безпомощно ще си спомня за уменията й. Временно я беше сбъркал с Шали, с известно усилие тя може да направи така, че измамата да става по-често и да трае по-дълго. Явно той не я отблъсна като бяла, а само като жена, която иска да заеме мястото на Шали. Все пак положението не беше безнадеждно, бързо реши тя.
Оптимистично настроената Лия не можеше да си представи колко дълбоко Сивия орел обичаше Шали и колко му липсваше тя. Тя не разбираше колко големи са гордостта и силата му. Но Сивия орел много добре знаеше какво чувства…
ГЛАВА ПЕТА
Красивата млада жена, която се мяташе от треска върху бизонската кожа на постелята, дори не подозираше какви драми се разиграват около нея. Болестта изгаряше тялото й и замъгляваше съзнанието й. Разкъсаното й дясно слепоочие най-после беше престанало да кърви и да мокри кестенявата й коса, пръсната като ветрило около главата й. Явно мехлемът и превръзката бяха спрели инфекцията и намалили отока, както и лилавото петно върху кожата с цвят на слонова кост. В безсъзнанието си младата жена бълнуваше неразбрано и винаги на английски. Викаше хора, които спасителите й не познаваха, но никога не произнасяше имената на онези, които устните й трябваше да назоват.
Вече четири дни Шали беше пленница на болестта, откакто две черни очи бяха открили безжизненото й тяло върху един дънер край брега на реката. Мъжът надзърна по-добре и с облекчение забеляза, че красивото лице на Шали някак се задържа над буйната вода, може би защото косите й се бяха заплели в клоните на дървото. Сърцето му биеше лудо от вълнение, защото той познаваше Шали и я обичаше.
Той благодари на Напи задето го доведе тук, където това прекрасно същество несъзнателно, но яростно се съпротивляваше на Птицата на смъртта. Как се е случило тъй, че буйното смъртоносно течение на реката я е грабнало и повлякло? Лагерът на Оглала беше разположен на цели два дни езда западно от техния лагер! Бързата река, която течеше край него, се сливаше с тази на много, много стъпки оттук. Ако случайно е паднала в бързото течение, как е била отнесена тъй далеч от лагера на Оглала и въпреки всичко е оживяла? Сигурно Великият дух е бдял над нея и й е подарил живота.
Но беше зле ранена. Или някой опасен враг я е нападнал в селото на Оглала, или пък тежък клон я е ударил, след като е паднала във водата. Ако не беше разпуснатата й коса, която се бе заплела в клоните на плаващото дърво, сега Шали щеше да бъде мъртва. Той нагази в ледената вода и внимателно освободи косите й. Вдигна безжизненото й тяло в силните си ръце. Беше съвсем студена и вкочанена, кожата й имаше цвета на синьото небе. Слагайки ухо на гърдите й отначало той не чу нищо, но после едва-едва долови леко туптене, което даваше искрица надежда.
Тялото на младата жена беше горещо и тя трепереше от опасна простуда. Мъжът я положи върху земята. Трябваше да действа бързо, иначе тя беше загубена. Извади ножа си, разряза прогизналите й дрехи, после свали и мокасините й. Грабна одеялото от гърба на коня и я изсуши, разтривайки силно мускулите й, за да я стопли поне малко и да раздвижи кръвообращението. Извика името й няколко пъти, но тя беше потънала в несвяст и не реагира. Само започна да кашля, тъй като ледената вода бе възпалила дробовете й и беше трудно да диша.
Изплашеният воин свали ризата си от еленова кожа и я облече с нея. После й обу кожените си панталони. Поради високия му ръст те бяха достатъчно дълги, за да покрият измръзналите й крака. Той остана само по долни гащи и суровият вятър захапа бронзовата му плът. Както се страхуваше, започна да вали и сняг — в началото слабо, но непрекъснато се засилваше. Трябва бързо да я отведе в селото си, тъй като състоянието й се влошаваше. Зави дрехите й във влажното одеяло и я отнесе до коня. Сложи я да легне напряко върху широкия гръб на животното пред себе си. Откъсна една ивица от роклята й и стегна раната на главата й. После пришпори с колене коня в галоп, за да стигне час по-скоро в лагера. Пухкавите снежинки покриваха следите му, по-късно щеше да попие влагата и да изличи всички отпечатъци.
Три мъчителни дни изплашеният воин и намръщената му жена помагаха на лечителя, докато той се опитваше да спаси живота на дъщерята на вожда им. Двама пратеници бяха проводени със спешна мисия до вожда Черен облак в лагера Сисетон и до Сивия орел в лагера Оглала. Те трябваше много скоро да се върнат. Минаха още два дни, но никой не се появяваше. Воинът, оставен да пази лагера, се чудеше на това странно развитие на нещата, той нямаше начин да знае, че пратениците бяха убити, преди да отнесат съобщението. Той се тормозеше от страданията на ранената жена, която на времето трябваше да стане негова съпруга, но вместо това тя се омъжи за Сивия орел. Що се отнася до чувствата на Шали, Смелата мечка не можеше трезво за прецени бившия си съперник. Спомни си колко много я бе обичал и опасна нежност запламтя в сърцето му.
Колкото и да се опитваше, Смелата мечка не успяваше да скрие дълбокото си чувство към жената в постелята. Всеки път Чела го хващаше да се взира в Шали с поглед, изпълнен с такава загриженост и копнеж, че обида и ревност запламтяха в сърцето й. Сякаш не стигаше, че преди много зими това полуиндианско момиче беше откраднало сърцето на мъжа, който й бе отреден, но да открие сега любов и в очите на съпруга си, й идваше твърде много. Преди години беше определено тя да се омъжи за Сивия орел, но се появи Шали и й го отне. За да омилостиви Смелата мечка, чиято годеница беше Шали, Сивия орел му даде Чела за жена. Наистина Смелата мечка си го биваше и беше достоен заместник на Сивия орел, но и двамата мъже бяха луди по полубялото момиче, което сега лежеше върху постелята в собствената й шатра и може би умираше.
Чела се шеташе дали не трябва усърдно да се моли Шали да умре, та да спре тайнствената й власт върху двамата мъже. Ако не бяха доказали, че е дъщеря на Черния облак, тя все още щеше да е бяла робиня на Сивия орел, а тя, Чела, щеше да бъде гордата му съпруга. Петте зими, които прекараха със Смелата мечка, бяха добри, дори щастливи. Защо трябваше Шали отново да нахлува в спокойния им живот и да припомня на Смелата мечка за любовта му към нея! Защо Сивия орел не идва? Разбира се, че трябваше да дойде при ранената си жена още преди пет или повече луни! Дали срещата в лагера Сисетон е толкова жизнено важна, че двамата — бащата и мъжът на Шали, щяха да я оставят да умре, без да дойдат при нея?
Стига само Черния облак да се върнеше бързо, можеха да преместят Шали в неговата шатра, далеч от жадния поглед на мъжа й. Дори Сивия орел и Шали да се бяха скарали и тя да е избягала, защо той отказваше да дойде при нея, след като знаеше, че е сериозно болна? Чела беше озадачена и раздразнена.
Вярно, че двете жени бяха постигнали взаимна търпимост. Не можеше да се каже, че са приятелки, тъй като миналото ги разделяше. Никой не беше забравил, че Чела се бе опитала да убие Шали, за да отърве Сивия орел от омагьосващото й въздействие. Нито пък как Шали смело се застъпи да не бият Чела за това безразсъдно деяние. Когато Шали посещаваше баща си в лагера Черна стъпка, или пък Чела отиваше при семейството си в лагера Оглала, двете жени се отнасяха една към друга учтиво и сърдечно. Чела дори пренебрегваше факта, че съпругът й е обичат и желал Шали за своя жена, преди да я изгуби от Сивия орат в една яростна схватка. Чела не можеше да отрече, че Шали и Сивия орел бяха дълбоко влюбени един в друг, тъй като много пъти бе наблюдавала каква обич и страст ги свързваха. Чела се сърдеше на себе си, че обвинява Шали за слабостта, която изпитваше Смелата мечка към нея и въпреки всичко зеленото чудовище на ревността продължаваше да впива отровните си зъби в сърцето и душата й.
Малко преди обяд Шали необичайно притихна. Смелата мечка скочи от мястото си край огъня и изтича до леглото й, страхувайки се, че завинаги е престанала да диша. Въздъхна дълбоко от облекчение.
— Треската мина, Чела. Напи пощади живота й. Но все пак се страхувам за нея, тъй като е много слаба и бледа.
Чела дойде при него край леглото на Шали.
— Тя е силна, Смела Мечко. Щом Напи го желае, тя скоро ще се събуди и ще се върне при съпруга си — заяви тя простичко, но нежно. — Сивия орел и Черния Облак ще са щастливи, че тъй добре сме се грижили за нея, ако някога се върнат, разбира се — добави хапливо. — Ако аз бях ранена и лежах на смъртно легло, ти щеше ли да ме гледаш така? — запита тя.
— Не разбирам защо семейството й толкова се бави — отвърна мъжът, който не искаше да произнася имената им. — Дори и сега тя не е вън от опасност.
— Изглежда, че често любовта и страстта отстъпват пред воинския дълг и честта на мъжа. Дали вождът
