за народа им и за предстоящия лов. Сияйната стрела беше много интелигентен и преждевременно развит за четиригодишно дете. Без съмнение това се дължеше на дългите разговори с родителите и с дядо му. Щом Бягащия вълк свърши с отговорите, Сияйната стрела веднага го помоли да повтори вълнуващите истории за многобройните си подвизи. Какво значение, че детето ги знаеше всичките? То никога не се уморяваше да ги слуша отново и отново. Прославеният мъж преглътна и започна разказа си.
Когато стигна до третата случка, Лия се приближи, за да предложи на Сияйната стрела две парчета агуяпи, царевични питки, пълнени с ядки и сушени плодове. Усмихна се, докато ги подаваше на малкото дете, знаейки, че ще му харесат. Не предложи на Шали, тъй като наближаваше вечеря и тя със сигурност щеше да откаже. Принцесата не издаде с нищо напрежението помежду им, с което искаше да накара Лия да се опомни.
Сияйната стрела се засмя и благодари учтиво на робинята, защото децата на Оглала от раждането си бяха приучавани на уважение и търпение. Действително той беше умен, но как можеше едно малко дете да долови непочтените намерения, подмазването и злата умисъл? Тъй като не искаше да се проявява като дребнава пред свекър си и строга пред сина си, Шали замълча и запази спокойствие. Лия моментално схвана, че малката й игра се провали, защото младата жена не се хвана на въдицата.
Щом Сияйната стрела натъпка първото царевично парче в устата си, Шали се засмя меко и го сгълча:
— Наблизо няма някоя миеща мечка, която да ти открадне агуяпито, лакомото ми дете. Яж бавно, иначе гърлото ти ще откаже погълнатите хапки. Може би с второто парче дядо ти ще ти покаже как да се храниш правилно — весело го заплаши тя.
Детският смях на Сияйната, стрела изпълни тихата шатра.
— Ша — весело прие забележката й, като мушна ръка в нейната и се усмихна в очите й. Много бавно то захапа второто парче, заслушано в гласа на дядо си. Но всеки път, когато вождът дълбоко си поемаше дъх, преди да продължи разказа си, възбуденото дете го засипваше с въпроси, на които вече знаеше отговорите.
Два дни по-късно Лия направи още един дързък опит да ядоса Шали. Безшумно се приближи към нея и остави товара си от дърва и нечисти дрехи от едната страна на нищо неподозиращата индианска принцеса, като по този начин й запречи пътя, после застана до Бягащия вълк, все едно че просто изчакваше да го заговори.
Шали свърши разговора със свекъра си и се обърна да си тръгне, но безпомощно падна върху наръча дърва. Инстинктивно извика, когато тупна на каменистата земя, изцапа роклята си и издра ръцете си. Сивия орел, който беше наблизо, се спусна да помогне на жена си и да провери дали не се е ударила лошо. Лия използва момента, за да се свлече на колене и да засипе съперницата си с лицемерни извинения.
— Толкова съжалявам, Шали. Удари ли се много? — побърза да запита много загрижено.
Сивия орел помогна на Шали да се изправи. Тя погледна разкъсаната и изцапана рокля, а после кървящите си ръце. Очи, студени като замръзнали зелени езера, се втренчиха в Лия.
— Вероятно Бягащия вълк би трябвало да те прати при жените да те обучат, Лия. Такова лекомислие е опасно и не бива да се допуска. Ако не бях аз, а някой възрастен човек, можеше да се нарами тежко — предупреди тя бялото момиче, като и двете знаеха какви ругатни и удари чакаха робинята в немилостивата компания на жените.
— Но това беше съвсем случайно, Шали! Никога не бих наранила някого тук. Бързах и не съобразих както трябва — излъга Лия, ронейки крокодилски сълзи, като че беше несправедливо и злобно оклеветена.
— Грешки правят глупците и враговете, Лия, а не белите пленници. Няма разумно извинение за подобно лекомислие. Гледай да не се случва повече.
Нов поток навреме пуснати сълзи обля бузите на бялото момиче.
— Не бях ли покорна и не се ли отнасях с уважение към вас? Не работих усърдно и не изпълнявах ли всичко, което ми беше поръчано? Навредила ли съм на някого досега? Несправедливо е да се отнасяш към мен тъй жестоко. Не съм мислила, че си такава — мърмореше тя, без да знае, че храбрият воин прекрасно разбира английски. Тя предполагаше, че Шали го е научила само донякъде, но не достатъчно, за да му е ясна всяка дума.
Острият ум на Сивия орел схвана особения подтекст в разговора на двете жени. Зад думите им хвърчаха искрите на враждебност, която досега не беше забелязвал. Случилото се, се дължеше на една глупава грешка, но защо неговата нежна и винаги справедлива любима реагираше тъй остро и явно не прощаваше на уплашената и каеща се пленница? Това не подобаваше на Шали. Нещо у бялото момиче тревожеше духа й. Проблясъците на гняв и непоносимост в очите на любимата му не лъжеха. Тя никога не се беше показвала отмъстителна или нетърпелива, дори и когато беше права. Но сега пред него стоеше една нова, непозната Шали, чийто буреносен поглед пронизваше робинята, която плачеше и се извиняваше. Сивия орел беше слисан и объркан от това ново настроение на жена си. Тя винаги е била извънредно добра и търпелива към белите пленници. Какво се бе променило?
Той нежно я дръпна за ръката и предложи да се погрижи за ръцете й. Погледът й се смекчи веднага, щом го погледна. Усмихна се и кимна. Сивия орел обърна очи към Лия, но не успя да проникне зад маската й. Тя му се усмихна унило и благоразумно наведе глава. Шали си беше тръгнала и не видя това.
На Лия й идеше да се разсмее победоносно или да запее от радост. Беше успяла! Насили се обаче да запази смирения си и тъжен вид на несправедливо обидена. Затътри се да изпълни заповедите на господаря си, доволна, че е посяла смут в душата на неустрашимия воин.
Сивия орел нежно изми кръвта и калта от ръцете на Шали, като през цялото време мълчеше и беше нащрек. Донесе от ъгъла на шатрата кожена торбичка и извади лечебния мехлем. Внимателно намаза драскотините, за да спре кървенето и да успокои болката. След като върна торбичката на мястото й, се приближи и седна до жена си.
— Шали? — започна той сериозно и загрижено. — Имаш ли някакви неприятности с онова бяло момиче?
Шали вдигна поглед към красивото му лице.
— Неприятности ли? — повтори тя, печелейки време, за да измисли някакво логично обяснение.
Никога не бе успявала да скрие каквото и да било от изострените сетива на Сивия орел.
— Кажи ми каква война водите с онази недостойна пленница? — запита той меко, като внимателно я наблюдаваше.
Шали се колебаеше. Дали няма да му се стори глупава и злобна, ако му разкаже за грижите си? Беше подценила Лия — бялата жена хитро изигра малката си роля така, че да изглежда невинна и безобидна. Дали да не изрече на глас недоказаните си подозрения и страхове?
— В Лия има нещо, което ме безпокои, съпруже. Не мога да обясня защо, но не й вярвам. Страхувам се, че е хитра като лисица, но не мога да разгадая играта й — отговори тя честно, спестявайки съмненията си и думите на Лия. Все пак не беше сигурна.
— Не ти се е подчинила ли? — Когато Шали поклати глава, той зададе друг въпрос: — Нещо друго ли се е случило? — Шали отново поклати глава. — Да не би да не слуша баща ми и да проявява неуважение? — Шали беше принудена отново да поклати глава. — Тогава не разбирам, Тревисти очи — завърши той с растящо недоумение.
— Не мога да го обясня, Сив орел, но така го чувствам. Не бива да й се вярва. Ти си воин и ловец, не ти ли се е случвало да имаш необясними и странни съмнения, който като че ли те предупреждават за бъдещи неприятности?
— Така е, Тревисти очи — съгласи се той. — Но баща ми има нужда от Лия, за да се грижи за него. Как мога да я накажа за това, че се съмняваш в нея? Как мога да я отпратя, след като не е направила нищо лошо? — разсъждаваше той.
Шали вдигна ранените си длани и запита:
— А това не е ли лошо, съпруже мой?
— Искаш ли да я накажа за случилото се? — рече объркан той. — Тя получи добър урок, сигурно вече ще бъде по-внимателна.
Шали реши да не оспорва логичното му заключение.
— Прав си, съпруже. Сигурно аз съм глупава. Вероятно духът ми изгаря от желание да се върнем към
