върнат! Трябваше някак да ускори победата. Имаше нужда само от едно съприкосновение с мъжествения воин, за да го направи свой роб!
Тялото на Лия потрепери, а пулсът й се учести, когато сериозният поглед на Сивия орел се задържа върху лицето й за пръв път след онази сутрин в шатрата на Бягащия вълк. Тя се усмихна стеснително и нарочно отърка гърдите си о рамото му, когато мина покрай него. Леко го докосваше с пръсти, когато му поднасяше храната. Предизвикателно люшваше ханш, докато вършеше умело домакинската работа. Може би е забелязал способностите и красотата й? Гладът за жена сигурно го измъчваше. Мъжете са тъй различни от повечето жени — те нямат нужда от романтични изживявания, за да уталожат физическите си нужди. Само някой и друг ден още, особено като го съблазнява непрекъснато, семето му щеше да започне да напира, за да се излее в изгарящото й за него тяло.
Същият следобед Лия захвърли предпазливостта си. Беше дошло времето да му покаже колко е готова за него и колко много го желае. Изразът й стана по-топъл. Огнените й погледи — подканващи и умолителни, усмивките й — по-омайни. След като беше го наблюдавала отблизо, Лия вече знаеше дневното му разписание. Знаеше точно кога и къде се къпе във все още ледената вода. С малко смелост и изобретателност можеше да го изненада в подходящо положение. Потрепери при мисълта за студената вода, но се усмихна похотливо, представяйки си как после той щеше да я стопли. Възможността беше идеална — как този емоционално разклатен мъж можеше да устои на жена, която толкова прилича на любимата му съпруга, щом я види да излиза гола от реката?
На следния ден, решена да изпълни своя безсрамен план, Лия се събуди в отлично настроение. Но не и Сивия орел. Преследващите го спомени измъчваха ума и сърцето му. Тялото му копнееше за неговата любима Шали. Чудеше се дали тази пробождаща болка в сърцето и слабините му някога ще престане. Беснееше срещу силите, които му бяха отнели любимата. Тормозеше го и вината за неспособността му да защити жената, която обичаше, вина за физическото вълнение, което онази бяла пленница предизвикваше в слабините му. Само да не приличаше толкова много на любимата му… само ако мъжествеността му не копнееше за задоволяването, на което се радваше по-рано… ако духът му беше мъртъв, тогава защо желанията му също не умираха? Но той щеше да се справи с тая отвратителна сласт. Никога няма да въведе бяла жена в леглото си, нито една с изключение на бялата птичка на опустошеното му сърце. Когато минеше времето и той повече не можеше да устоява на подтика на предателската плът, щеше да се задоволи с някоя приемлива индианка. Може би жена, която също е загубила другаря си, ще задоволи физическите му копнежи и нужди, ще се грижи за него и за малкия му син. Никога не беше преживявал такава самота и мъка. Какво можеше да изпълни огромната пропаст в живота и сърцето му? Защо съдбата го остави сам? Смъртта не е ли егоистично предателство? Би ли понесъл да види как някоя друга заема мястото на Шали в шатрата и постелята му? Би ли могъл? Не, крещеше измъченото му сърце.
Но мозъкът му се възпротиви — а многото нужди на сина му, а работата, която трябва да се върши, а огненият повик на плътта? Бяха изминали почти дванайсет дни, откакто за последен път видя омайващата жена на своето сърце. От голямото страдание му се стори, че това нещастие е станало безкрайно отдавна. Не беше логично да вярва, че в един миг щеше да вдигне поглед и да я види, изправена пред него, усмихната, с протегнати ръце. Но как копнееше той за този блажен миг. Не, нямаше жива жена, която би могла да заеме мястото й, нито дори тази, която сякаш отразяваше лицето й в кална локва!
При първото хранене в този знаменателен ден Лия постави ръка върху бронзовите му гърди, усмихна се тъжно и прошепна на английски:
— Сърцето ми натежава, като гледам как дълбоко страдаш, Сив орел. Няма ли нещо, което бих могла да направя, за да успокоя мъката в сърцето ти? Как копнея да разсея мрака от погледа ти! Каквито и да са нуждите ти, аз съм тук, за да ти служа. — Лия го омайваше с миловидното си лице и нежния си тон. Сивия орел се чудеше какво ли би помислила, ако знаеше, че той разбира всяка дума, която тя произнася.
Но в случая Сивия орел грешеше. Преди два дни тя беше станала свидетел на странна сцена. Беше се скрила в храстите край реката, за да се облекчи и чу как Сивия орел и Говорещата скала минаха наблизо. За нейна изненада Сивия орел учеше Говорещата скала на английски! Той боравеше леко и свободно с нейния език. Това съвпадаше прекрасно с лукавата й игра…
Все едно че не знаеше за това му умение, Лия привика на помощ цялата си съобразителност, за да хване в капана мъжа, когото желаеше. Щеше да предложи утеха на Сияйната стрела, щеше да говори мило и нежно за Сивия орел и за Оглала. Нарочно щеше да произнася сякаш на себе си думи, които би искала той да чуе и на които да откликне.
Планът й задейства, но не в посоката, в която Лия се надяваше. Сивия орел все повече разбираше колко много тя го желае и колко зависим беше синът му от нея, осъзнаваше вълнението, което думите и настроенията й предизвикваха в тялото му. Чувството за вина и повикът на плътта постепенно пробудиха негодувание от привлекателността й, от факта, че тя, а не неговата Шали, е тук. Той се бунтуваше, че Лия се осмелява да се преструва на неговата изключителна жена и че открито разкриваше желанието си да легне в постелята му! За да отстрани изкушението, той и Сияйната стрела се присъединиха към Говорещата скала и Малкото цвете за късното ядене. До падането на нощта вождът изкусно бе успял да я избягва през целия този тежък ден — най-трудният след загубата на Шали. В сърцето му се прокрадваше нетърпимата истина — наистина времето за надежди бе отминало.
Много късно вечерта Сивия орел отиде до Свещеното място. Имаше нужда от успокоение и връзка с Великия дух. Седна със скръстени крака пред малък лагерен огън, ограден от огромни скали. Извади парче мескалин от една торбичка и го постави в устата си. Започна бавно да дъвче сухия кактус, който предизвиква халюцинации. Но тази пъпка от кактус беше стара и бе загубила голяма част от силата си. Извиканите представи не задоволиха желаните отговори, вместо това извикаха образа на Шали, спомени от миналите дни, когато бяха заедно и щастливи. Старото парче кактус не произведе нормалния краен ефект на спокойствие и добро настроение, а ужасна празнота и болка, която все още го изгаряше. Бягайки от мъчителните спомени за Шали, Сивия орел се запъти с олюляване към шатрата си.
Малкото цвете беше поканила Сияйната стрела да прекара нощта с техния син, за да развесели малко тъжното момченце.
Сивия орел се отпусна върху постелята си и закри с ръка очите. Съзнанието му се понесе във висините, търсейки връзка с Шали край Великия дух… Повтори неразбрано името й няколко пъти.
Лия беше наблюдавала как благородният воин се клатушкаше съм шатрата си и разбра, че е в опиянено състояние. Знаеше, че Сияйната стрела не е там. От нощния бриз незавързаният отвор на вигвама се полюшваше подканващо. Щеше ли да посмее да го прелъсти в това състояние на беззащитност? Обхвана я опасение и несигурност. Разполагаше с толкова малко време. Ако можеше само веднъж да легне с него…
Като извика на помощ целия си кураж, Лия провери дали чужди очи не се мяркат наоколо да забележат безсрамното й влизане в шатрата на Сивия орел. Бързо притича и се шмугна в шатрата, като завърза връзките на входа, за да не осуети някой похотливото й намерение. Принуди трепетното си тяло да спре до леглото. Сивия орел мърмореше неразбрано, дочу само едно противно име. Зелените й очи се присвиха от завист към жената, която е могла така да очарова това олицетворение на мъжествеността и храбростта. Закле се мрачно той скоро да забрави, че тя някога е съществувала.
Пламналият взор на Лия забеляза безразборно нахвърляните на пода дрехи… Коленичи, за да могат гладните й очи да се полюбуват на мъжествената красота, просната пред нея. Опасни пламъци се разгоряха в тялото й, женствеността й се стегна и навлажни. Зърната на гърдите й се втвърдиха от желание. Облиза внезапно пресъхналите си устни, които жадуваха да опитат сладката плът пред нея.
Време беше да превземе този мъж. Лия съблече дрехите от еленова кожа от току-що измитото си тяло. За да не го събуди внезапно, тя леко плъзна ръцете си, намазани с омекотяваща мас по гърдите и корема му и той се размърда от лекото й докосване. Гледаше гладката му и твърда бронзова плът. Беше прекрасно мъжко животно. Решена да му въздейства, ръката й достигна до слабините му. Проследи дължината на члена, който я наелектризира. Той спонтанно откликна на допира й. Пръстите й се плъзнаха около него, той инстинктивно наедря, втвърди се и тя започна леко да се движи нагоре и надолу по гладката повърхност, за да го стимулира. Действаше внимателно, за да не го събуди.
Дългият член се събуди за животи пламна. Един стон излезе от разтворените устни на все още спящия Сив орел, докато Лия нарочно възпламеняваше сънените му сетива. Съзнанието му все още беше замъглено от мескалина. Представяше си красивата и нежна Шали. Тялото му беше в плен на наелектризиращите
