мисъл, Бялата стрела разбра какво е необходимо да стори. Но сега, докато седяха на брега на реката и се приличаха на следобедното слънце, докато другите си почиваха, Бялата стрела не знаеше как да започне. Възмутителната тема беше лична и деликатна, трябваше да подходи много внимателно.
Обърна се и забеляза как Бягащия вълк крачи неспокойно напред-назад. Всеки път, щом спреше, вождът хвърляше поглед към лагера. Бялата стрела разбра какво му се иска — да бъде в постелята с Лия! Толкова ли беше пленен от огнената й кръв, че не проумяваше какво става с него? Колебанието и объркването на Бялата стрела отстъпиха пред възмущението.
И преди да обмисли думите се, той се чу да казва:
— Толкова ли е голяма страстта ти към Лия, че не можеш да потърпиш дори колкото един облак да мине над лицето на Уи? Толкова ли си побеснял от желание, че трябва да се унижаваш и да душиш след нея като разгонено животно? Откога благородният вожд на сиуксите предпочита да язди между краката на бяла мръсница вместо на бойния си кон? Толкова ли е силна магията й, че даже Бягащия вълк се огъва пред нея и моли да влезе в порочната й пещера? Мислиш ли, че другите воини няма скоро да зароптаят, че вождът им се крие в шатрата си, когато те се нуждаят от него в съвета или на лов? Лицето ми се облива от срам, че си прибрал такова зло във вигвама си.
Мина известно време, преди хапливите думи на Бялата стрела да проникнат в съзнанието на вожда. Когато това най-после стана, той беше потресен от своята безотговорност и слабост.
— Защо говориш по този начин на своя вожд, Бяла стрела? — започна, не успявайки да намери най- подходящите думи.
— Защото си мой вожд и баща на най-добрия ми приятел. Защото те обичам и уважавам. Другите не са забелязали магията, с която ти е взела ума, но скоро всички ще разберат. Не погубвай своята чест и честта на сина си, ставайки жертва на подобна слабост. Великият дух ми отвори очите за опасността и аз те предупредих. Ти си вожд, а тя е презряна бяла робиня, Бягащ вълк. Тя те вика и ти се подчиняваш. Не бива да е така. Казах ти всичко, което ми нареди Великият дух. Никога повече тези думи няма да излязат от устата ми.
— Срамувам се, Бяла стрела — рече вождът и наведе глава. — Не съм достоен да бъда вожд на Оглала, защото допуснах да стана роб на една пленница.
Бялата стрела изгледа внезапно състарения и грохнал мъж, който беше свил глава между приведените си рамене. Помъчи се да посмекчи остротата на укорите си.
— Знае се, че един възрастен мъж може да стане жертва на страстите си, когато се стреми да докаже своята мъжественост. Треската трябва да ти е минала сега, когато се убеди в силата си. Нима не можеш вече да се противопоставиш на магията? Още веднъж ти казвам — Бягащия вълк е вожд, а Лия е робиня. Не е ли така?
Проумявайки значението на думите му, Бягащия вълк се усмихна и кимна.
— Великият дух е отворил очите ти, Бяла стрела, а сега ти отвори моите. Треската премина — съгласи се той.
Двамата мъже поговориха още известно време. Бяха сигурни, че никой друг не знае за тази няколкодневна лудост, дори не подозираха, че Шали бе разбрала. Никой от тях нямаше вече да зачеква тази мъчителна тема. Взеха решение — след няколко седмици щяха да отпратят Лия. Двамата силни воини стиснаха ръцете си и се усмихнаха.
— Ти си истински приятел, Бяла стрела. Никога няма да забравя достойната ти постъпка, която трябва да остане тайна. Ти спаси живота и честта на своя вожд.
— Приемам благодарността ти, Бягащ вълк, тъй като зная, че и ти би направил същото за мен. Ще намерим начин да убедим другите, че робинята е негодна и опасна. Никой няма да се учуди, че я продаваме.
Когато Бягащия вълк се върна в шатрата си, Лия бе поразена от студенината му и от начина, по който отблъсна ласките й. Наричаше я с имена, които тя не разбираше, но обидният му тон беше влудяващо ясен. Когато приканващо погали слабините му, той я удари по ръката. Погледът му се изпълни с омраза и гняв, замахна към лицето й и я блъсна силно на земята.
Лия разбра — беше решил да се отдръпне от нея. Нещо или някой беше унищожил очарованието й в неговите очи! Бягащия вълк й показваше, че може напълно да се владее. Омразата и отвращението, изкривили лицето му, говореха, че той ще гледа да я отпрати час по-скоро. В нещо бе сбъркала, беше се провалила и вождът нямаше да й даде друга възможност. Веднага ли щеше да се отърве от нея? О, само да й паднеше онзи, който съсипа плановете й, скъпо щеше да си плати…
В това време Шали си легна сама, но противоречивите й чувства не й даваха покой и не й позволяваха да заспи. Въпреки, че в продължение на много дни се държеше настрана от Лия, тя забеляза промените в другата жена: самодейността и смайващата й наглост. Преди две вечери тя разбра каква бе причината — След като Сияйната стрела заспа дълбоко, тя отиде да посети Бягащия вълк, както беше свикнала да прави на всеки два дни. Преди да извика да я приемат, гласът и думите на Лия стигнаха до ушите й. Шали не можеше да повярва на онова, което чуваше. Почувства се доволна, че толкова малко хора разбират английски. Хрумна й да влезе в шатрата непоканена и да разобличи на място безсрамното момиче. Спря я мисълта за унижението, което щеше да изпита Бягащия вълк. Вече два дни се чудеше как да се справи с това унизително положение. Сивия орел ще се разлюти — щеше да убие Лия със собствените си ръце!
Какво щеше да му каже, щом се върне след две луни? Никога не е успявала да скрие каквото и да било от него. Шали не можеше да убеди Бягащия вълк със своите доказателства. След като Лия е разбрала, че никога няма да се добере до Сивия орел, явно се е ориентирала към вожда. Нямаше нужда да се чуди защо. Знаеше много добре.
По-късно същата вечер Бягащия вълк дойде да посети Сияйната стрела и Шали. Практически се самопокани да вечеря с тях, а после остана до късно. Когато Шали видя вожда на Оглала седнал до внука си, изведнъж изпита щастие. Бягащият вълк беше разбрал истинското положение на нещата и беше намерил сили да отблъсне Лия. В държанието му отново личеше предишната гордост и сила. Шали веднага реши, че Лия е загубила борбата си и скоро ще си отиде. Бягащият вълк никога вече нямаше да се поддаде на подобна непростимата слабост. Дръзкият му екстаз беше свършил…
Тази нощ и Шали, и Бягащият вълк спаха спокойно. Но не и Лия. Тя обмисляше как да отмъсти на Бялата стрела. Погледът му, изпълнен с яростна омраза, й беше показал кой е виновен за отдръпването на вожда. И кой беше новият й враг…
Когато Сивият орел се върна, посрещнаха го веселият му баща и любещата му жена. Бягащият вълк беше поканен да отиде при тях на вечеря, за да обсъдят пътуването на Сивия орел до лагера на чейените.
Вечерта беше дълга, но приятна. Когато най-после Бягащият вълк им пожела лека нощ и си тръгна, Шали падна в обятията на съпруга си и покри лицето му с целувки.
— Липсваше ми страшно, любов моя. Без теб постелята е студена и празна.
— Така и трябва да бъде, Зелени очи, тогава ще ме обичаш и желаеш още повече — каза той засмян и я притисна в обятията си. По-късно щеше да й съобщи, че при първите лъчи на новото слънце се налага да язди до лагера на сиукските им братя — племето Сисетон. Но в този момент и той копнееше за нея, да я вземе и вкуси от любовта й.
Нуждата, която изпитваха един от друг, ги надви, те се съединиха бързо и страстно, за да изгасят жаждата си, да изпият до дъно чашата на любовта си. Когато Шали се отпусна в прегръдките му, тя прошепна тихо:
— Чувствам, че не ми казваш всичко, любими…
— Няма тайни за теб, нали, Зелени очи? Дали да не те нарека Орлово око?
Двамата се засмяха.
— Винаги си толкова мил, любов моя. И все пак, какви новини забрави да ми съобщиш?
Това беше голямата й грижа.
Той въздъхна тежко, подпря се на лакът и се взря в прозрачните й зелени очи.
— Щом Уи покаже новото си лице, трябва да отида до лагера на Сисетон и да им разкажа някои неща — неохотно й съобщи той.
Разочарование изпълни очите й и те помръкнаха.
— Но ти току-що се връщаш — веднага възрази тя срещу бързото му заминаване, което означаваше
