момченцето и робинята са станали много близки. За него Лия беше като любеща майка, а не тя! За да избегне неприятна сцена при която несъмнено Сияйната стрела би застанал на страната на Лия, Шали замълча. Щеше да се разправи с нея по-късно!
След вечеря Шали предпазливо засегна тази болезнена тема с намръщения си съпруг — сърдит, задето тя отново бе отхвърлила опита му да я люби.
— Защо Лия се държи толкова приятелски с твоя… с нашия син?
Той я изгледа, после я накара да му обясни по-добре. Когато му разказа за сцената, на която бе станала свидетелка, той се изсмя подигравателно и запита:
— Защо да не е привързан към жената, която се грижи за него, докато страдахме от загубата ти? Дори и сега той търси от нея онова, което собствената му майка отказва да му даде. Той е дете — има нужда от любов и внимание. Ти би трябвало да помислиш повече за себе си, а не за Лия.
Възмутена, тя се задъха.
— Ти не си сигурен дали е по-добре да бъда повече време със сина си. Може би ти твърде много бдиш над нас. Явно Лия се стреми да привлече любовта му. Защо я защитаваш?
— Не я защитавам. Тя не представлява заплаха за теб. Омръзна ми да чувам името й от устата ти — озъби й се троснато той, явно че тази тема беше опасна.
— Тогава защо непрекъснато се навира тук? — упорито питаше тя, раздразнена от настроението му.
— Подобна завист и съмнения са под твоето достойнство, Шали. Забрави я.
— Как мога, когато тя преследва сина ми и мъжа ми? — настоя тя.
— Ако отделяше на сина си и съпруга си толкова време и мисли, колкото на нея, нямаше да има причини да се страхуваш от присъствието й — заяви той.
Тя лекомислено отвърна:
— Ти ме имаш изцяло, освен в едно отношение.
— Ти страниш от нас, държиш се като бяла робиня. Но ти си съпруга и майка, ти си индианка! — рязко отвърна той.
— Защо си толкова груб? Не се ли опитвам?
— Не, Шали, не се опитваш. Ти не искаш да бъдеш отново съпруга и майка. Ти студено ни отхвърляш. Не те разбирам.
— Не е вярно! — остро възрази тя.
— Тогава докажи, че си моя съпруга — предизвика я той, поглеждайки я в очите.
— Сексът доказва ли любовта, Сив орел? — прекъсна го тя с мъка.
— Фактът, че ме отхвърляш, доказва много неща, жено — отвърна й той.
— Но не доказва, че не те обичам или не те желая, а само, че ми трябва време, за да се пригодя към живота, който съм забравила.
Те се взираха един в друг и се бореха без думи.
— Как мога да стигна до теб, Шали?
— Стигнал си до мен, Сив орел. Само ми трябва още малко време, за да разбера какво е да бъдеш съпруга във всяко отношение. Цялото ми съществуване е ново и необикновено. След като се пробудих без спомени за цели пет години от живота ми, бях принудена да приема толкова нови неща. Ти очакваш, че ще чувствам и мисля както преди раняването ми. Но може би ще ми трябват години да се възстановя, а ти желаеш това да стане незабавно. Бих искала да можеше, но не е тъй просто. Защо не ме ухажваш, за да ме спечелиш отново? Защо толкова настояваш това да стане сега или никога?
Той се взираше в нея.
— Проявих търпение и обич. Запалих в сърцето и тялото ти огън, който ти веднага угасяваш. Мога да те запаля, но от един момент нататък този огън става опасен и унищожителен за мен. Копнея за теб, защото знам какво е да притежаваш всичко.
— Това искам да кажа, Сив орел. Твоето настояване ме плаши. Аз не помня страстта.
— Не, Шали, работата е там, че ти отказваш да научиш отново какво е страст.
Тя унило каза:
— И цяла нощ да говорим, ти няма да поискаш да ме разбереш. Съжалявам, Сив орел. Единственото, което засега мога да дам, е честната ми дума, че ще се постарая.
— По-лесно е да научиш нещо ново, отколкото да забравиш старото. Когато ледени ветрове непрекъснато връхлитат горящия огън, пламъците накрая умират — предупреди я той.
Тя възприе погрешно смисъла на думите му.
— Е, щом търпението и любовта ти са толкова слаби, така е най-добре — заключи тя, но в момента в който изрече думите, й се прииска да не ги беше казвала.
— Сигурно си права — ледено се съгласи той и отиде да си легне.
Следващия ден не предложи голямо успокоение или топлота на когото и да било. Шали започна да върши дребни неща с надеждата да отвлекат съзнанието й от разпрата между тях. Тъкмо се готвеше да отиде за вода с друга жени, тя забеляза Сивия орел и Лия Уинстън да излизат от гората — заедно! Замръзна от неприятна изненада, забелязвайки как Лия му се усмихва а той крачи самоуверено, все едно че живееше в мир с целия свят! И то в момент, когато между него и жена му се разгаряше истинска война! Шали се ядосваше все повече и повече.
Забелязала, че тя ги наблюдава, Лия демонстративно се засмя и заприказва, сякаш със Сивия орел си прекарваха прекрасно. Той въобще не й обръщаше внимание и не подозираше, че тя цели да дразни Шали. Лия благодари на късмета си, тъй като Шали нямаше как да знае, че Сивия орел просто я води при баща си! Неуверената принцеса явно си задаваше въпроса какво са правили сами в гората. Лия се зарадва, че беше оставила товара си с дърва, за да се отзове на гласа на Бягащия мъж, който я викаше и сега тя коварно използваше това невинно събитие в своя полза.
Шали едва сдържаше ревността и яда си, когато Лия мина покрай нея на връщане от вигвама, тръгнала да прибере дървата си. Робинята й се усмихна и предизвикателно й прошепна:
— Благодаря ти, Шали.
— За какво, Лия? — запита тя объркана.
— Затова че всеки път студено отблъскваш съпруга си, тъй че очите му вече търсят друга жена, която да задоволи желанията му и да възстанови мъжката му гордост. Той е такъв прекрасен мъж — въздъхна замечтано тя.
Шали пребледня и дълбоко пое дъх, за да не избухне.
— Ако искаш да хвърлиш сянка върху верността на съпруга ми, Лия, няма да се получи.
— Толкова ли си наивна, индианска принцесо? Той изпитва нужди, които принуждават тялото му да търси облекчение другаде, щом като собствената му съпруга студено отблъсква близостта му. Само ако знаеше от какво те лишава егоизмът ти… той е великолепен самец с най-красивото тяло на света. С какво те отблъсква? Защо го наказваш, като не му даваш онова, което му се полага? Изненадвам се, че досега не те е взел насила, след като го възбуждаш. Някоя нощ няма да успее повече да се сдържа и тогава ще те изнасили. Все пак ти си негова собственост.
— Как смееш да ми говориш така! — изрече ядно Шали.
— Страстта е като буен огън, Шали, и не винаги може да се контролира. Той изгаря от желания и трябва да намери друго място, където да се охлади.
— Но не и с теб! — опълчи се Шали.
— Много неща могат да се случат в гората, когато сте сами — лъстиво й намекна Лия и полюшна закръглените си бедра.
— Стой далеч от съпруга ми, злобна вещице!
— Защо? Та ти не го искаш. Ти непрекъснато уязвяваш гордостта и мъжествеността му. Той търси да се успокои другаде. Можеш ли да го обвиниш? — презрително изрече Лия.
— Махай се от мен, повлекана такава! — изкрещя Шали.
— Ти да не си мислиш, че си кой знае колко различна! Надявам се, че винаги ще му отказваш и така той ще бъде мой. Мога да му доставя такива наслади, каквито студеното ти тяло не може и да си представи.
