понесе вечната загуба на своя дръзновен екстаз? Нямаше да може. Смазан той остави сълзите да се стичат свободно, а силното му тяло да се разтърсва от мъка.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На следната сутрин в първия миг, когато просветна достатъчно, Сивия орел отиде при баща си. Лия чакаше тъкмо този момент и добре беше скроила плана си. Пренебрегвайки обичая, Сивия орел разтвори входа на вигвама и влезе, но намери вътре само Лия. Без да изрече и дума към бялата пленница, той се обърна да излезе.
Лия го извика:
— Сив орел. — Когато той спря и се обърна да я погледне, тя тръгна към него и заговори бързо: — Толкова съжалявам за Сияйната стрела и за Шали. Да имаше някакъв начин да ти помогна. Трябва да хапнеш, преди да тръгнеш, ще ти е нужна сила, за да победиш враговете си — изрече тя, предлагайки му уазна и вино от боровинки. — Това ще те сгрее и ще ти даде енергия.
Твърдият поглед на Сивия орел се спря на пълните й със сълзи очи. За миг не можеше да отдели очи от нея. Лия хитро беше подчертала приликата си с Шали. Преди да дойде на себе си, черните му очи се изпълниха със страдание. Душата му беше изпълнена с мъка, затова не забеляза, че Лия беше облякла една от роклите на Шали и беше взела една от любимите й фиби с мъниста, за да закрепи кестенявите си плитки.
Беше наблюдавала достатъчно дълго Шали отблизо, и затова можеше да наподоби пред втренчения му поглед израз и усмивка, много подобни на нейните. Беше решила да не говори, защото знаеше, че по- дълбокият й глас ще развали илюзията. Просто стоеше спокойно и безмълвно пред напрегнатия поглед на този забележителен мъж. Внезапно погледът му се охлади, той поклати глава, за да отпъди странния образ, който се появи като из облак и изчезна, преди той да разбере нещо.
— Хия! — каза той рязко, отказа храната и отстъпи. Когато се обърна, за да си тръгне, Лия повтори меко:
— Наистина съжалявам за божата ти, Сив орел. Моля се да ги намериш бързо и лесно.
Без да отговори, Сивия орел си тръгна. Лия се усмихна доволна. Първото семе беше посято. Когато страданията му станат толкова големи, че да не може да ги понесе, семето ще покълне. Ако не можеше да има скъпоценната си Шали, скоро ще пожелае нещо друго! Бързо се преоблече от страх да не би някой да познае дрехите на Шали. Когато нямаше никой, щеше да ги върне, откъдето ги беше откраднала преди няколко дни.
По-късно сутринта на втората луна, откакто напусна лагера си, вероятно за последен път, Сивия орел се метна гордо върху петнистия си кон Апалуса и се отправи към форт Хенри. Беше сам и горд без следа от бойна окраска върху красивото си лице. Не носеше уанапин и никакво оръжие, за да не могат по-късно Сините куртки да ги представят като военни трофеи. Каква великолепна и заплашителна гледка представляваше той, седнал като бронзова статуя върху красиво животно.
Сивия орел мислеше за предстоящия словесен двубой със своите врагове. В устата си усещаше горчив вкус. Не изпитваше вълнение или някакво предчувствие за утрешното изпитание, нито пък нетърпение да докаже голямото си мъжество. В този ден нямаше да има нови подвизи. Гордостта му се раздираше от мисълта, че животът му щеше да завърши по такъв унизителен начин. Един воин не можеше да си представи да бъде принуден спокойно да предаде живота си в ръцете на своите врагове без люта битка! Никога не си беше представял смърт извън честна схватка и без оръжие в ръце: Да влезе във враждебния форт беше все едно да тръгне с разтворени обятия към прегръдките на страшната гризли, и все пак трябваше да го направи. Саможертвата изискваше повече чест и кураж отколкото и най-яростната битка.
Тежката порта на форта бавно се разтвори колкото да се промъкне човекът през нея, после моментално се затвори отново. Уверен в безопасността си, мъжът вървеше към самотния ездач, който го очакваше. Човекът, който приближаваше, не беше някакъв индианец или мелез, а бял човек, облечен в кожени дрехи с ресни — търговецът на форта с коса като пламтящ огън. На краката си имаше ботуши до коленете, а върху твърдата си коса бе нахлупил кожена шапка. Беше висок мъж. Дали изпитваше някакъв страх или уважение, не можеше да се разбере, тъй като държането му не ги показваше.
Той спря на две крачки от легендарния воин и се взря в черните очи, които сякаш пронизваха душата му. Не попита Сивия орел дали говори английски — обърна се към него на добър сиукски. Ситуацията беше предрешена — гласно се изрекоха само няколко думи. Дразнещият глас произнесе:
— Нашият водач майор Ходжис предлага размяна — твоят живот за живота на сина ти. Приемаш ли условието му? — запита дребният търговец, чиято дейност зависеше от капризите на Ходжис.
Без да мигне, Сивия орел кимна.
— Размяната ще стане на портата — ти влизаш, а момчето излиза.
— Не. Ще доведете сина ми на разстояние едно копие. При даден сигнал си разменяме местата. — Сивия орел изложи своето условие с непроменено изражение и с твърд тон.
— Няма начин — не се съгласи човекът. — Ти и момчето може да избягате и да се скриете, докато вашите воини ни обсипят с безброй стрели.
— При това разстояние вие с вашите огнени пушки можете да убиете и двамата — и Сияйната стрела, и Сивия орел. Само единият от нас ще умре в ръцете на бледоликите. Няма да се предам, докато не с осигурена безопасността на сина ми — довърши спокойно той.
— Ако откажеш това условие, ще ти изпратим тялото му.
Този вероятен блъф не успя да промени решението на Сивия орел.
— Вържете дълго въже около кръста му. Щом излезе извън обсега на пушките ви, аз ще тръгна към вратата на форта. Вие ще държите пушка, насочена към гърба ми, а Сините куртки — към сърцето ми. Когато се намирам между вас и форта, пускате въжето и го освобождавате да се върне при моите хора, които ще чакат наоколо. Така че ако излъжете, само моят живот ще бъде в опасност. Но ще ми дадете вашата дума, а не думата на Сините куртки, че ще го освободите, когато се намирам между вас и тях. Ако излъжете, ще ви убия преди да напълните тялото ми с онези черни топченца — предупреди той, очите му с цвят на абаносово дърво пронизваха човека, който водеше преговорите.
Мъжът с безразличие размисли върху предложението.
— Уменията и смелостта на Уанмди Хота са добре известни. Веднъж щом момчето е на свобода, честта ти ще те накара да направиш опит да избягаш може би през мъртвото ми тяло. Ще стане както казваш само ако първо завържа ръцете ти отзад — рече той.
Погледите им се сблъскаха решително.
— Толкова ли се страхуваш от силата на Сивия орел, че трябва да вържеш ръцете ми с ремък? — предизвика той белия.
След като Сивият орел му се подигра в лицето като на някакъв страхливец, белият търговец се озъби презрително.
— Не се страхувам от никого, дори и от една жива легенда. Но само глупак би обърнал гръб на отчаян вълк. Възможно е да умреш, ако побегнеш, но би могъл и да избягаш. Легендата свършва тук и сега, Уанмди Хота. Аз съм борец, бих предпочел да те победя в схватка. Но залогът е твърде висок. Със сигурност знам, че не искаш да бъдеш победен по такъв унизителен начин. Кой боец би искал да умре без оръжие в ръка и без възможност да се защити? Имаш честната ми дума, че момчето ще бъде освободено, ако ръцете ти са вързани.
Сивия орел впи поглед в очите на белия търговец. Почувства, че белият мъж ще удържи на думата си, без да си дава сметка, че острите му сетива бяха опасно притъпени за толкова опасна акция.
— Приемам думата ти. Но ако другите не го направят, как ще бъде освободен синът ми? — Той хитро се опитваше да избегне всички капани.
— Ще спра първия, който се опита да попречи, давам ти дума за това. Аз не се занимавам с убийство на малки деца.
— Какво ще кажеш за втория и третия? — настоя Сивия орел.
— Тях също, ако е необходимо. — Погледите им се срещнаха още веднъж и се задържаха. Всеки от двамата за всеки случай преценяваше силните и слаби страни на другия.
— Така ще стане, Уанмди Хота каза думата си — изрече в съгласие дълбокият глас.
