— Прав си, по дяволите! Смяташ ли, че ще можем да го грабнем, без да се вдигне много шум? — попита той загрижено.
— Половината воини заминаха, а останалите спят по това време. Можем да ги хванем и да изчезнем, преди някой да разбере какво се е случило.
— А жената? Конете не могат да мъкнат такъв товар.
— Изглежда е някоя бяла пленница. Но щом е била вече при индианците, не става за нищо. Ще трябва да я убием.
— Никога досега не съм убивал жена. Аз ще грабна детето, а ти се оправяй с нея.
— На мен ми е все едно. Ако беше свястна, нямаше да е жива до ден днешен, че и да се смее весело. Ш-шт, тръгнаха насам. Бъди готов. Когато ти дам знак, грабваш момчето. Внимавай да не издаде нито звук.
Щом Шали и Сияйната стрела спряха на няколко стъпки от мястото, където се криеха двамата войници, ужасният план беше приведен в действие. Добре обучени и решителни, те се спуснаха бързо и Шали не успя нито да реагира, нито да извика за помощ. За да привлече вниманието им, Старнс изрече единствената сиукска дума, която знаеше „Хия“.
Шали и Сияйната стрела се обърнаха едновременно да видят кой им изкрещя „не“. Единият мъж сграбчи момчето в стоманена хватка и бързо му запуши устата. Шали в последния миг зърна опасността, но беше твърде късно, за да я избегне. Прикладът на пушката се стовари върху слепоочието й. Пред очите й се спусна тъмна пелена, тя залитна назад от силния удар и падна в страховитата река. Само след секунди тялото й изчезна в буйните води.
Сияйната стрела се бореше с всички сили, за да се отскубне и да спаси майка си, ала не успя. Взираше се в мястото, където тя изчезна, но в реката вече не се виждаше нищо. Мъжете бързо му запушиха устата и го вързаха, а после го повлякоха към конете. Сложиха го пред по-едрия от двамата крадци, който беше облечен в тъмносини дрехи с жълти ширити. Сълзите на момчето се стичаха по бузите му и мокреха омразната превръзка, но то плачеше от мъка, а не от страх. Известно време мъжете яздеха бавно, а после се втурнаха в галоп на север към форт Хенри. Беше съвсем ясно какво щяха да искат от опозорения Сив орел срещу живота на сина му…
Още един чифт очи видя тази страшна и трагична битка, но тяхната собственичка не стори нищо. Зелените очи се преместиха от мястото, накъдето изчезнаха двамата ездачи към дърветата край брега на реката, премахвайки едната пречка за успеха й. Лия се усмихна и хвърли дрехите на Шали в храстите, за да ги скрие, а после спокойно се върна в лагера. Внезапно се почувства страшно изморена и й се прииска да си почине малко…
Бягащия вълк пръв откри липсата на Шали и на Сияйната стрела. Няколко пъти през деня тъй извървяваше краткото разстояние между тяхната шатра и своята, за да ги навести, но всеки път откриваше, че още не са се върнали. Сумракът бързо наближаваше, а леденият вятър се усили, заплахата от една последна снежна вихрушка надвисна тежко в това непредсказуемо време, което не беше изненадващо нито за сезона, нито за местността. В съзнанието му се загнезди някакво неясно усещане за опасност.
Той обиколи всички вигвами, като се надяваше, че двамата са отишли някъде на гости, но не ги откри. Зимата не се даваше лесно, ветровете задухаха сякаш още по-силно, а тъмни облаци се носеха към лагера. Тежкото сиво небе беше затлачено от всички страни. Колкото повече минаваше времето, толкова безпокойството му растеше.
Бягащият вълк извика на помощ няколко воини, за да търсят близките му, те също не откриха никаква следа от тях. Търсачите се пръснаха наоколо — към близката гора и към реката, чиито брегове едва удържаха яростния поток на кипящата вода.
Изведнъж Наблюдателя на луната извика силно. Останалите се втурнаха към него. Тъмните му очи блестяха от тревога и ярост. Бягащия вълк с натежало от страх и мъка сърце, падна на колене, за да огледа следите, които му показваше Наблюдателя на луната. Високото дърво добави още ужасяващи улики към бързо формиращото се заключение: от близките храсти изкара дрехите от еленова кожа, които бяха хвърлени там, за да останат скрити. Той посочи следите от ботуши и това не остави повече място за съмнение.
Вървейки по следите, Наблюдателя на луната стигна до мястото, където са били скрити двата коня и показа посоката, в която бяха изчезнали враговете им. Говорещата скала откри една по-ясна следа близо до разпенената река. Имайки предвид колко безплодно е търсенето, той настървено се напрегна да изследва основно всяка страна на речния бряг. Вниманието му привлякоха няколко замърсени и полегнали тревички, които той прибра за доказателство и забърза към Бягащия вълк, който разтревожено обсъждаше станалото с другите воини.
— Сините куртки са се осмелили да откраднат жената и сина на нашия велик воин и мой син! За това непростимо деяние фортът им ще бъде унищожен. Трябва да се приготвим за път!
Потъмнелите му от омраза очи изследваха оловното небе над главите им.
— Не бива да чакаме Уи да ни води. Щом падне снегът, ще загубим следите. Наблюдателю на луната, вземи двама души със себе си. Ще тръгнем да отмъстим и да спасим семейството ми.
Говорещата скала въздъхна тежко, никак не му се искаше той да съобщи лошата новина на своя вожд и приятел. С ясен глас, чието напрежение не можеше да овладее, той заяви:
— Сините куртки не са отвлекли принцеса Шали.
Всички очи се обърнаха към решителния воин и показаха всеобщото объркване. Няколко цветни мъниста паднаха на твърдата земя, когато Говорещата скала показа предмета, който държеше зад гърба си — разкъсаната, изцапана с кръв лента за глава на принцеса Шали. Говорещата скала едва сдържаше разтреперания си глас, докато разказваше на изумената група:
— Следите водят към могъщата река, но не се връщат. От удара кръвта е потекла по превръзката и тя се е разкъсала. Има знаци, че принцесата е паднала във водата и бързо е била отнесена. Била е изненадана, тъй като не е имало борба.
Бягащия вълк веднага възрази:
— Може би е била ранена, а Сините куртки са я отнесли! Бръчки от страдание набраздиха челото на Говорещата скала.
— Не е тъй, Бягащ вълк Тежестта на отпуснатото й тяло би се отразила в дълбочината на следите на Сините куртки върху лицето на Макакин, но това не е станало. Острият ми поглед преброди бреговете на мощната река, но няма никаква следа от нея. Течението е бързо и силно, водата е леденостудена. Наранена и безпомощна, Шали не е имала възможност да се спаси. Сигурно вече се носи към Великия дух. Трябва да отмъстим за нея и да върнем Сияйната стрела на народа му. — Той искаше да обърне мислите им от явно изгубената Шали към застрашения син на Сивия орел.
Не че се съмняваха в уменията и думите на Говорещата скала, но за да се уверят, воините се втурнаха да изследват следите с очите си. Вик от мъка разкъса въздуха, когато Бягащия вълк се съгласи със заключенията на Говорещата скала. Все пак надеждата не се превръщаше тъй лесно в отчаяние.
— Мъж с двете пера, вземи със себе си няколко души и огледай бреговете на реката. Ако е жива, трябва бързо да я открием. Да тръгваме — нареди разгневеният вожд, обърна се и поведе останалите назад.
След по-малко от двайсет минути Наблюдателя на луната се беше отправил към лагера Сисетон, за да отнесе лошите новини. Мъжът с двете пера и малката му групичка започнаха безплодно търсене по бреговете на реката, а по-късно Бягащия вълк и Говорещата скала тръгнаха с няколко храбреци, боядисали телата си като за война. Лия ги гледаше как се отправят с конете си в различни посоки. Може би Сияйната стрела ще бъде спасен, но ако ли не, то тя с радост ще дари благородния Орел с друг син. Жестока усмивка изкриви устните й, докато се радваше на мисълта, че Шали е загубена за могъщия и покоряващ воин. То скоро щеше да почувствува нужда от съпруга, за да уталожва терзанията си и да задоволява нуждите си. Какво по-добро от жена, която много прилича на изгубената му любов?…
Бяха изминали две слънца след тръгването на Сивия орел и още два дни, преди две групи индианци да се втурнат в зимния лагер на страховитите сиукси. Към тях се присъедини още една, която се бе завърнала с празни ръце предишния ден. Сякаш по някакъв мистичен знак воините безмълвно и тържествено се отправиха към Племенния съвет, а викът „Ку-уа, Оглала, Ойяте Омницийе!“ раздра тишината.
С разтуптяно сърце, изтръпнал от непознат досега страх, Сивия орел седна на мястото си и кръстоса
