание, което изпитваше. Похотливо, нарече го тя. Дали би могла с желанието си да омае своя съпруга? Дали сърцето и тялото й не си спомнят неща, до които умът й не успяваше да достигне? Дали те не се бореха да победят измъчения й мозък? Но защо?
Срещата с Бягащия вълк започна твърде нервно. Зад думите и жестовете му личаха вина и удивление, докато Шали седеше на тръни от смущение. Сивия орел преведе извиненията на баща си и пожеланията му за скорошно оздравяване. Шали благодари за разбирането и подкрепата. Скоро краткият разговор свърши и
