Той се засмя.
— Ако нещо трябва да изгори, жено, по-добре да е месото.
— Ти си невъзможен! — игриво го закачи тя и се засмя.
— След като ти си в живота ми, всичко е възможно — отбеляза той и така привлече отново мекия й поглед към черните си очи.
— Вярно е, храбри ми съпруже — веднага се съгласи тя.
— Трябва да говоря с Бягащия вълк. Ще се върна скоро — обеща той и се запъти да поздрави вожда, седнал недалеч.
— Виждам, че добре се справяш без моя помощ — чу Шали един груб глас и една ръка й подаде меха с водата.
Шали вдигна поглед, любопитна да разбере враждебността на Лия при новите обстоятелства. Но, естествено, на Лия не й беше известно, че тя е разбрала истината за нея! Наглата вещица сигурно знаеше за интимните отношения между нея и съпруга й, нищо чудно, че съмнения и чувство за поражение я измъчваха! Тя ококори очи, виждайки, че Лия държи ръката на сина й, а той се смее.
Лия най-безочливо я упрекна.
— Не е задължение на мъжа да върши женската работа, Шали. След като сама не се сещаш за това, аз ти го напомням. За да не му се смеят другите момчета, аз донесох водата заради него. За всички ще бъде по-добре, ако не отказваш помощта ми. Би могла да потиснеш злобата и ревността си, докато се преместим.
— Как смееш да ми държиш такъв груб и невъздържан тон, Лия! — я сряза раздразнена Шали. — Ти се самозабравяш! — предупреди я и поклати глава, докато думите на Лия кънтяха в съзнанието й. Пребледня.
Реакцията й не убягна от окото на Лия.
— Още ли те боли главата? — веднага я запита, страданието на Шали й доставяше садистично удоволствие.
— Не се безпокой за моите проблеми. Мисля, че си имаш достатъчно работа, за да те натоварвам със своята — сряза я Шали.
— О, имам предостатъчно сили — нагло й отвърна Лия. — Мога да измисля и по-добри начини да използвам времето и енергията си — добави тя, а похотливият й поглед се насочи към мъжествената осанка на Сивия орел.
Ярост разтърси тялото на Шали.
— Махни развратните си очи и от моя съпруг — студено й заяви тя.
— Мой, мой — присмя се раздразнително Лия. — Днес не сме ли много докачливи? Щом си толкова уверена че е твой, защо се разтревожи тъй? Той е много красив и силен мъж Нищо няма да му стане от един поглед, нали? — подметна й тя. — Още ли се сърдиш за отношенията ни по време на изчезването ти?
— Ако един поглед е в състояние да задоволи курвенската ти душа и тяло, ще го разреша — каза Шали възмутена. — Той е мой, Лия, мой…
— За колко време, Шали? Не мога да разбера самоувереността ти — присмя се Лия смело. — Един мъж може да потърпи, когато го отхвърлят. Но скоро ще се умори от безплодните си усилия. Освен това той знае какво мога да му предложа, естествено, от опит.
Шали й се изсмя.
— Бих била глупачка да отхвърля такъв мъжествен и красив съпруг, Лия, а аз не съм загубена — тихичко измърмори тя.
Лия ококори очи и издаде слисването и злобата си.
— Искаш да кажеш, че спиш с него ли? — грубо изрече тя, сякаш имаше някакво право да знае за интимните им отношения!
— Моят живот не влиза в работата на една бяла робиня, Лия. Но подобна наивност е смешна за жена като теб — отвърна й тя.
— Какво искаш да кажеш? — запита стреснато Лия, подозирайки, че жената с невинните очи е открила хитростите й.
Шали се разсмя подигравателно.
— Макар и да не си гримирала лицето си и дрехата ти да не е яркочервена, Лия, една уличница се познава по много неща. — Пребледня още повече, но искаше да накаже това зло момиче заради безсрамните й опити да примами нейния любим.
— Как смееш да ме наричаш така — възкликна Лия, като внимаваше да не повиши глас. Искаше й се да удари красивата жена пред себе си.
— Определението курва ти подхожда както собствената ти кожа — спокойно й каза Шали и съсредоточи вниманието си към вечерята, която готвеше.
— Ти спиш с един дивак, а мен ме наричаш курва, така ли? — избухна Лия.
— Аз спя с моя съпруг, Лия. Той не е дивак. Бих казала, че той ще сметне тази обида за заслужаваща наказание — с копринен тон й каза Шали.
— Кажи му тогава, ако смееш. Като се има предвид какво се случи между мен и твоя съпруг, той ще си помисли, че си полудяла от удара в главата — кисело й отвърна Лия.
— Пълната липса на чувство за чест у теб не ти дава право да го очерняш, Лия. Той никога не е спал с теб, това и двете го знаем.
— Няма нужда една жена да спи с мъж, за да му достави удоволствие, глупавото ми момиче — подхвърли Лия.
Разбирайки, че е най-добре да запази за себе си онова, което знаеше за неприличното държане на Лия, Шали продължи по друг начин:
— Иясни, Уиткоуин! Ако още веднъж си отвориш устата, безсрамнице, ще разкрия налудничавите ти твърдения на Уанмди Хота, пък тогава да видим какво ще каже той.
В разгорещения момент нито една от двете не обърна внимание, че Шали изрече думи на Оглала, които не би могла да знае след раняването си.
— Върви си, Лия.
Лия зяпна индианската принцеса, завъртя се и си тръгна. Шали шумно въздъхна, освобождавайки се от напрежението си. Когато Сивия орел се върна при нея, той я запита за сцената, на която отдалеч бе станал свидетел.
— Лия ме упрекна, че съм оставила сина ни да върши женска работа. Аз й напомних, че съм индианка, а тя е бяла. Както винаги беше прав, Уанмди Хота, не е възможно да си кода с бяла робиня. Ако аз се държа като бяла, тя губи уважение и страх от мен.
— Обиди ли те? — запита той.
— Не се тревожи, мой прекрасни съпруже, Лия повече няма да ме безпокои — заяви тя напълно уверено.
— Ще я накажа — разсърди се той. Но Лия едва ли би посмяла да разкрие на жена му как го съблазняваше! Ако го е направила, какво ли си е помислила и изпитала Шали? Обзе го паника, тъй като доверието помежду им беше все още младо и крехко. Не беше време да се поемат такива опасни за щастието и гордостта му рискове, затова той дълбоко се възмути.
— Не, Уанмди Хота — меко му възрази тя. — Едно наказание би привлякло вниманието към неприятностите ни с Лия. Ако отвръщаме на злото и слабостта със зло, това само би хвърлило сянка върху нас. Остави ме аз да се справя с нея, когато му дойде времето и както сметна за добре. Моля те — настоя мило тя.
Той я погледна замислен. Умните думи му напомниха за предишната Шали. Това усещане го стопли и успокои.
— Както кажеш, жено. Но аз няма да позволя тя да те срами и да те обижда.
Тя се усмихна.
— Лия не застрашава щастието ни, сигурна съм. Ку-уа, уа унийн тинкте — покани ги тя да опитат вкусната вечеря.
Двамата със Сияйната стрела седнаха в очакване да им сервират.
— Ти учиш много бързо, Шали. Сърцето ми се изпълва с любов и гордост.
