както преди. Когато Сините куртки са я удариш по главата и са я бутнали в студената вода, пушката се стоварила върху мястото, където са думите на Оглала. Ударът ги извадил от главата й. Отново трябва да я научим да говори Оглала. Ти си умен и съобразителен. Ще ми помогнеш да научим майка ти на нашия език.
Сияйната стрела беше много малък, за да разбере такова странно положение.
— Мама не чува ли думите ни? Не може ли да говори на нашия език? Как така, татко?
— Забравил ли си приказката, която съм ти разказвал много пъти за Шали? Когато била на две зими, белите я откраднали от лагера на татко й Черен облак и я отнесли някъде. Когато Великият дух изви кал стъпките й отново в земята на нейния народ, тя била забравила думите, които знаела като дете. Говорила на езика на белите. Често сънуваш, а щом се събудиш, забравяш съня. Същото е и с майка ти — животът й с нас е като сън. От удара главата я боли. Когато се събудила много луни след като паднала в реката, животът й станал като сън и тя не може да си спомни думите, които съм я научил. Трябва да й помогнем да ги научи отново. Нали ще бъдеш смел и умен? Ще помогнеш ли да я научим? Един ден Великият дух ще вдигне мъглата от главата й и тя всичко ще си спомни.
Детето успя да схване по-голямата част от думите на баща си. Но за щастие едно не му дойде наум — че майка му не познава никого от тях! То не би разбрало такова невероятно нещо.
— Ще играем на една игра, Сияйна стрела. Това е съревнование. Ще видим от кого Шали ще научи повече думи — предложи баща му.
Детето се засмя, играта му хареса.
— Аз ще спечеля, тате. Сияйната стрела ще я научи на повече думи на Оглала — похвали се то.
Щом Сивия орел преведе думите на детето, Шали се усмихна и отново го прегърна.
— Ваете чедаке, микенкше — измърмори тя.
— Лъжеш, тате — закачи го весело то, когато майка му му каза, че го обича и че е нейно дете.
Когато преведоха това, всички се засмяха. Може би положението не е чак толкова тревожно… Омекналият поглед на Шали срещна пламтящите очи на Сивия орел. Там прочете благодарност и успокоение. Той се усмихна и кимна:
— Не забравяй, Мъничка моя, тук те обичат и имат нужда от теб — прошепна в ухото й той.
Тя се засмя и плъзна ръка около кръста на Сивия орел, когато той пое детето от ръцете й. В началото Сияйната стрела се възпротиви на последвалите му думи, с които го помоли да остане при Малкото цвете и Говорещата скала още няколко дни, докато Шали укрепне. Но тъй като беше послушно дете, той се вслуша в доводите на баща си. Детинският му ум уловил слабостта и объркването на майка му. Щом се разбраха, Сивия орел поведе Шали към тяхната шатра и там срещнаха една бяла жена.
Шали и Лия се взряха една в друга.
— Не мога да повярвам! Смятах, че си умряла! Как те намериха? — извика Лия. Учудването й прикри омразата и разочарованието й.
Объркана и смутена, Шали запита:
— Коя си ти?
Лия ококори очи от удивление, тъй като погледът на Шали издаваше пълно неведение. Лия премести очи към настръхналото лице на Сивия орел.
— Какво й е станало? — запита тя с тон, сякаш имаше право на обяснение.
Сивия орел бутна настрана нахалната робиня и повлече Шали към шатрата.
През рамо Шали стрелна побледнялото лице на бялото момиче.
— Коя е тя, Сив орел? Защо си толкова груб с нея?
— Тя е бяла робиня. Няма право да ми задава въпроси — озъби се той с неудържим гняв, спомняйки си дръзките опити на Лия да го съблазни, да го опозори и унизи в най-тежкия за него момент. Как се осмеляваше тя да се обръща към любимата му и да й крещи! Как беше дръзнала да се отнася тъй нагло с него!
— Бяла робиня? Искаш да кажеш, че е пленница тук? — настоя Шали.
— Тя принадлежи на баща ми. Помага му. Баща ми е стар и няма съпруга — обясни той.
— Значи е… жена на баща ти?
— Хия! — ядосано избухна Сивия орел, преди да овладее гнева си. — Бягащия вълк никога не би се омърсил да докосне бяла робиня! Нито един боец от Оглала не би паднал толкова ниско!
Смаяна от яростта и обидните думи, тя заяви:
— Но аз също съм бяла! Да не би да си се омърсил и честта та да е накърнена задето си с мен? — Нейният темперамент запламтя с не по-малка сила. — Така ли гледаш на мен? Така ли се чувстваш? Защо се ожени за мен, след като в сърцето ти има такова презрение?
Разбирайки грешката си, той бързо отвърна:
— Ти си полуиндианка! Ти си дъщеря на Черния облак.
Тя престана да му възразява, размишлявайки върху противоречието в думите му — по-рано и сега.
— Защо беше толкова неприятно изненадана, че ме вижда жива? Приятелка ли ми е била? По едно и също време ли сте ни хванали?
— Лия твоя приятелка? Каква лудост! Лия беше пленена миналото лято от Бялата стрела и беше дадена на баща ми като робиня, която да се грижи за него. Никога не е била твоя кода! Тя е само една робиня.
— Но защо ти се държа така с нея? Как може да си толкова груб към една беззащитна пленничка? Защо я мразиш толкова много? Не те разбирам. Изглеждаше смутена, може би е загрижена за мен. Защо не й отговори или не ме остави аз да говоря с нея?
— Тя не се е загрижила за теб. Разстроена е, защото си се върнала при мен! — презрително изрече той, споменавайки нещо, което не искаше да й казва.
— Защо се чувства засегната, че съм оживяла? И двете сме бели.
— Лия е особена. Повярвай ми, Шали, тя не е твоя кода.
Начинът, по който я гледаше и говореше, събуди подозрения в ума й. Защо тази Лия ще е нещастна от завръщането й? Защо мъжът й беше толкова гневен и нападателен?
— Има ли нещо между теб и Лия? — безпомощно запита тя. — Затова ли е разстроена от завръщането ми?
Той поклати глава.
— Лия и Сивия орел? По-скоро бих умрял, отколкото да я приема в леглото си на твоето място! Не ми говори повече за нея.
Но Алиша Уилямс си спомняше много добре разказите за мъжете и за плътските им нужди, за това как вдовците задиряха леките жени скоро след смъртта на съпругите си, както и за мъжете, чиито жени бяха бременни. Дали му беше неудобно да признае, че Лия е играла същата роля за него? Може би се страхуваше да не би Лия да й разкаже за това? Тя изгледа сърдитото му лице.
— Искаш да кажеш, че Лия никога не те е докосвала? — запита тя меко.
За миг сянка от смущение мина през очите му, преди да отговори твърдо:
— Никога не съм се любил с нея. Как ти хрумна такова нещо?
Той говореше толкова честно и страстно, че тя не можа да не му повярва. Може би само се е изкушавал да я вземе и това бе причина за виновния му вид.
— Не вярваш ли на Сивия орел? — запита той.
— Да, Сив орел, вярвам ти. Но все пак нещо е имало между вас — налучка тя смело.
— Не съм спал с друга жена, освен с теб, Шали, нито веднъж, след като очите ми те зърнаха за първи път. Лия се грижеше за сина ни, докато ти беше загубена за мен, събираше дърва и ми готвеше. Тя ни прислужваше като робиня, но не ми е била жена.
— Не я ли намираш хубава и привлекателна? — дразнещо го подкачи тя.
— Тя прилича на теб, това е всичко — без да иска призна той. Очите й се разшириха от откритието.
— Ти си я желал, но не си я докосвал, така ли?
— Не желая и нямам нужда от друга жена, освен от теб — закле й се той.
— Но Лия те желае, нали? Мислела си е, че може да те спечели, ако не ви преча, а? Не е ли вярно?
Уловен в капана, той призна:
