Много по-късно те лежаха един до друг върху бизонската кожа под луната и примигващите звезди. Шали въздъхна доволна и се сгуши в ръцете му. Той прошепна в ухото й:
— Лежи спокойно, жено, или иначе ще забравя, че шатрата вече не ни скрива.
Тя се засмя и измърмори:
— Де да беше така.
Той я притисна и целуна по челото.
— Истимна, Шали, тази луна много те умори.
— Не чак толкова… само ако шатрата беше разпъната — предизвикателно му отвърна тя.
Сетивата му пламнаха от поканата в гласа й.
— Бихме могли да се разходим из гората през новото слънце — предложи той.
Тя го прегърна силно.
— Май че трябва — съгласи се тя, идеята й хареса и тя ясно си представи предишния ден в гората. После вдигна глава, за да нагледа малкото момченце, което спеше дълбоко до Сивия орел.
— Колко много прилича на теб! Не мога да повярвам, че сме създали такова съвършено дете.
Той се усмихна.
— Щом като лисицата и видрата играят в ума му, не си мисли, че е толкова съвършен — намекна той палаво.
— Няма значение какво прави, все пак е съвършен, също като баща си.
— Аз не съм идеален, Шали — предпазливо я поправи той.
Тя го целуна и каза:
— Съвършен си.
— Очите ти са замъглени от любов, Тревисти очи. Само Уакантанка е съвършен.
— Тогава ще се моля очите и умът ми винаги да са така заслепени. Обичам те — нежно му прошепна, получавайки незабавна реакция на думите си.
— Дали ушите му ще чуят онова, което желае сърцето ми? — запита той.
— Обичам те — повтори му тя.
Ръцете му обхванаха лицето й и той я целуна.
— Ваете чедаке, Пи-Зи Иста — шепнеше между целувките. Скоро той прекъсна това мъчение.
— Утре — обеща той.
— Утре, любов моя. — Прие тя с готовност обещанието.
Докато Шали си вършеше работата, Сияйната стрела играеше с още няколко палави момчета. Тя ги гледа известно време, доволна от него. Стресна се за миг, после се облегна на своя силен съпруг, когато той се приближи изотзад и си открадна целувка по врата й.
— Скоро всички ще отидат да си легнат — закачливо й напомни той.
Тя се обърна към него, обви ръце около тънкия му кръст. Усмихна се и отвърна на неизречения въпрос.
— Не съм забравила.
Изразът й не показваше никаква тревога.
По-късно Сивия орел хвана Шали за ръка и чувствено я запита:
— Ще се поразходим ли, мъничка моя?
Тя потрепери от очакване. Сивия орел махна на Блестящата светлина, за да й съобщи, че напускат лагера за известно време.
Блестящата светлина се развълнува приятно, тя се бе съгласила да гледа сина им, докато разстоянието между двамата й приятели непрекъснато се скъсяваше.
Известно време се разхождаха ръка за ръка в спокойната тишина. Тъй като не искаше да бързат в този прекрасен момент, той спря и седна на една скала. Преди да я вземе на скута си, тя се отпусна на тревата между разтворените му крака. Облегна ръце върху мускулестото му бедро и опря брадичка върху него. Чувстваше се толкова естествено с него! Той я погали по косата, забелязвайки, че тя нито се колебае, нито проявява каквато и да е стеснителност. Той започна да разплита плитките й, тя вдигна поглед и запита:
— Какво правиш?
Той се засмя и отбеляза небрежно:
— Косата ти блести като Уи и е нежна като новородено еленче. Ръцете ми искат да си поиграят с нея. — Той разстла светлите й къдрици върху раменете, възхищавайки се на копринената им мекота. Наведе се и я целуна. Ръцете й обвиха шията му и го задържаха за още една целувка. Щом устните му се отделиха от нейните, той легна на тревата до нея и я загледа. Шали веднага се обърна по гръб, а помежду им останаха само няколко сантиметра. Той сгъна лакът и сложи длан върху главата й. Но тя се облегна направо на силното му рамо, за да скъси разстоянието още повече.
Той се засмя. Ръката му разроши косата й, наведе глава и я целуна. Бавно спусна пръсти по овала на лицето й. Когато се отдръпна назад, за да се порадва на гледката пред себе си, Шали прокара пръст по устните му. После продължи по брадичката, надолу по врата и спря на гърдите му. Тя разсеяно се зачуди откъде знае за двата белега, които бяха от Танца на Слънцето. Гордост и уважение се промъкнаха в погледа й при това доказателство за куража и смелостта му. А Сивия орел си мислеше, че тя просто се радва на силното му и красиво тяло.
Целуна я лекичко по очите и по носа. Тя се разсмя от гъделичкането. Докато ръката й се движеше по мускулестото му тяло, тя отново се увери, че той е не само красив, но и необикновено силен. Кожата му беше хладна. Изпепеляващият му поглед се впи в нея.
— Ти си най-красивият мъж — промърмори тя.
Той се засмя.
— Думата красив не се ли отнася за жени? — присмя й се той дяволито.
Стана й весело.
— Употребява се за всичко, което е неповторимо. Ти си като произведение на изкуството, любов моя.
Пред следващите няколко минути тя весело се опитваше да поясни думите си и значението им. Той обобщи заключението си така:
— Значи ти се струвам привлекателен и вълнуващ?
— Да, да, да — пламенно му отвърна тя, целувайки го след всяка дума.
— Доволна ли си от мен? — запита той без нужда, само за закачка.
— Разбира се, любов моя. Повече отколкото съм си мечтала дори — добави тя.
Без да я попита, той я вдигна да седне и развърза роклята й, а после я изхлузи през главата й. Погледът му се премести на гърдите й, после тя отново легна, вдигна ръце нагоре, за да не му пречи нищо, докато я гледа. Усмихна му се предизвикателно, давайки му възможност да се полюбува на тялото й. Беше само по панталон.
Той се върна в предишното положение, изгарящият му поглед бавно се разходи по чувствената й фигура от кестенявата коса до голите крака. Очите му като че ли я галеха, всяко място, където се спираха се затопляше и изтръпваше.
— Това също ли ти харесва? — намекна той, леко захапвайки долната й устна.
Тя се засмя.
— Това също ли ти харесва? — повтори въпроса си той, влажният му език опитваше топлината на гърдите й.
Този път тя изстена тихо и промърмори отпуснато:
— Ша…
След малко той пак попита:
— Това също ли ти харесва? — Беше свалил панталона й и изследваше венериния й хълм.
Коремните й мускули се напрегнаха, после се отпуснаха. Огнени стрели заизскачаха от очите й.
— Ша — съгласи се тя, дишането й стана бързо и учестено.
— А това? — по-нататък проверяваше той, галейки я с изключително умение.
Докато устните му пиеха сладостния нектар на гърдите й, а ръцете му изкусно изследваха най-
