него Сивия орел отиде на лов. Шали се опита да събере кураж и да се разходи из лагера, но реши, че е по- добре да го изчака. Когато по едно време Лия я повика отвън, Шали не й отговори. По някаква необяснима причина не искаше нито да вижда Лия, нито да разговаря с нея, особено след начина, по който робинята беше гледала Сивия орел предишния ден!
Шали надзърташе през тесния вход на вигвама им, когато високата хубава фигура на Сивия орел се появи пред очите й. Умът му беше зает с някои неотложни неща около близкото им заминаване и той не забеляза, че Шали го наблюдава. Той излъчваше такава енергия, брутална сила и самоувереност! Обля я топла вълна като си помисли, че не бе срещала у друго същество подобен животински магнетизъм, чувственост и неуловима тайнственост.
Властният му вид и пълното му с достойнство държане предизвикваха уважение и послушание сред събратята му. Приличаше на крал, когото всички слушаха и от когото се бояха. Шали изтръпна и пулсът й се ускори. Този внушителен, прекрасен мъж беше нейният съпруг. Стана й хубаво, че я е избрал за жена, след като нямаше съмнение, че би могъл да има всяка, която пожелаеше.
Умът й се оживи, тя се изпълни с ентусиазъм да научи езика му. Скоро щеше да е в състояние да разговаря с лекота. После щяха да й покажат как да върши домакинската работа. Тогава синът им щеше да се върне в дома си. Постепенно щяха да заживеят щастливо, както преди нападението.
Очите на Шали блеснаха, когато изведнъж забеляза как Лия нахално се приближава към Сивия орел. Бяха твърде далеч, за да чуе какво си говорят. В началото младият вожд показа признаци на раздразнителност и сдържана ярост. После Лия му каза нещо, от което той се загледа в нея и се отпусна. Държането му рязко се промени, той изведнъж се засмя на думите й. Лия също се усмихна и кимна няколко пъти. Сивия орел се обърна и тръгна към шатрата на баща си. Бялото момиче поглъщаше с очи отдалечаващата се фигура, а после и тя го последва вътре! Шали не беше забелязала старият човек да се връща. Тя гневно недоумяваше защо съпругът й се бави в шатрата с жена, която твърдеше, че презира! Не може да греши за намеренията на Лия. Шали се ядоса на картините, които изпълниха съзнанието й. Раздразнено тупна с крак, тъй като времето минаваше, а той стоеше вътре с Лия. Какво толкова можеше да прави с една бяла робиня?
Вождът и знатният му син седяха и крояха планове за скорошното си преместване в равнината близо до форт Пиер. Решиха как да разделят племето на равни групи, докато се придвижват по дългия път от летния към зимния лагер. Датата на предстоящото им заминаване бе определена. Избрани бяха воините, които ще защищават колоната по време на пътуването. Беше решено Лия да помогне на Шали при разглобяване на шатрата и събирането на багажа. Докато възвърне силата и уменията си, другите трябваше да й помагат. Всички бяха заети в този напрегнат момент и Лия беше единствената свободна работна ръка.
Момичето беше с гръб към тях, така че бащата и синът не успяха да видят самодоволната й усмивка, когато на няколко пъти споменаха името й. След дългия си престой в лагера тя разбираше много техни думи. Все пак не можеш да заповядаш нещо на робинята, ако не я научиш на езика си! Така че тя трябваше да помогне на принцеса Шали… колко великодушно и навременно от тяхна страна да й дадат безброй възможности да я раздели с прекрасния и неустоим Сив орел! Лия вече бе предложила услугите си на силния воин, когато му съобщи, че баща му иска да разговаря с него. Дори лукаво беше обещала, че ще мълчи, за да не дразни неукрепналата принцеса и тази забележка бе предизвикала подигравателната му усмивка. Закле се, че ще уважава и ще се отнася приятелски към съпругата му, заради което той й се присмя. Те двамата скъпо щяха да платят, след като тя разруши разбирателството им!
Щом всичко бе уговорено, Сивия орел излезе от шатрата. Настроението му беше весело, беше доволен от решенията им. Влезе във вигвама си усмихнат. Леденият поглед на Шали го учуди, но отиде и седна до нея, готвейки се да й разкаже новините.
Тя застина и му обърна гръб.
— Шали? Какво те тревожи днес? Къде избяга усмивката и радостта на моята малка птичка? — пошегува се той.
— Имаш ли да ми казваш нещо? — студено го запита тя.
Объркан, той кимна.
— Ще тръгнем оттук след седем луни… Лия ще ти помогне…
Тя го прекъсна с грубост, която го изненада:
— Лия! Смятах, че не я харесваш! Досега твърдеше, че я държиш на разстояние от мен.
— Останалите са заети със собствените си семейства и вещи. Лия е единствената, която може да ти помогне за нашия багаж — обясни навъсено той.
Тя беше индианска принцеса, бе ранена, а никой не можеше да отдели време да й помогне! Лия отговаряше за Бягащия вълк — за работата в дома му и за неговия багаж и щяха да я накарат да работи двойно, за да помогне и на тях. Наистина се отнасяха с момичето безжалостно — като с робиня! Докато слушаше какви задачи предстоят, за да се развали лагера и да се пренесе надалеч, Шали за кипя от негодувание.
— Как може Лия да се грижи за баща ти, освен това да ми помага и за нашия багаж?
— Лия е силна. Тя прави, каквото й се каже.
— Но това е двойно повече време и работа. Не е честно, Сив орел. Не бива да я изтощавате от работа само защото е бяла пленница!
— Има ли някаква причина да не искаш помощта или компанията й? — запита той.
— Не става дума за това! Прекалено е да изисквате толкова много от нея само защото е безпомощна пленница! — опълчи му се тя открито.
— Искаш да кажеш, че ще възникнат трудности?
— Не! — сряза го тя раздразнена — Защо другите не могат да помогнат, когато съм в нужда? Нали принцеса Шали уж трябва да очаква подкрепа и зачитане от своите поданици! — подигравателно възкликна тя.
— Да не си болна, Шали? — запита той загрижено.
— Не, защо?
— Говориш и постъпваш странно. Лия няма семейство и съпруг. Тя работи бързо и с лекота. Другите трябва да се грижат за децата си и в същото време да правят приготовления за заминаване. Бягащия вълк е сам и няма много работа около него. Лия може да ти помогне. Защо да оставяме другите да го правят? Мнозина предложиха помощта си, но не виждам нужда да приемем.
Съобщението, че и други са предложили услугите си, смекчи гнева й. И все пак, нямаше нужда цял час той и Лия да решават тя да помогне на Шали!
Сивия орел хвана лицето й и я целуна шумно. Пошегува се:
— Позволи на Шали да се раздели с Алиша. Говориш и мислиш като бяла, любов моя, но сега ти си индианка. Какъв нов страх разяжда ума ти и отнема радостта ти? Държах се търпеливо, както ти помоли, не съм те принуждавал да бъдеш моя жена. Чакам времето, когато любовта, която гори в мен, ще пламне и в теб.
Точно в това се състоеше и мъчението й! Може би той наистина изгаря от страст, но дали тайно не охлажда пламенността си и не черпи търпението си, като се утешава с Лия?
— Тази светлина в очите ти е нова за мен, Шали. Откъде идва тя?
Думите му я смутиха.
— Може би болестта ме прави нервна и неспокойна — опита се да обясни Шали държането си. — Цялата тази несигурност ми се отразява… Тук съм като затворничка. Дори не мога да си поговоря с някого. Не мога нещо да върша, тъй като не знам тук кое как се прави! Налага се да избягвам сина си, за да не го измъчвам! Как мога да се приспособя или да науча нещо, когато ти не ми даваш възможност? Толкова се страхуваш, че ще обидя твоите хора с езика на белите, че ме държиш тук сама безкрайни часове, сякаш съм пленница. Ще полудея, ако не изляза от тази шатра и не намеря нещо, с което за запълвам времето си и да изразходвам енергията си!
— Само това ли е причина за неспокойството ти? — запита той, подозирайки, че настроението й се дължи и на нещо друго.
— Не знам — упорито отвърна тя. — Чувствам, че тази шатра ме притиска от всички страни и не ми остава въздух да дишам. Чудя се какво да измисля, за да се разсея. Ръцете ме сърбят за работа. Колко още трябва да стоя тук и напразно да се мъча да си спомня миналото си?
