Тя се изкикоти доволна.
— Добре беше, нали? Благодаря ти, Сив орел. Тази вечер ти направи сина ни много щастлив.
— Сърцето ми пее от любов и гордост. Имали сме много такива луни. Скоро към тях ще прибавим още. Спи, Мъничката ми.
Той постла една бизонска кожа близо до нейната и легна. Въздъхна доволен и затвори очи. Имаше само един начин вечерта да завърши още по-хубаво, но все още беше невъзможно.
— Лека нощ, Уанмди Хота — прошепна меко тя.
— Лека нощ, Тревисти очи — отвърна й весело вождът.
Нещо я гъделичкаше по носа. Отмахна го няколко пъти. Когато отвори очи, за да поздрави новия ден, тя откри източника на играта. Сивия орел се беше подпрял на лакът и я гъделичкаше с едно перце. Той се засмя, очите им се срещнаха и не можеха да се разделят.
— Трябва да отвориш очи, Малка моя. Баща ти е дошъл и иска да те види — каза той колкото се може по-спокойно.
— Баща ми ли? Искаш да кажеш Черния облак? — запита тя напрегнато. — Какво да му кажа?
Сивият орел се усмихна.
— Той знае, че си била ранена. Баща ти ще говори, а аз ще превеждам думите му. Не се тревожи, ще бъда до теб.
— Трябва първо да се оправя — отвърна тя, търсейки начин да забави срещата.
— Всичко е готово. Ще те чакам отвън — предложи той, преди тя да го помоли.
След половин час отидоха във вигвама на Бягащия вълк, за да хапнат и поговорят с вожда Черен облак. Сивия орел хвана ръката на Шали и я стисна с любов. Усмихна й се окуражаващо. Тя също му се усмихна и притисна успокояващата я ръка. Влязоха в шатрата.
Черния облак се втурна и я прегърна. Тя се усмихна и произнесе името му Мапия Сапа, както Сивия орел я беше научил. Щом спря бързият поток от думи, Сивия орел й ги преведе: бяха израз на любов, загриженост и извинение за това, че не е дошъл по-рано.
Шали се усмихна и помоли съпруга си да му каже, че го разбира. Седна при мъжете до Сивия орел, а Лия поднесе храната. Шали ядеше бавно, а мъжете говореха. Отвреме-навреме младият вожд й превеждаше разговора им, а на тях предаваше думите й. Изведнъж бащите избухнаха в сърдечен смях. Шали с любопитство запита какво толкова смешно има.
Мъжът й отговори с палава усмивка:
— Бягащия вълк каза на баща ти, че ние се държим като младоженци и че очите му почти не ни виждат. Той твърди, че прекарваме ден и нощ в моята типи. — Преводът не беше буквален, тъй като шегата беше по-солена и той се страхуваше да не я обиди. Все пак Шали не си спомняше какво се случи след сватбата им в лагера Черната стъпка. Тя не подозираше, че два дни, след като се събраха, един заслепен скаут полуиндианец я беше отвлякъл и Сивия орел не я видя в продължение на много месеци? Но когато я откриха, двамата не излязоха с дни от неговата типи! Поучугу им открадна много щастливи луни. Сивия орел пропъди неприятните спомени за бившия си съперник.
Шали се бе изчервила от думите на свекъра си и бе свела ресници, скривайки не само срамежливостта си, но и другите мисли, които я споходиха.
— Слънцето така озарява лицето ти, Тревисти очи, че те ще си помислят, че наистина правим така — подразни я Сивия орел.
Тя се усмихна на шегата му. Всеки остроумен отговор, който можеше да измисли, щеше да прозвучи двусмислено, затова замълча.
Втренченият изпитателен поглед на Лия ги следеше през цялото време. Шали пък незабелязано наблюдаваше как се държат Сивия орел и момичето. По време на разговорите и после, когато се преместиха на слънце, Шали беше разбрала две неща: ако проявяваше някакъв интерес към Лия, съпругът й напълно го прикриваше и още, че Лия определено бе увлечена по неотразимия млад вожд!
Сутринта се стори на Шали дълга и изтощителна. Щом се върнаха във вигвама си да отдъхнат, тя заспа дълбоко. Вечерта имаше празненство, на което хората за пръв път видяха принцеса Шали след нещастието. Отнасяха се към нея с голямо уважение и обич.
На смрачаване тя толкова се беше отпуснала от топлия прием на хората, че разреши на Сивия орел да танцува с нея. Свиреха барабани и различни свирки от орлови кости. Много двойки кръжаха около големия огън в стъпки, които не й беше трудно да научи. Засмяна, Шали следваше указанията на съпруга си и скоро танцуваше грациозно като него. Когато музиката внезапно спря, двамата седнаха един до друг на бизонската кожа.
— Ако не знаех, че облак е засенчил съзнанието ти, Шали, не бих казал, че си забравила Танца на влюбените.
— Танцът на влюбените ли? — запита тя учудено.
— Преди малко ти танцува с мен, за да обявиш пред хората, че аз съм твоят избраник — поясни той весело.
— Тъй като си ми съпруг, това едва ли би изненадало някого — дръзко отвърна тя, усмихвайки му се.
— Те нямаше да се учудят, ако беше отказала да танцуваш с мен или беше избрала друг — безгрижно измърмори той.
— А ако ти беше избрал друга жена? — продължи тя закачките.
— Под погледите на вождовете Бягащ вълк и Черен облак? — възкликна той с престорен ужас.
Тя сложи ръка на устата си, за да потисне кикота си.
— Трудно щеше да им го обясниш. Това би принудило баща ми да те отстрани като човек, който не се грижи за дъщеря му.
— Той знае, че очите на Орела се спират само върху Птицата на неговото сърце.
— Звучи чудесно — Птицата на Орловото сърце.
— Искаш ли да напуснеш гнездото ми и да се върнеш при баща си?
Шали се поколеба, но после каза:
— Не.
Той впи пламналия си поглед в нея. Тя бързо добави:
— Освен ако острите нокти на орела не наранят малката му птичка.
Той я погали нежно.
— Изпитала ли си ноктите ми, Малка птичко на сърцето ми?
— Не — отвърна честно тя, без да сваля очи от него.
— Не ме гледай така, Тревисти очи, или ще забравя, че и други ни гледат. Ще целуна устните ти, а после ще трябва да слушам смеха на воините ми заради слабостта си.
— Може би те няма да се смеят, ако аз целуна твоите — смело намекна тя.
— Ако ти храбро ме целунеш, те ще се смеят още повече. Защото преди твоите устни да се отлепят от моите, ще те сграбча и бързо ще те отнеса в нашата шатра.
— Чувствам, че не след дълго ще опозная слабостта ти…
— Когато го направиш, отново ще ми станеш съпруга.
— Аз вече съм твоя съпруга — отби удара тя, чудейки се защо ли водят този интимен разговор пред хора.
— Само на думи, Тревисти очи. Освен ако не ме изкушиш до степен да не мога да се въздържа. Предупреждавам те за това.
— Предупредена съм, съпруже — засмя се Шали.
По-късно той я отведе до вигвама.
— Воините се събират, за да се съвещават на Свещеното място. Спи, защото аз ще се върна чак когато Уи се готви да покаже лицето си — съобщи Сивия орел с нежелание.
Странно, но Шали не почувства очакваното облекчение, че ще остане сама. Когато се държеше като този ден, той беше много привлекателен. Усмихна се и му позволи да я целуне за лека нощ. Влизайки в шатрата, тя се чувстваше весела и лека, сякаш беше обикновено момиче, ухажвано от принц.
Вождът Черния облак си тръгна рано на другия ден, тъй като не разполагаше с много време. Малко след
