да го приласкае, преди той да овладее обърканите си чувства или пък да си спомни, че я презира! Сигурно гордостта и мъжествеността му изгаряха от пожар, който помрачаваше съзнанието му!
Лия беше права в едно: изострените му сетива бяха замъглени от яростната битка, измъчваща ума му и силния копнеж, който смазваше възбуденото му тяло. Очевидно Шали нито го искаше, нито пък имаше нужда от него. Даже не я беше грижа дали той ще вземе друга жена! Обзе го необичайна злоба, искаше му се да я нарани така, както тя правеше с него. Дали да не покаже нарочно интерес към друга жена, за да събуди ревността й? Как би могъл да стигне до нея? Как да разруши стената, която тя бе издигнала помежду им?
Лия безшумно прекоси разстоянието. Втренчена в прекрасния гол мъж до водата, тя не забеляза Шали, която се приближи между дърветата и спря на няколко крачки зад съпруга си. Принцесата сама не разбра как се отпусна на колене, за да скрие присъствието си зад храстите. Сега щеше да узнае веднъж завинаги какви чувства изпитваха един към друг дръзката бяла жена и съпругът й.
Тя затаи дъх, когато Лия тихо излезе напред. Вървеше към Сивия орел, гола и безсрамна! Той сигурно ще побеснее и ще я накаже. Но нещата се развиха другояче.
Вдигнал лице към небето, Сивия орел забеляза с крайчеца на очите си появата на Лия. Целият настръхна и рязко пое въздух, а главата му се отпусна надолу, за да посрещне онзи, който така грубо бе нахлул в интимната му самота и божа. Топлата, приканваща ръка на Лия обгърна измъченото му мъжество. Започна да го гали сладко и утешително. Изненадан в момент на слабост и вътрешна борба, Сивия орел не се отдръпна, а тялото му жадно отвърна на ласката. Шали ли му я бе изпратила? Тя ли искаше да изправи това момиче между тях? Дали да не даде на жена си болезнен урок? Колко му се искаше тя да беше с него!
— Да не си полудяла! — дрезгаво каза той, а тялото му отказваше да се отдръпне от галещите ръце. Беше толкова объркан, че без да иска се обърна към Лия на английски!
Момичето се направи, че не е забелязало. Зашепна морно:
— Умирам за теб, Сив орел. Ти също изгаряш, позволи ми да утоля страстта ти. Шали не я е грижа за теб. Тя иска аз да заема мястото й. Каза ми да успокоя горещата ти кръв вместо нея.
— Не! Какво би казал някой, ако види тази срамна сцена! — отблъсна я той. — Веднъж ти сложи алчните си ръце върху мен и ме изкуши да извърша нещо лошо от слабост. Желая само Шали. Махай се от очите ми, бяла курво — изръмжа той.
Лия обаче бе решена да успее.
— Шали облекчава ли болките ти? Не! Ти преливаш от сокове. Ще ти доставя наслада, каквато не познаваш от нея. Тя те отхвърля, а аз умирам за тебе. Желая те, чуваш ли! Дори и ти да не ме харесваш, виж как тялото ти ме иска. Шали те примамва, а после жестоко те отхвърля. Тя предпочита аз да стана твоя робиня и да задоволявам страстта ти. Тя не може да понася да я докосваш, толкова е студена. Прегърни ме, Сив орел! — Лия похотливо погали твърдите му бедра, после силния му гръб и бронзовите гърди.
Сивия орел се опита да се овладее. Затвори очи и преглътна, после каза:
— Не, Лия, това е лошо и не бива да става. Аз искам само Шали. Семето ми принадлежи на нейното тяло, а не на теб, една бяла робиня, която ме е издебнала, когато съм слаб телом и духом. Върви си! — Ала плътта му инстинктивно откликна на дивото и прекрасно усещане от допира й, което съпругата му отказваше.
— Не мога, Сив орел. Тя не желае твоето семе, а аз го искам! Не измъчвам мъжеството ти. Мога да предизвикам наслада и облекчение у теб. Можеш ли да отречеш, че ти е хубаво? Можеш ли честно да ми кажеш да спра? Тогава кой ще облекчава нуждите ти? Шали? Тя те мрази, никога няма да ти позволи да влезеш в бялото й тяло! А с мен можеш да правиш всичко, каквото пожелаеш. Трябва да те имам, дори и да е само веднъж! Моля те, люби ме. Ако трябва да ме накажеш за това, направи го след това, но нека първо да ти доставя удоволствие. — Тя се наведе напред, за да целуне бронзовите му гърди.
— Ти си лоша, Лия. Шали е моя жена. Тя отново ще се научи да ме обича и да ми вярва Върви си, преди да съм те наказал — предупреди я той.
Докато говореше, Лия продължаваше да омайва сетивата му.
— Не ме е грижа дали ще ме накажеш. Но първо сложи край на тая мъка, която ме разяжда всеки ден. На теб никой не може да ти устои, Уанмди Хота. Няма друг мъж като теб. Бих дала всичко, за да легна с теб. На никого няма да кажа за нас. Докато чакаш Шали да те обикне, ти имаш нужда от жена, за да задоволява огнените ти страсти. Защо да страдаш толкова жестоко? Защо съпругата ти отхвърля и теб, и прекрасния ти жребец? Тя е глупава и егоистка, Уанмди Хота. Ще те любя тъй, както тя никога не е правила — обеща Лия.
Сивия орел я бутна назад.
— Не, Лия!
— Да, Уанмди Хота — съблазнително прошепна тя, улови члена му и започна да движи ръката си тъй, все едно го любеше. — Ако искаш, мисли си, че съм Шали. Представяй си, че аз съм твоята Шали и че това е тялото й, което те желае, когато влизаш в мен. Тя каза, че мога да те имам.
Сивия орел се взря в нея, а после сведе очи към чувствената гледка на мъжеството си, което тя галеше. Дали да не й позволи да уталожи болките му? Дали ще е в състояние да си представи, че тя е Шали? Защо при цялото му презрение към Лия му беше тъй хубаво? Защо предателското му мъжество умоляваше да получи успокоение дори с една долна робиня? А може би Шали му я е пратила? Толкова ли беше слаб, та да не може да се справи с тялото си?
Той я удари и се изплю.
— Дебнеш ме както хитрата лисица зайчето. Безсрамно ми предлагаш нещо, за което знаеш, че тялото ми ще одобри. Да, Лия, мъжеството ми се радва на подобно диво удоволствие. Но аз няма да ти позволя да вземеш онова, което принадлежи само на Шали. Обичам я и желая да се любя само с нея. Върви си! — твърдо й заповяда той.
Най-накрая Лия разбра, че той говори сериозно!
— Ти отказваш насладата, която така щедро ти предлагам? А ако Шали никога не ти разреши да я докоснеш? Тя каза, че е съгласна ние да се любим!
— Аз отново ще спечеля любовта и желанието й. Тя е ранена и се страхува. Скоро вече няма да се чувства така. Беше ядосана, но никога не е предлагала да я замениш.
— Какво ще стори тя, ако усети, че сме любовници? — намекна тя.
— Ние не сме любовници! И никога няма да бъдем! Никога не съм търсил близостта ти! Никога не съм те поглеждал с желание! Ти въобще не си й съперница! Няма такава жена! Върни се в лагера и никога не ме приближавай!
— Колко си горд и упорит, Уанмди Хота! Аз пък съм търпелива. Ще дойде ден, когато тялото ти ще те принуди да приемеш предложението ми! Колко дълго още ще страда той така? — предизвика го тя и докосна отново члена му, който незабавно реагира.
Лия се разсмя безсрамно.
— Виждаш ли, Уанмди Хота. Ти може да не ме искаш, но той копнее за мен.
— Спри, Лия, или още сега ще те набия — заповяда й той.
Но тя упорито го галеше и хитро го предизвикваше.
— Наистина ли искаш да спра? Той светкавично я блъсна назад.
— Васичу витковин! Хия!
Наричайки я бяла курва, той грабна дрехите си и ги навлече. Хвърли поглед към нея и се присмя:
— Никога няма да заемеш мястото й! Няма да ме изкушиш да й изменя!
— А ако тя научи за връзката ни?
— Само да й кажеш една лъжа, ще те убия — изръмжа той.
— Лъжа ли? А по-рано, докато я нямаше?
— Обуздай езика си, преди да съм го откъснал! — Той се обърна и се отдалечи.
Когато той изчезна, Лия седна и се загледа право напред.
— Ще си платиш за това, дивак такъв! Само въпрос на време е докато дойдеш и ме помолиш да задоволя нуждите ти. Ще напълня ушите на Шали с толкова много лъжи, че тя никога няма да ти даде да я докоснеш! Все още те държа в ръцете си! — Слаб смях излезе от устните на Лия. — Шали е една глупачка. Наистина смята, че сме били приятелки. Чудя се как ли ще се чувстваш, безценна ми принцесо, ако знаеше
