дейния живот. Зимата беше дълга. Сигурно просто съм напрегната и уморена — засмя се тя, за да извини държането си и се опита да промени темата.
— Може би трябва да отнема малко от неспокойния ти дух и излишък от енергия — пошегува се той, а тъмните му очи горяха като живи въглени.
— След като се нахраним и Уи заспи, ще ти припомня щедрото ти обещание, любов моя — игриво отвърна тя и погали раменете и ръцете му. — Знаеш ли наистина колко много те обичам и се нуждая от теб? — шепнеше тя страстно, чувствайки странната нужда да му го повтаря.
— Ако не ми го беше казала с думи, щях да го прочета по очите ти, малка моя. Ще отида да доведа сина ни, за да вечеряме рано. Тялото ми жадува за теб повече, отколкото за уазна. — Той взе лицето й в ръцете си и я целуна звучно.
Щом устните му захапаха месестата част на ухото й, ръката й се плъзна към слабините му.
— Прав си, любими, колко си напрегнат от нетърпение и глад — прошепна Шали, а той простена от желание.
— Омръзвала ли съм ти някога, Сив орел? Изпитвал ли си желание да кажеш тези думи на друга жена, която да задоволи големите ти нужди, любов моя? — внезапно запита тя.
Смаян, младият вожд се облегна назад и се вгледа в ясните й очи. Умолителният й поглед го удиви още повече.
— Говориш ми откровено и загрижено, което ме тревожи, Шали. Нямам нужда от друга жена. Ти си въздухът, който дишам и храна за тялото ми. Как бих могъл някога да се уморя от това, че те притежавам? Ти си моята любов, моя живот, моето сърце — дрезгаво потвърди той.
Шали се усмихна, а в очите й се появиха сълзи.
— Жената има нужда да чува тези неща. Понякога действията не са достатъчни. Жените се глупави и слаби същества — поклати глава тя, засмя се и го целуна.
Той закачливо я залюля в ръцете си.
— Чуй ме добре, жено — нямам нужда от друга жена, която да се грижи за мен по какъвто и да е начин. Как може мъжът да се умори от съпругата си, която е свежа и вълнуваща всеки път, когато я притежава? Откъде тялото ми ще събере сила, за да задоволи и друга жена, след като съм бил с теб? Ти не оставяш място и сили за копнежи по друга. С теб не е ли същото? — пошегува се той, теглейки плитката й.
— За мен винаги ще бъде така. Никога друг мъж няма да завладее сърцето и живота ми като теб. Все пак обичайно за индианеца е да има повече от една съпруга или наложница — напомни му тя.
— Само ако жената не може да задоволява нуждите му. Но с нас не е така. Ти си единствената, която ми е необходима и която желая. Щом Уи заспи, ще ти го докажа, невернице — засмя се той и необикновеното му лице се озари от страст.
Шали се хвърли в прегръдките му и здраво го притисна. Наистина беше глупава, Лия не представляваше заплаха за голямата им любов. Сърцата им бяха свързани здраво и сигурно като частите на стрелата. Тя въздъхна доволна и се притисна към топлото му приканващо тяло. Неотразимото му излъчване прониква в сетивата й. Пламъци от желание пронизаха утробата й. Гърдите й се напрегнаха и втвърдиха. Разтвори устни и ги повдигна към неговите.
Леко и примамващо прокара език по твърдата му гръд, топлият й учестен дъх го зовеше. Тръпки на копнеж я разтърсваха, докато търсеше устните му, за да я наситят. След няколко дълги целувки Сивия орел нежно раздели ръцете й около кръста си.
— Веднага се връщам — хрипливо каза той, а после бързо излезе от вигвама.
Както обеща, след минути беше пак при нея. Вдигна жадуващото й тяло и го отнесе върху постелята. Нетърпеливо започна да я съблича.
— А синът ни и готвенето? — запита тя, борейки се с желанието си.
— Сияйната стрела ще вечеря с баща ми — весело обяви той, смъквайки и своите дрехи.
— И ти помоли вожда за това?
— Баща ми е схватлив, разбра без думи. Добър е и ни разбира — весело отвърна Сивия орел и легна до нея.
След малко любовта ги оплете в копринените си нишки. Устните му я възпламениха от глава до пети, тя отговори обезумяло на умелите му движения. Отново и отново той потъваше в тялото й, устните й го приканваха жадно. По едно време младият вожд спря за малко, отдръпна се, за да могат устните му да поемат гърдите й. После отново проникна в нея по-дълбоко и настойчиво.
Стигнаха до върха, тялото й се разтресе от леки тръпки, които предизвикаха експлозията му. Потънали в екстаза си, двамата бяха изведнъж сепнати от гласа на Лия, която викаше отвън. Стреснат от изненада и от ненавременното прекъсване, Сивия орел се стегна и спря движенията си.
— Ша? — почти извика той ядосан.
— Бягащия вълк излезе, а Сияйната стрела е болен. Не знам какво да правя — обясни Лия на английски.
След като вълшебният момент беше развален от без съмнение измислената тревога, Шали също се вкамени от раздразнение. Сивия орел погледна надолу към нея и сви рамене безпомощно.
— Доведи сина ни, докато аз се обличам — предложи Шали, за да прикрие гнева си. — Ако е болен, аз трябва да се погрижа за него — добави тя, а той усети явното й недоверие.
Сивия орел кимна и стана да се облече. Дръпна завесата на входа и се изправи срещу бялото момиче, което стоеше с печално сведени ресници и смирен израз.
— Съжалявам, че те безпокоя, Сив орел, но синът ти плаче от болки в стомаха. Нямам лекарство да му дам. Не е разрешено да се влиза в шатрата, където са се събрали вождовете и не мога да извикам Бягащия вълк — вбеси го тя със здравата си логика.
Без да й обръща внимание, Сивия орел се спусна към вигвама на баща си. Намери сина си да се превива на постелята от болки в стомаха. Успокои го и го понесе към Шали. Отново не промълви ни дума на Лия, подминавайки я с лекия си скъпоценен товар.
Бялото момиче се върна в шатрата на Бягащия вълк и затанцува радостно. Старият вожд, без да иска, беше помогнал на плана й, позволявайки на детето да се натъпче с плодови сладки! После точно навреме бе отишъл на събирането. Лия се беше приближила до вигвама на Сивия орел, откъдето долитаха страстни стенания и хитро бе изчакала, за да прекъсне най-сладкия миг за двойката. Но те бяха толкова увлечени в страстта си, че дори не чуха вика й в момента, когато изпитваха върховно удоволствие! Не успя да си достави тази злобна радост, но поне им развали спокойствието след това.
Лия спря да танцува и се отпусна върху постелята си, която се намираше срещу тази на стария вожд. Копнежът по Сивия вълк я завладя и тя съвсем забрави за щастието си. Огромно желание към този най- прекрасен мъж обзе тялото й. Предаде се на похотливите видения и измъченото й от принудително целомъдрие същество затрептя от възбуда. Гърдите й се втвърдиха, а устните търсеха уста, която да ги измъчи и да им достави наслада.
Постепенно в шатрата падна нощта, докато Лия се гърчеше възбудена върху постелята и се молеше сънят да успокои яростния копнеж на похотливото й тяло. Когато посегна да изтрие капчиците пот, избили на горната й устна, ръката й усети набъбналите й гърди. Тя рязко пое дъх и от разтворените й устни се изтръгна слаб стон. Как копнееше Сивия орел да погали тялото й и да я обладае, за да я освободи от мъчителната жажда. Потънала в своя свят на опияняващо желание, тя не чу тихото завръщане на Бягащия вълк.
Приглушените стонове откъм постелята на бялото момиче издаваха, че то изгаря в пламъците на незадоволена страст. Лия си беше създала невярна представа за мъжките възможности на Бягащия вълк. Той не беше изгубил силата си и все още можеше да изпитва желания. Внезапно кръвта му кипна в яростен порив да обладае младата пленница, която беше изцяло във властта му. Обхвана го огромна страст, тялото му се събуди. Изненадан от внезапната проява на нов живот, той погледна мъжеството си, после му се усмихна и любовно го погали. След две години досадна импотентност той беше замаян от опияняващата реалност, която пулсираше в ръката му. Сега оставаше само да докаже своята така неочаквано завърнала се сексуална мощ.
Отиде при Лия и легна до нея. Изплашена от внезапната му поява и от голотата му, тя се опита да се извърне.
— Хиа! — заповяда й той да го слуша. Властният му тон и решителността в погледа му я предупредиха
