— Сега се успокои. Трудно му е. Но детският ум не се задържа върху нещата, които не може да проумее. Той само вижда раната ти, но тя му изглежда нереална. Няма причина да страда като нас.
— Ти обвиняваш мен за това, нали? — укори го тя.
— Обвинявам белите — отби въпроса той.
— Но аз съм бяла — тя незабавно пресече опита му да се измъкне. — Кой си ти, Сив орел? Някога познавала ли съм те в действителност?
Думите, които изрече, нямаха нужда от обяснение.
— Същото се отнася и до теб, мъничката ми. Коя си ти? Две жени в едно тяло. Виждам и говоря с Алиша, а Шали почти не се появява. Защо си я заключила в главата си? — искрено я питаше той.
— Да не би да смяташ, че го правя нарочно? Не! Не знам какво се е случило с мен и защо. Сигурно е имало неща, които съзнанието ми е трябвало да забрави — заяви тя, без да се замисля.
— Какви неща си искала да забравиш? — Изненадан, той се замисли над думите й.
— Откъде да знам? Има ли такива? — отвърна му тя с предизвикателство.
— Говориш странни неща, Шали. Ние бяхме щастливи. Между нас имаше много любов. Не мога да разбера тези съмнения и съпротивата ти. — После й разказа защо преди е бил толкова ядосан. Молеше я да го разбере и да му прости. Когато Шали неочаквано го попита дали Лия се е грижила за сина им, той я погледна изпитателно и твърдо.
— Нашият син беше в шатрата на Наблюдателя на луната и на Блестящата светлина. Лия е робиня на Бягащия вълк, а не моя.
Припомняйки си обещанието, което даде на Лия, тя успя другояче да изрази несигурността си.
— Кой се грижеше за теб и него, докато ме смятахте за умряла?
— Баща ми го нямаше, Блестящата светлина и Малкото цвете бяха много заети. Предстоеше да се върнем в равнината. Бялата робиня се грижеше за нашия син и готвеше. Защо? — запита той, усещайки промяна в тона и настроението й. — Какъв е този интерес към Лия Уинстън?
— Как се отнасят към Лия тук? — Шали побърза да зададе друг въпрос, избягвайки неговия. Раздвижи се смутено под изпитателния му пронизващ поглед.
— Тя е пленница. Работи. Не е наказвана, тъй като изпълнява онова, което й е наредено — отвърна той с безразличие. — Защо?
— Какво й заповядвате да прави, Сив орел? — настоя тя.
— Искаш да знаеш какви задачи й се дават ли? — попита той учуден, с нарастващо подозрение. Нещо лошо се носеше във въздуха!
— Да — заяви тя отчетливо, разтворила очи в очакване.
Щом Сивия орел описа живота и задълженията на бялата робиня, тя запита със съшия особен тон:
— Само това ли прави тя за теб?
— Тя не е моя робиня — повтори той твърдо със стиснати устни.
— Докато ме е нямало, е била — възрази Шали. — Хубава жена е. Сигурна съм, че те харесва. Никога ли не си я поглеждал като жена? — Тя забеляза мускулчето, което потрепера край челюстта му. Дали бе от гняв?
Най-накрая той разбра. Тя го подозираше в слабост и изневяра.
— Веднъж по-рано ти ми задава подобни въпроси. Не съм спал с нея. Това ли искаш да знаеш? — ледено отвърна той.
— А искал ли си някога да спиш с нея? — го предизвика тя, използвайки собствените му думи.
— Хия! Каква лудост е обхванала ума ти? — присмя й се вождът, но очите му святкаха от гняв.
Един от двамата лъжеше! Когато забеляза съмнението в сърдития й поглед, той добави:
— Заклевам се в живота и честта си, не съм спал нито с нея, нито с някоя друга жена. Защо ме разпитваш по този начин?
— Исках да се уверя в твърдението ти, че ме обичаш. Лия е хубава, освен това е достъпна. Аз съм наивна, Сив орел, но не чак толкова, че да не разбирам нуждите, които мъжете имат. Исках само да знам дали си ме заменил с някоя, докато ме нямаше. — Време беше да спре. Виждаше, че го е раздразнила с въпросите си.
Той избухна във весел смях.
— Ти ревнуваш? От една бяла робиня? Как е възможно? Нито една жена не може да се мери с теб по хубост и доброта. Как един мъж може да поиска друга, когато сърцето му изгаря за теб? — Изразът и тонът му й направиха дълбоко впечатление.
— Сърцето ти само са мен ли тупти? — запита тя сериозно.
— Ша, Тревисти очи, само за теб. Сърцето, умът и тялото ми виждат само теб. Бих могъл да го докажа, ако ми разрешиш — намекна той дрезгаво, погледът и тонът му бяха убедителни.
Изведнъж тя се уплаши. Прочитайки това в очите й, той поклати глава и въздъхна дълбоко.
— Защо, Шали? Защо отхвърляш такава любов?
— Честно се опитвам да разбера това — тъжно заяви тя, искаше й се да забрави посещението на Лия.
— Не, Шали, ти се опъваш. Страхуваш се и се съмняваш. Не се стремиш към мен.
Тя се стегна, когато той се наведе и я целуна.
— Виждаш ли? Когато те докосна, ти ставаш ледена като зима, а аз изгарям от лятно слънце. Позволи ми да стопя твоя сняг — настоя той нежно.
Когато се наведе към нея този път, тя не извърна лице. Позволи на устните му да изследват нейните. Сигурно в този мъж се криеха отговорите на съмненията й. Шали пое въздух на пресекулки, усещайки как топъл и вълнуващ дъх изпълва ухото й, щом той захапа месестата му част. Устните му се върнаха и се впиха в нейните. Целувките му станаха по-дълги и по-настоятелни. Някаква особена топлина се разля по тялото й. Тя бавно го прегърна през шията, а устните им още по-здраво се притиснаха.
Нищо, че между ръката му и гръдта и се намираше дрехата от еленова кожа, усещането беше божествено. Шали не разбра кога дръзките му пръсти се пъхнаха вътре и се плъзнаха по голата й кожа, защото съзнанието и тялото й бяха обзети от вълнуващ екстаз. Малкото зърно под палеца му набъбна от желание. Слабините й се овлажниха от разпалващата се страст. Решил да сложи край на съпротивата й, той действаше нежно и целенасочено. Скоро тя застена от желание, което беше забравила. Потърси в него спасение от жаждата, която измъчваше пламтящото й тяло.
Той вдигна глава и се взря в нея — черни очи, в които бушуваха луди пламъци.
— Време е да сложим край на тази мъка. Трябва да съединим телата си и да се любим, както толкова много пъти сме го правили.
Думите му я изплашиха.
— Не. Много скоро е. Моля те, недей.
— Ще задоволя нуждата ти, Шали — напразно я увещаваше той. Тя намери най-сигурния начин да охлади страстта му, като предизвика неговата гордост.
— Как гореше от гняв и омраза преди малко! Щом наистина ме обичаш, дай ми време, за да те опозная отново. Кое е по-силно, Уандми Хота, желанието ти или любовта ти?
— Ако не те обичах толкова много, щях да те взема без твоето съгласие! Тялото ми изгаря за твоето, но предпочитам да изчакам, за да ми повярваш и да ме обикнеш, а не да ме намразиш, Шали.
Той стана и излезе, преди Шали да дойде на себе си. Защо усещаше такова напрежение и болка? Защо внезапно се почувства тъжна и изоставена? Прииска й се да изтича след него и да го помоли да се върне, за да вкусят заедно от страстта си. Какъв беше този луд копнеж в гърдите и устните й, дълбоко в нейната утроба? Това ли бе повикът на страстта, който трябваше да се утоли? Дали неговото тяло страдаше също като нейното? Нищо чудно тогава, че така се разстрои и ядоса! Не е честно да запалиш огън, а после да плиснеш студена вода върху му! Но гордостта и объркването я задържаха в леглото. Потъна в унес изнемощяла.
Мръкваше се, когато почувства, че не е сама. Тази вечер за нейна почуда храна и вода й донесе не Блестящата светлина, а Сивия орел. Подаде й меха с водата и дървения поднос, без да я поглежда в очите. Държеше се хладно.
— Отивам на съвета. Ако си уморена, спи. — Взе молитвената си лула и я предупреди никога да не я пипа, както и други свещени предмети. Тръгна, преди тя да успее да му благодари или да го заговори.
