Бягащия вълк се изправи да си ходи. Последните му думи прозвучаха като утеха и стоплиха сърцето на Шали. Тя се усмихна, когато съпругът й ги преведе на английски.
— Баща ми казва, че веднъж е видял как си се променила от бяла жена в негова дъщеря. Така ще стане и сега. Той ще даде живота си, за да те зашити, ако се наложи.
Сълзи замъглиха очите й.
— Благодари му от мое име. Не мога да ти опиша колко означават за мен думите му и фактът, че ме приема. Може би все пак завръщането ми няма да е тъй трудно.
Възрастният мъж с благородни черти и горда осанка се усмихна и кимна, когато синът му преведе думите й на Оглала. Тръгна си изправен, сякаш някакъв огромен товар бе паднал от силните му плещи и от чистото му сърце.
— Колко годишен е баща ти, Уанмди Хота? — запита Шали, когато останаха сами.
— На шейсет според броенето на белите. С всяка изминала година тялото му отслабва, зрението и разсъдъка му също. Сърцето ми натежава, като видя тези промени у него. Скоро аз ще стана вожд. Войната изисква остро око и ясен ум, а белите искат тази война. Това не ми харесва, Шали. Сърцето ми копнее за мира и щастието, които те ни отнеха.
— Промените понякога са мъчителни, Уанмди Хота. Но все пак животът ги изисква. От онова, което видях и научих, е ясно, че ти ще станеш велик вожд. Щеше ми се тази война да не беше с моите хора. Боли ме, като си помисля за враждебността и омразата.
— Кокила икопа, Шали — окуражи я той, а после веднага й преведе: — Не се страхувай, Шали. Повече никой няма да ти навреди.
— Когато съм с теб, не се боя, Уанмди Хота. Тъжно ми е, че завръщането ми стана толкова трудно за двама ни.
— Светлината в очите ти и усмивката на устните ти изличават страданието от сърцето ми. Усещам волята за живот и смелостта, които растат в теб. Ти ще се пребориш с тъмнината и ще победиш, Шали. А що се отнася до мен, сянката на Уакантанка ме пази, както толкова пъти досега.
— Надявам се и се моля да си прав, Уанмди Хота.
— Сама ще се увериш, мъничката ми, ще видиш.
Първото изпитание за куража и интелигентността на Шали дойде още на следващата сутрин.
— Шали? — чу се гласът на Лия от входа на шатрата. — Мога ли да вляза, за да говоря с теб? — запита тя учтиво.
Шали се обърна и я изгледа. Направи й впечатление приликата помежду им. Не можеше да знае, че неканената поява на Лия представляваше недопустимо нарушение на индианските порядки. Тя кимна и зачака напрегнатото бяло момиче да се приближи и да седне до нея.
— Трябва да бързам. Ще се вбесят, ако ме открият тук с теб — каза тайнствено Лия, сякаш се страхуваше от наказание.
— Защо толкова ще се разгневят, Лия? Не те разбирам. Името ти Лия ли е?
— Да, Лия Уинстън. Ти тук си принцеса, пазят те като съкровище. Винаги си била толкова мила и добра с мен. Исках да се уверя, че всичко е наред. Имаш ли нужда от нещо? С какво мога да ти помогна? Те забравят, че ти си бяла, макар и наполовина. Не искат да повярват, че не ме мразиш и не ме презираш като тях. Какво ще стане с мен сега? Единствената ми приятелка и защитница дори не ме помни — вайкаше се тя и кършеше ръце.
Какво искаше да каже със „защитница“? От кого?
— Не се тревожи, Лия. Няма да им позволя да ти сторят нищо лошо. Само че сега се чувствам неудобно, защото, честна дума, не си спомням нито теб, нито тях. Разкажи ми всичко. Какво ставаше тук преди да ме ранят? Дори не зная кои и какви са индианците тук. Като идвахме, видях няколко от тях от разстояние. Но съм чувала такива страшни истории за тях. Объркана съм. Разбира се, тези ужасни разкази не се отнасят до Сивия орел — без да иска, добави тя.
— Така е само защото не си спомняш страшните неща, които той… — Лия добре играеше ролята си. Спря точно когато трябваше, без да е изрекла истинска лъжа, но умело намекна за непоносимото време, което Шали, за щастие, не помнеше. — Извинявай, не биваше да го казвам! Той е твой съпруг — бързо се престори, че съжалява за грубостта си тя. После бързо смени темата. — Да се нуждаеш от нещо?
— Търся отговорите на много въпроси, Лия, въпроси, отнасящи се до петте години, които ми се губят — меко каза Шали.
— Не мога да говоря за такива неща, Шали, защото те ще ме измъчват или ще ме убият — показа се изплашена Лия. — Къде се видяхте за пръв път със Сивия орел? — внезапно запита тя.
— Не знам. Последното, което ясно си спомням, се случи по пътя за Сент Луис. Той ми каза, че сме се срещнали веднага, щом съм дошла по тези земи.
— Сент Луис? Объркана, Лия запита:
— Каза ли ти как сте се срещнали? — Нима Шали беше от белите заселници? Но как тогава бе станала индианска принцеса?
— Да — смело отвърна Шали. — Но сигурно нещо се е случило след това. Все пак аз го обичала и съм се омъжила за него.
— Наистина ли? — попита Лия, която като ненаситна пиявица надуши стара рана. Тук изникваше загадка, която й предстоеше да разреши!
— Какво искаш да кажеш? Той твърди, че съм негова жена — Шали размисляше върху злостните намеци на момичето.
— Ти си негова жена. Исках да те попитам наистина ли го обичаше? — дръзко рискува Лия. — Каква е връзката на принцеса Шали с белите хора?
— Сигурно съм го обичала — възкликна младата жена. — Как иначе щях да се омъжа за него?
— Може би не си имала избор. Ти си принцеса. Той те е желаел. Вероятно те е принудил да се омъжиш за него — умело вметна Лия.
Кой знае защо, Шали не й възрази. Но думите „силно те е желаел“ я разтревожиха. Дали плътско желание ги е принудило да се оженят, а не любовта? Каква бе разликата?
— Той ми каза, че ти тук си робиня. Как се отнасят към теб? Всъщност какъв е Сивия орел? — запита, опитвайки се да събере парчетата на мозайката.
— Външността му можеш и сама да прецениш. Той е красив и мъжествен. Но събужда страх. Не преувеличавам, Шали, не съществува човек, от когото повече да се страхуват. Той е олицетворение на силата. Жива легенда. Всички очи и уши се отварят широко, когато заговори или направи нещо. Нашите се страхуват от него. Неговите хора го смятат го смятат за нещо като божество. Сред индианците друг не може да се мери с него. Още не е вожд, но всички тръгват след него само да се спомене името му. Той е последният човек, когото бих посмяла да ядосам или да му се противя. Сега разбираш ли защо ме е страх, че съм тук?
— Защо? — неочаквано сдържано запита Шали.
— Воините излязоха на лов. Жените имат много работа, за да се интересуват какво правя. Стига да си свърша работата до вечерта, за тях съм само сянка! Много е трудно да играеш роля на страхлива и глупава, Шали. Но бих направила всичко, само да не ме измъчват. Насилвам се да съм послушна и да работя добре. Всичко ще е наред, докато… — Тя отново покъртително спря, сведе очи, като че ли изпитваше неудобство и беше много разтревожена, за да продължи.
— Докато какво, Лия? — попита Шали.
— Трябва да вървя! Изпрати да ме повикат, ако имаш нужда от нещо — каза Лия и се престори, че си тръгва. Надяваше се Шали да я задържи.
Шали я хвана за ръката и я спря.
— Искам да знам защо толкова се страхуваш от него.
Лия се развихри, надявайки се, че Шали няма да предаде лъжите й на Сивия орел.
— Той ще ме убие, ако ти кажа, Шали. Трябва да тръгвам, преди да ме е намерил тук.
— Чия безопасност те тревожи повече, Лия — моята или твоята?
— Твоят живот не е в опасност! Ти си дъщеря на Черния облак и съпруга на Сивия орел. А аз съм само една презряна робиня. Ще ме измъчват или ще ме продадат. Бягащия вълк е дивак, но той не ме наказва, стига да си свършвам всичката работа. Не искам да рискувам да ме продадат на някой мъж, който би…
